— Искам думата.
— Давам ти я — отговаря с голямо облекчение Ерве.
— Как! — възклицава Фюлбер, като насочва яростта си към Ерве. — Даваш думата на това нищожество? На този лъжесвещеник! На тоя враг божи! Ти не мислиш! Човека, когото съм осъдил на смърт!
— Още едно основание — отговаря Ерве, като поглажда флегматично малката си островърха брадичка. — Нека поне да каже последната си дума.
— Но това е нетърпимо! — продължава Фюлбер. — Какво означава това? Глупост или предателство? Ти действуваш на своя глава, това е невероятно! Аз ти заповядвам да отнемеш думата на осъдения, чуваш ли?
— Не сте вие, който ще ми давате заповеди — отговаря Ерве с достойнство. — Не сте ми началник. Тук в отсъствието на Вилмен аз командувам — продължава той, потупвайки с ръка приклада на пушката си — и аз реших, че обвиняемият ще говори. И дори ще говори толкова, колкото иска.
Тогава става нещо нечувано: Ерве е акламиран от голяма част от ларокците. Вярно е всъщност, че тъй като е новодошъл в бандата и не е взел никакво участие — като другите — в „грозните неща“, разобличени от Газел, хората не са настроени срещу него. Но все пак — да акламираш човек на Вилмен! Пълна бъркотия!
— Това е непоносимо! — крещи Фюлбер, стискайки юмруци, с очи изскочили вън от орбитите. — Ти не разбираш, че като даваш думата на този тип, ставаш съучастник на бунтовници и съзаклятници. Но тази работа няма да ти се размине! Предупредил съм те, ще те изоблича пред началника ти и той ще те накаже!
— Бих се учудил, ако ме накаже — отговаря Ерве с толкова непритворно спокойствие, че се запитвам дали не прекалява и дали Фюлбер няма да разбере. — Във всеки случай — продължава той — казаното е казано, обвиняемият има думата.
— В такъв случай — крещи Фюлбер — аз не ща да го слушам! Отивам си! Ще чакам завръщането на Вилмен!
Той слиза по стълбите и сред крясъците на опозицията тръгва с едри крачки по централната пътека към вратата в дъното. Това не урежда работата. Без Фюлбер обратният процес няма да се състои. Извиквам силно зад него:
— Значи, ти толкова се страхуваш от думите ми, че дори нямаш смелост да ме изслушаш!
Той се спира, завърта се кръгом и изправя лице към мене. Продължавам с мощен глас:
— Сега е пет и четвърт. Вилмен каза, че ще бъде тук в пет и половина. Така че разполагам с четвърт час живот, а ти толкова много се страхуваш от мен през този последен четвърт час, че трепериш като парцал и отиваш да се скриеш под леглото си, докато пристигне твоят господар! Именно така: под леглото! Дори не и на него!
Поведението на Ерве бе разтревожило Фюлбер. Аз го успокоявам, като му съобщавам, че Вилмен ще бъде тук след четвърт час. Същевременно го засягам с упрека, че е страхлив. А както казах, той не е страхливец. Но в силата му има някаква слабост. Като всички смели хора, и той е суетен. Както се надявах, той щеше да реагира на провокацията ми с предизвикателство.
Бледен, непреклонен, с хлътнали бузи и трескави очи, той застава неподвижно и ми казва презрително:
— Можеш да изредиш колкото щеш глупости. Те не ме засягат. Възползувай се, докато можеш.
Улавям веднага топката.
— Най-вече ще се възползувам, за да превърна на пепел всичките ти обвинения. Най-напред за Кати. Не съм я озлочестил, както ти се осмели да кажеш, и не съм я отвлякъл. Това е чиста измислица. Тя дойде в Малвил да види баба си по свое желание и със съгласието на чичо си („Вярно!“ — вика веднага Марсел, за когото вече не се боя, че мога да го изложа), а там се влюби в Тома и се ожени за него. Което теб, Фюлбер, много те огорчи, защото ти искаше да я направиш прислужница в замъка.
