казва, е белег за морално здраве. Един негов (на Редника) приятел тъй не изслушвал насрещния, но после заболял от венерическа болест, та трябвало да обръснат цялото му тяло. Накратко, опасно е, затова хората трябва да се изслушват. Йоасаф отвори уста да каже нещо, но Редника отсече:
— Не искам да те слушам!
После разговорът се завъртя около прозвището Друмника. Йоасаф призна, че го наричат Друмника, защото обикаля от град на град, крачейки по друмищата на републиката, но това се стори твърде подозрително на следствието. Въпрос: а къде гражданинът Йоасаф е регистриран адресно? Оказа се, че гражданинът Йоасаф няма постоянна адресна регистрация. Въпрос: значи ли това, че няма постоянно местожителство? Оказа се, че значи. Ха така — бездомник. Но какво означава бездомник? Бездомник означава човек без дом. А какво от своя страна означава човек без дом? Означава, че въпросният човек няма хазяйка. А щом няма хазяйка, с кого тогава поддържа редовни полови контакти?
Изумителното развитие на логиката доведе следствието отново до задънена улица. Диона направи основателното предложение следствието да се освободи от натрапчивата идея за хазяйката, но Редника заяви на всеослушание, че от хазяйки никога не се отказва — това е категоричен принцип в живота му. Защото само един истински идиот може да се откаже от контакти с хазяйки. Някой обаче плахо подметна, че все пак нещо трябва да се измисли, защото вече не останаха хора за разпит. Това хвърли следствието в смут.
Над площад „Опосум“ отново легна тягостно мълчание.
Разбира се, Редника не бе човек, който ще остави нещата наполовина. След около минута мъчителни размишления той викна тържествено:
— Има още един, има!
— Къде е?
— Навсякъде по страниците! — Редника ликуваше. — Крие се, неговата верица, но къде ще се скриеш от справедливото възмездие. Я ела насам!
И тогава се появи авторът на тия редове — рошав (там, където все още му е останала коса), брадясал и уморен от творчески терзания.
— Име, възраст и вероизповедание?
— Ейджъп, на тридесет и седем, атеист.
— Професия и месторабота?
— Журналист от вестник „Космическа орбита“.
— Бре, бре, чак „Космическа орбита“ обръща внимание на нашия незначителен случай и се занимава с едно толкова скромно убийство. Интересно. И какво правиш тук?
— Аз съм хроникьор.
Тази дума изведе Редника от равновесието:
— Хроникьор, сутеньор — всички сте един дол дренки! И затова ли си вреш дългия нос навсякъде?
Това за дългия нос би трябвало да засегне Автора, но той не е такъв човек. Автора поначало е друг човек.
— И тъй, момко, беше ли на местопроизшествието?
— Това е единствената кръчма, в която никога не съм влизал — призна чистосърдечно Автора.
— А къде беше тази вечер между седем и седем нула пет?
— Описвах диалога между Блез и Йоасаф.
— Ето това се казва калпав автор! В кръчмата се извършва убийство, пък той се занимава с някакъв незначителен
диалог! А трябва да фокусираш вниманието си върху най-драматичните моменти: убийства, разводи, полови престъпления с
хазяйки.
— Така е — изстена Автора.
— Ех, да беше Шекспир, да беше Агата Кристи, такава история ще завърти, че ще ти отплесне акъла! Ама на — нямаме късмет, паднахме в ръцете на един драскач.
— Нищо, аз пък знам.
— Какво знаеш?
— Знам кой е убиецът.
— Че откъде ще го знаеш, щом не си бил в кръчмата?
— Ех, пък и ти! — и Автора го изгледа с укор. — Ако аз не знам, кой ще знае.
Редника се почеса по тила:
— Тъй де. Ако ти не знаеш, кой ще знае… Я ми го кажи на ухото.
— Не, в никакъв случай! — възрази Автора. — Трябва да спазвам законите на жанра, иначе кой ще ме чете…
— Ти си ги спазвай, ама аз няма повече кого да разпитвам.
— Има — каза Автора. — Себе си.
И отново се разтвори между страниците. Защото освен другите си достойнства Автора е скромен човек и не иска дълго време да е обект на внимание.
— Правилно! — възкликна Редника. — А себе си разпитвал ли съм? Не съм. И тъй като всеки разпит трябва да протича пред свидетели, ще се разпитвам на глас. Гласност, преди всичко гласност! А аз съм гласовит. Да започнем.
Редника седна на стола и попита със стоманен глас:
— Къде бяхте между седем и седем нула пет тази вечер? След това се изправи, застана с лице към празния стол
и отговори плахо:
— Бях в кръчмата.
Пак седна и пак със стоманен глас:
— Значи в престъпна близост с убития. Имате ли в себе си нож?
Пак прав и пак плахо:
— Нямам.
Тъй като сядането и ставането продължава до края на саморазпита, Автора няма да го описва в детайли, а ще предложи само диалога между Редника следовател и Редника подследствен.
— Следователно този нож би могъл да бъде ваш, нали?
— Би могъл да бъде и мой.
— Поддържате ли редовни полови контакти с хазяйката си?
— Поддържам.
— Ха така! Браво бе, хубавец! Ти си бил страшен Казанова!
— Е, чак пък… Как да не поддържам, на двайсет и две, русичка, с крака като прътове за овчарски скок, с ей такива големи … Пардон, господин Редник.
— Карай, карай, сочно я описваш.
— То цялото вика: „Ела и поддържай!“ Пък не съм садист в края на краищата.
— Имате ли документ за полова немощ?
— Опазил ме бог.
— Случайно да сте биоробот?
— Не съм. (Разкопчава мундира си.) Ей на, вижте колко съм космат.
— Великолепно! Всички подозрения водят към вас.
— Ами така излиза …
— Хе! — плесна ръце Блез. — Значи ти си го ръгнал.
— Да бе — и Редника зацъка с език. — Пък убий ме, не помня.
— Случва се — успокои го Блез. — Има хора със слаба памет.
— О, има — съгласи се Редника. — Аз тъй познавах един със слаба памет, но за сметка на това страдаше от педофилия. И точно в този момент…
3
