все пак всички ние започваме да стреляме — аз също, — като всеки навярно е смятал, че другият е забелязал нещо. Всъщност никой нищо не вижда, защото няма какво да се види. Противникът не се е показал през дупката.
Разказите на нашите пленници ще бъдат в това отношение категорични: в момента, когато ние стреляме, момчетата на Вилмен се намират на около десетина метра по-долу, напълно извън обсега на нашата стрелба, тъй като издадената напред скала ги закрива. Те точно се запътват към отвора, направен от бомбохвъргачката в оградата, когато преждевременната и съвсем безцелна стрелба на нашите пушки ги задържа. Не защото е опасна за тях, а защото, като се насочва поред към онова, което е останало от дъсчената ограда, тази стрелба разбива останалите парчета и — що се отнася до патроните на ловните ни пушки — бие непрекъснато по дървото. Тогава нападателите залягат и започват да стрелят наслуки. Но същият навес от скалата, който ни пречи да ги достигнем, пречи и на тях да ни видят. Така една срещу друга двете войски откриват адски огън по невидими цели.
Най-после разбирам какво става и Мейсоние — също, защото ми казва:
— Трябва да спрем, това е глупаво.
Напълно съм съгласен, но за да спрем, ми трябва свирка (онази на Пейсу) и потънал в пот, аз започвам да търся из всичките си джобове, без да успея да я намеря. В същото време, макар и много разтревожен, си давам сметка колко съм смешен. Главнокомандуващият не може да командува на войските си, защото е загубил свирката си! Бих могъл да изкрещя: „Спрете огъня!“ Дори Миет и Кати във входната крепост щяха да ме чуят. Но не, не знам защо, но ми се струва извънредно важно в този момент да върша всичко по правилата.
Най-после намирам тази ценна реликва. Няма нищо тайнствено, била, където съм я сложил, в горния джоб на ризата ми. Давам три къси изсвирвания, които с повторение през няколко секунди успяват да накарат нашите пушки да замлъкнат.
Обаче моята свирка навярно е събудила някакъв отклик във военната природа на Вилмен, защото от крепостта, където съм се свил, го чувам как крещи на хората си:
С това след бурята настъпва тишина. Да се каже мъртва тишина, би било прекалено, защото никой не е засегнат. Първата фаза на битката завършва с фарс и неподвижност. Не изпитваме потребност да излезем от Малвил, за да търсим врага, а и той няма никакво желание да тръгне срещу куршумите ни, като се покаже в отвор с диаметър метър и половина.
Онова, което следва, не съм го видял, нашата външна бойна група ми го разказа.
Ерве и Морис са отчаяни. Погрешно е избрано мястото за прикритието им. Защото от него се виждат добре хората, движещи се по пътя за Малвил, но ако са прави. Ако са залегнали — а точно такъв е случаят, — те изчезват. Покритата с трева страна на пътя ги скрива напълно. Така че Ерве и Морис не могат да стрелят. Освен това, дори и да предположим, че някой от противниковата страна се изправи, те не знаят дали трябва да стрелят, защото пушката на Колен мълчи.
Колен обаче е разположен отлично. Обърнат е към Малвил, вижда пътя, който се изкачва пред него чак до дървената ограда. Той различава съвсем ясно нападателите, залегнали по корем покрай стената. И когато след моето изсвирване Вилмен се повдига на лакът, за да изкрещи:
Прочее Колен решава да убие Вилмен. Сама по себе си идеята не е лоша. Но когато ни разказва със закачливата си усмивка как я е изпълнил, ние всички изпадаме в ужас.
Наистина не може и дума да става Колен да използува пушката си. За да произведе оня „ефект на ужас“ без шум и без дим, който така му е легнал на сърцето, той решава да действува с лъка си.
Колен е дребен, мястото за стрелба е тясно, лъкът е голям. Той вижда, че няма да успее да го опъне в тази „миша дупка“. Това да е пречката! Излиза от дупката си (като оставя вътре пушката). Покатерва се с лъка в ръка и достига три метра по-нататък един голям почернял кестенов дънер, зад който се изправя за по-голямо удобство! Съвсем прав! И спокойно се цели в гърба на Вилмен.
