кръвести топки, някои още тъмночервени, други вече морави, набъбнали и пухкави.
— Боже мой, крастав! — изпищя Диона.
Катон Марк Аврелиевич веднага се зае да изучава израстъците, дори се опита да пипне един с ръка, само инспекторът Легре запази хладнокръвие:
— Ще признаеш ли най-после какви са тези глупости?
— Не са глупости, а се размножавам.
— Защо сам бе, човек! — захили се Редника.
— Грудкувам се — поясни Гражданина. — Ние се размножаваме вегетативно, чрез грудки. Напролет от телата ни покълват израстъци и после стават зрели организми.
— Като картофи ли? — попита Диона.
— Нещо такова.
— Значи затова мирише на мазе — заключи Омар. Тук Редника не издържа:
— Позор! Толкова много израстъци, а немощен!
— Как ще е немощен, щом се размножава! — възрази Блез.
— Ами да! Аз тъй имах един приятел, който размножаваше другите, ама си получи своето — снимаха го за учебника по сексопатология, с превръзка на очите, че да не се срамуват роднините му.
— Ясно — каза инспекторът Легре на безпомощно размножаващия се гражданин от планетата Ерос. — Не си ти. Досега не съм срещал убиец, който да се размножава чрез пъпкуване.
— Не пъпкуване, а грудкуване — уточни Гражданина и започна да се облича.
Както сами разбирате, следствието влезе в толкова задънена улица, че се наложи Автора да прекъсне нормалното развитие на събитията и да сбере наличните герои на кратка летучка. Първо, каза той, това следствие се проточи и започна да ми омръзва. Оказа се, че и на другите, а Младежа направи безценното допълнение, че труп въпреки всичко няма. Инспекторът Легре не се съгласи с тази постановка, нарече я крайна, необмислена и изобщо защо машинариите не си гледат машинарийската им работа. И без да иска, формулира Шести закон: роботското — роботу, човешкото — човеку. Блез веднага отбеляза, че току-що формулираният закон полага основите на нова философия, която може да бъде наречена хуманитарен релативизъм. Това е нова степен в мисленето, каза, защото диференцира човека от всички останали мислещи същества на планетата. Катон се съгласи, че през последните години наистина се забелязва едно тревожно свръхпроизводство на мислещи същества. Ето да вземем например пощенските кутии по улиците — за какъв дявол трябва да се съоръжават с изкуствен интелект? Отива значи вчера Катон Марк Аврелиевич да пусне някакво писмо, но кутията не иска да го приеме, тъй като било адресирано не съвсем грамотно. Става кратка кавга, при която тази нищо и никаква пощенска кутия нарича хомо сапиенса Катон Марк Аврелиевич кретен. И тук Катон Марк Аврелиевич зададе основателния въпрос: какъв съм аз всъщност, кретен или венецът на природата? Редника отбеляза, че Катон Марк Аврелиевич едва ли трябва да бъде смятан за венец на природата, с което спорът завърши.
Диона също възнегодува от всеобщата сапиентизация на вещите, но нейният укор беше отправен към телефоните. С тези интелигентни телефони, каза, е невъзможно да се живее. Човек да не смее да каже нещо — телефонът се пули насреща ти и ти се надсмива. А един преди няколко дни даже й правел недвусмислени намеци и й смигал съвсем хъшлашки, при което Редника се оживи и отбеляза, че напоследък телефоните били станали самовъзпроизвеждащи се фоннойманови автомати, тъй че нищо чудно някой да придърпа Диона в кабинката и да започне да се гаври с крехкото й тяло съвсем по човешки, но Катон Марк Аврелиевич отхвърли подобна възможност с думите, че световното прогресивно човечество няма да позволи това.
Инспекторът Легре отново се върна към своята знаменита фраза „Роботското — роботу, човешкото — човеку“, при което догиерът започна възторжено да ръкопляска, но никой не разбра защо — в края на краищата догиерът не е нито едното, нито другото, догиерът си е скотоид. Блез отново подхвана базовите постановки на своя хуманитарен релативизъм, които накратко могат да се вместят в следните две твърдения: първо — човекът е най-разумното същество в близките райони на Галактиката и като такова има право на щастие, и второ — да се смята, че разните там разумни пощенски кутии, телефонни прелъстители и тъй нататък могат да се мерят по духовно величие с човека, е проява на снобизъм и футуризъм. Омар обаче го атакува с думите, че той, Блез, нищо не разбира от галактики, черни дупки и фридмони, тъй като той, Омар, е астрономът тук, следователно той, Блез, няма право да коментира космически проблеми, а това има право да прави само той, Омар.
