— Здрасти, татко!
Поздравът бе отбранителен и тъй като наоколо имаше много хора, Рийд реши да запази добрия тон.
— Джон. Хелън. Как така решихте да дойдете? Мислех, че подобни забавления не са по вкуса ви.
— Идеята бе на Хелън — отвърна Джон и макар да изглеждаше шокирана, тя не възрази. — Защото е работила в галерия в Лондон, нали, любов моя?
Рийд знаеше, че Виктория наблюдава какво става и не бе необходимо да срещне яростния й поглед, за да разбере, че ще бъде обвинен. Още повече че двама-трима от репортерите се залепиха да чуят какво става и не след дълго щяха да открият кой е Джон. Като едва потисна желанието си да ги остави да се сбият, той се обърна към Хелън.
— Ти си работила в галерия? Виктория също. Може би е запозната с твоята.
— Съмнявам се. — Гласът й както винаги бе съвсем безизразен. — Беше… само за няколко дни. Помагах на приятелка. — Облиза устните си и като избегна погледа му, се взря в окачените по стените картини. — Джон, хайде да разгледаме! Сигурна съм, че баща ти е прекалено зает, за да бъбри с нас.
Рийд се намръщи. Ако не знаеше, че винаги се държи така, щеше да се закълне, че е нервна. Ами, да. Той сигурно я изнервяше. Беше успокояващо да си мисли, че е нещо толкова невинно. А не собствената му личност.
— Хей, вие не сте ли Джон Робъртс?
Някакво момиче, което пишеше за музикално списание, се приближи и Рийд простена. Край! Неизбежното се случи. Един след друг журналистите изоставиха Виктория, наобиколиха сина му и го засипаха с въпроси.
— Колко време ще останеш на острова, Джон?
— Чухме, че издаваш нов албум.
— Вярно ли е, че барабанистът ви, Рики Елис, бил арестуван в Дания за употреба на кокаин?
Рийд се отдели от групата, наобиколила сина му. Вече не можеше да направи нищо. По-късно щеше да поговори с Джон. Нали го помоли да не идва, по дяволите! Какво си мислеше това момче? Опитва се да прехвърли цялата вина на Хелън!
— Аз съм виновна. — Тя стоеше до него и изглеждаше съвсем объркана. — Само аз — повтори, сякаш да привлече вниманието му. — Мислех, че е просто някаква изложба. Но всъщност Виктория открива своя галерия, нали?
За пръв път говори с мен без неприязън, помисли си Рийд. Значи проблемът не е в нервността й. Както и да е, ситуацията явно събужда у нея чувство за отговорност.
— Искаш да кажеш, че идеята е била твоя? — попита той и Хелън кимна. Лека червенина обагри бузите й и Рийд си помисли, че е невероятно красива. Всъщност досега не се бе вглеждал внимателно в нея. Отношението й към него го сковаваше и не му позволяваше да прояви какъвто и да било интерес. До тази вечер дори не бе забелязал, че косата й е прекрасна, къдрава, червена и златиста, истински пламъци. Носеше червено, цвят, който не би трябвало да й отива. Виждал съм я и преди в червено, помисли си той, но не можа да си спомни кога. Свободната блуза и широките панталони й стояха великолепно. Загатваха формата на гърдите и бедрата. Нещо, което Виктория едва ли би оценила. Още по-малко пък одобрила.
Но той я одобряваше и беше учуден, че й обръща толкова много внимание. Ако не бъде предпазлив, нечие наблюдателно око би забелязало, а нямаше никакво желание да бъде обвинен в прелъстяване на приятелката на сина си. Въпреки това започваше да разбира защо Джон е толкова омагьосан. Тя бе изключително женствена. И макар че не я познаваше, беше сигурен, че крие неща, от които би бил очарован.
— Джон каза, че има изложба — облиза устните си тя и Рийд усети, че се задушава. — Нямах представа за какво става дума, нито, че ще има репортери и…
Вярваше й.
— Ами, както се досещаш, това е големият миг в живота на Виктория. Всичко е нейно дело. Искаше откриването да се превърне в събитие и за да бъда откровен, ще ти кажа, че помолих Джон да не идва.
— Господи!
Изглеждаше така притеснена, че Рийд започна да се извинява.