За нещастие Вилмен се обръща, за да даде някаква заповед, и стрелата, която за малко не го уцелва, се забива в гърба на човека до него, който навярно е обслугата на бомбохвъргачката, защото Колен вижда как от ръцете му падат два-три малки снаряда, които, преди да спрат, се изтърколват няколко метра по склона на пътя. Раненият надава страшен вик, изправя се в цял ръст (в този момент го виждат и онези от бункера) и се изтърколва зигзагообразно по шосето, като се гърчи, за да измъкне стрелата от гърба си. След няколко метра пада по корем, мъчи се с вкопчани в пръстта ръце.
„Ефектът на ужас“ сигурно е постигнат, но не е решаващ. Вилмен е имал време да види откъде е дошъл ударът. Той извиква някаква заповед. Дванадесет пушки, включително и неговата, стрелят едновременно към кестеновия дънер, зад който Колен е залегнал на земята, без да е в състояние да отговори, тъй като пушката му е на три метра от него, а лъкът му е неизползваем, понеже не може да го опъне в легнало положение.
От крепостта чувам силната престрелка, но без нищо да видя, нито дори да мога да кажа кой срещу кого стреля, защото външната ни бойна група разполага със същото оръжие, както и противникът. Смъртно съм разтревожен, тъй като борбата между трите пушки на нашите приятели и дванадесетте пушки на Вилмен ми се вижда неравна. Благодарение на численото си превъзходство Вилмен може да маневрира и да заобиколи нашите. А ние, ние нищо не можем да направим, за да им помогнем, освен да излезем от Малвил, което би било лудост!
От бункера продължават да не различават врага. Тъй като не са видели и Колен да излиза от окопа си, те се запитват защо Вилмен връхлита към гъсталака и не разбират пък и защо пушката на Колен мълчи, тъй като знаят — най-малкото Ерве го знае — понеже е копал заедно с Жаке, — че от окопчето прекрасно се вижда пътят към. Малвил.
Но най-разтревоженият от нас е, разбира се, заинтересуваният. Той си дава сметка, че няма никаква възможност да се измъкне — напълно е изолиран зад почернелия кестенов дънер на седемдесет метра от врага, без пушка, и всякакво оттегляне е пресечено от заобикалящата го стрелба. Той чува как куршумите се забиват с глух шум в дънера пред него и как току до главата му хвърчат парчета кора. Той вече е решил. Изчаква някакво затишие, за да скочи в окопчето, зейнало само на три метра от него, с внимателно подпряната на сноп пръчки пушка в него. Но затишието не идва и когато не попадат в дънера, куршумите пищят отдясно и отляво с ужасяваща точност. „Единствен път в живота ми се искаше да съм още по- дребен“ — ще ни каже той по-късно.
Според пленниците отначало, когато стрелбата на Колен убила човека при оръдието, Вилмен бил много разтревожен, тъй като разбрал, че зад себе си има враг. Но понеже този враг не отговорил на стрелбата, разбрал, че е без оръжие и решил да го разкара от дървото. Накарва двама „стари“ да изпълзят до хълма и да заобиколят противника отдясно, а четирима от най-добрите му стрелци да продължат да го държат на място със стрелбата си. Едва обаче двамата „стари“ се отдалечили на няколко метра, и той ги върнал.
Изправя се и понеже всичките негови хора са залегнали, изправеният му силует веднага става героичен. Със свободна, разлюляна стъпка, с пушка в ръка и пистолет в колана, се запътва към долния край на шосето, с цел да заобиколи Колен. Не му е нужна много смелост, тъй като Колен не отговаря на стрелбата, а надвисналата скала го скрива от погледите ни.
Както не виждаха хората му, Ерве и Морис не бяха видели дотогава и Вилмен, но като застава прав и започва да се клати по пътя с котешката гъвкавост на стар побойник, той се превръща в чудесна мишена. Ерве продължава да чака сигнала на Колен, следи го (по-късно той ще изимитира прекрасно походката му) и не мърда, Обаче Морис, който е изпълнен със студена омраза към Вилмен, веднага го взема на прицел, следи го с пушката си в нехайното му пристъпване по пътя и когато го вижда, че застава неподвижно и слага оръжието си на рамо, прицелва се в слепите му очи и стреля.
С разбит череп, Вилмен рухва, убит от новака, когото месец по-рано е учил как да стреля. Огънят срещу Колен спира и Колен скача в окопчето си. Там намира пушката си. И оттам, добре прикрит и добре охраняван, стреля. Той е прекрасен стрелец, бърз и точен и убива двама души, един подир друг.