На това място ни в клин, ни в ръкав Редника попита Диона: и какво те склоняваше да правите телефонът? Диона обясни, че не знае точно, но докато си говорела, оня въртял мераклийски глава и се опитвал да я хване през кръста с шнура си, на което Редника възкликна „Брех, мамка му! И успя ли?“, но Диона се възмути, заръкомаха и поясни, че тя съвсем не е такава, или поне не толкова такава, че да се метне в прегръдките на някакъв непознат уличен телефон, на когото дори не е представена. Гражданина пак вметна злобно, че земяните изобщо са си малко такива, че те изобщо обичат тия работи, но Редника го отряза: „Ти млък! Ти си раждай!“
Йоасаф помоли отново да се върнат към проблемите на хуманитарния релативизъм, защото това му било хоби — да обикаля от град на град и да събира философски учения, които записва в една тетрадка. Блез се почувствува поласкан, затвори очи, за да събере мислите си, после вдигна гордо глава и каза:
— Човекът е мислеща тръстика.
— Ха така! — възкликна Катон Марк Аврелиевич. — Това вече надмина всичко! И защо да е тръстика?
— Защото е слабо същество. Едно духване, една водна капка може да го смачка. Не е необходимо цялата Вселена да се въоръжи, за да го убие. Но дори в смъртта си човекът стои над Вселената, защото разбира, че умира, а Вселената не знае нищо за това.
Йоасаф старателно си записваше всичко.
— Както казваше Августин Блажения — продължи Блез, — никоя земна титла не е равна на името човек. А Шекспир допълва, че човекът е небесен дух, украшение на света и образец за останалата природа.
— А за биороботите не е ли казано нещо хубаво? — плахо
попита Младежа.
— Че измислете си бе! — изропта Редника. — Няма аз да ви измислям мъдростите! Един мой приятел тъй все измисляше чужди мъдрости, пък после се оказа, че …
— Млък! — подаде глава Автора от страниците.
— Добре де. Исках само да кажа да не ни пробутват този номер — не стига, че им измисляме конструкциите, а сега им се приискало и мъдрости …
— Човешкият живот е величие и в малкото, и в голямото. Човешкият живот е висш завършек на всички метаморфози на материята.
Диона веднага изрази несъгласието си, като каза, че да се използуват думи, непознати на широката публика, е израз на лошо възпитание и че на такива им липсват първите седем години. Блез рече, че първите му седем години са си на мястото, а гръцката думичка метаморфозис означава превръщане, изменение, както пише в речника за чужди думи. Йоасаф призна, че преди доста време се запознал с някой си Овидий, който бил написал книжка по въпроса за метаморфозите. Катон Марк Аврелиевич прие всичко това като лична обида; значи намеквате, каза, че отглеждам медицински жаби, защото при жабите има пълна метаморфоза — оплодено яйце, зародиш, попова лъжичка и тъй нататък, но Йоасаф се закле в божията майка, че не, не е искал да обиди никого, споменал Овидий мимоходом, но пък Редника попита: значи този Овидий е написал цяла книга за поповите лъжички? После Йоасаф съобщи, че въпросният Овидий бил написал още една книга, наречена „Любовното изкуство“, на което Редника отбеляза: това вече е друго, това вече е сериозно. Но сега пък Диона се засегна; в наше време, каза, всеки пише за неща, от които нищо не разбира; ей например този Овидий — ако толкова много разбира от любовно изкуство, къде е, да го видим? Йоасаф се опита да внесе яснота, като поясни, че, първо, не става дума за наше време и, второ, Овидий вече е умрял по време на упражнения във въпросното изкуство. Е, каза инспекторът Легре, значи е бил дребна риба, защото едрите риби четат лекции, а не водят упражнения. Тук всички бяха единодушни.
— Много ми хареса мисълта — започна Йоасаф, — че човекът стои над Вселената, защото осъзнава