— Вината не е твоя — опита се да я успокои, като се преструваше, че не забелязва безуспешните опити на Виктория да привлече вниманието му. — Не си знаела за какво става дума. Хайде! Ще ти взема питие и ще те разведа, ако искаш. Може и да ти хареса.
Всъщност той се чувстваше отлично в нейната компания. За негова изненада, се оказа, че тя разбира от изкуство и коментарите й относно изложените картини бяха интелигентни и смислени. Дори откриха, че имат еднакво чувство за хумор, след като споделиха едно и също мнение за интерпретацията на един художник на човешките форми. Но когато Рийд спомена галерията в Лондон, Хелън отново помръкна. Сякаш имаше някаква причина да избягва този факт и той се зачуди дали пък не е познавала Виктория отпреди.
Трябваше да разбере как стоят нещата. Но сега бе най-добре да потисне любопитството си. Още повече, че доста очи ги следяха. Особено тези на сестра му, която преливаше от възмущение. Като не можа повече да издържи, тя приближи, следвана по петите от Лутър Стайлс. Рийд се приготви за най- лошото.
— Знаех си! — заяви Виктория, пренебрегвайки напълно присъствието на Хелън. — Позволи му да дойде, когато изрично те помолих да му забраниш. И виж сега какво стана. Пълно фиаско! Провал!
— Не съвсем — намеси се Лутър, като не откъсваше похотливи очи от Хелън. — Това приятелката на сина ти ли е, Уайът? Обзалагам се, че ти се ще да си с двайсет години по-млад!
Рийд се владееше с усилие, но ги запозна. Виктория не можеше да си намери място.
— Джон е пълнолетен, Тори — обърна се Рийд към сестра си, като се опитваше да чуе какво говори Лутър на Хелън. — Не мога да го прогоня от собствения му дом, както съм ти казвал неведнъж.
— Това тук не е негов дом — възрази ядосано сестра му. — Никога не съм искала нищо от теб, но сега те моля да направиш нещо.
— Тори, нито мястото, нито моментът са подходящи да говоря с Джон. Съгласен съм, че би било по- добре да не идва. Но тъй като вече е тук, защо не опитаме да спечелим от това? Той ти е племенник, нали? Не ти ли е минавало през ума, че неговата известност може да ти бъде от полза?
Виктория премига, отвори уста да каже нещо и я затвори. Личеше, че мисли напрегнато и претегля плюсовете и минусите. А защо не? Не беше чак толкова лошо предложение. От това можеше да излезе нещо!
— Знаеш ли — рече след миг тя, — май имаш право. Някои от репортерите едва ли ще пишат за нас, но сега Джон е тук и…
— Точно така — потвърди Рийд.
— Всъщност това е добра идея. — Виктория се извърна и установи, че Лутър и приятелката на Джон водят доста интимен разговор, от което изражението й се вкамени. Тя дръпна Лутър за ръката. — Хайде, скъпи, искам да те запозная с племенника си. Той е много известен. Поне тук, на острова — добави, като напълно пренебрегна Хелън.
Рийд въздъхна с облекчение. Налагаше се да придружи Виктория и художника, за да се погрижи всичко да бъде наред.
— Ще ме извиниш ли? — обърна се към Хелън. — Мисля, че ще бъде по-безопасно, ако и аз присъствам.
— Няма да има скандал, нали? — попита тя, като проследи Виктория, а Рийд поклати глава, но си помисли, че може и да греши.
— Джон има опит в тези работи — отбеляза той и осъзна, че всъщност отлага мига, в който ще се раздели с нея. — Искам да ти благодаря, задето всъщност ти ме разведе. Беше ми приятно.
Тя се поколеба и той реши, че не знае какво да отговори. Но защо? Беше готов да се закълне, че бе загубила предубеждението и страха си от него и без съмнение преди малко разговаряха съвсем непринудено. Господи, какво ли й бе казал Джон за него! Сигурно го е описал като някакъв развратник на средна възраст. Каква друга причина би могла да съществува за подобно отношение?
— И на мен ми беше приятно — отвърна най-сетне Хелън. — Виктория ви очаква. Най-добре е да отидете, преди да се случи нещо ужасно.
— Мислиш ли, че вече не се е случило? — сухо рече Рийд и видя лека руменина да обагря страните й. За