Чуват се хихикания, а Фюлбер извиква:
— Това е отвратителна лъжа!
— О, моля! — казва внезапно, без да иска думата, една дребна петдесетгодишна жена.
Тя става. Това е Жозефа, домакинята на замъка. По принцип не особено уважавана заради това, че е португалка (ларокците са расисти), но всъщност доста много обичана, защото има остър език и „щом нещо й тежи на сърцето, казва ти го право в лицето“.
Жозефа не е хубавица. Кожата й сякаш не знае какво е вода и сапун. Освен това е късокрака, бузеста и гърдеста. Но със здравите си бели зъби, силни челюсти, много живи черни очи и буйна коса тя прави приятно впечатление на животинска жизненост.
— Моля — продължава тя с груб и рязък акцент, който като че ли придава много по-голяма сила на думите й, — не бива да се казва, че е лъжа, когато е истина! А истина е, че негово преосвещенство не ме искаше вече и искаше малката! Че тя дори не би му и служила така добре — добави тя с някаква истинска или престорена наивност, не бих могъл да кажа.
Тя си сяда на мястото сред смехове и закачки за сметка на Фюлбер. А той — отбелязвам това — избягва да напада Жозефа. Сигурно познава езика й, затова предпочита отново да се обърне към мен.
— Не виждам какво печелиш, като развихряш подобни клюки за собствения си епископ — извиква той надменно.
— Ти не си ми епископ! Дума да не става! А печеля това, че те карам да си прибереш лъжите под езика! А ето и още една измежду тях, и то дърта! Каза, че съм бил накарал прислужниците ми да ме изберат за свещеник. Ще знаеш преди всичко — казвам натъртено, — че аз нямам прислужници. Имам приятели, и то равни на мене. И обратно на онова, което става в Ла Рок, в Малвил не се взема никакво решение, без всички ние да сме го обсъждали. Защо бях избран за свещеник? Ще ти кажа: ти твърде много искаше да ни пратиш в Малвил господин Газел в качеството му на такъв, а ние никак не държахме господин Газел да бъде при нас. Надявам се, че като казвам това, не го засягам. Ето защо другарите ми ме избраха за абат. А дали съм добър, или лош свещеник — нищо не зная. Избран съм за такъв, както казва господин Газел. Правя каквото мога. Когато не можеш да ореш с кон, ореш и с магаре. Не вярвам да съм по-лош свещеник от господин Газел и не ми е трудно да бъда по-добър от тебе. (Смехове и аплодисменти.)
— Горделивостта те кара да говориш така — вика Фюлбер. — Всъщност ти си един лъжесвещеник! Лош свещеник! Отвратителен! И ти знаеш това! Дори и не говоря за личния ти живот…
— И аз не говоря за твоя…
Той не поема. Навярно се бои да не заговоря за Миет.
— Ще приведа само един пример — продължава той яростно, — схващането ти за изповедта е напълно еретично!
— Не зная дали е еретично — отговарям скромно аз. — Не съм достатъчно сведущ по религиозните въпроси, за да мога да реша. Зная обаче, че се отнасям с известно недоверие към изповедта, защото в ръцете на един недобросъвестен свещеник тя може да се превърне в начин за шпиониране и в инструмент за заробване.
— И вие сте напълно прав, господин Конт — извиква Жюдит с мощния си глас, — точно това и стана изповедта тук в Ла Рок, в ръцете на този есесовец!
— Я млъкнете! — казва Фюлбер, като се обръща към нея. Вие сте луда, бунтовничка и лоша християнка!
— Не се ли срамувате — виква Марсел, издаден напред и стиснал с мощните си ръце облегалката на стола си, — не се ли срамувате да говорите така на една жена, на жена, която е много по-просветена от вас и която дори оня ден поправи глупостите, които щяхте да кажете за сестрите и братята на Исус.
— Поправила! — възклицава Фюлбер и вдига нагоре ръце. — Тази луда жена нищо не разбира! Братя и сестри е грешка на превода: става дума за братовчедите му, казах вече!
Докато всред самия процес се извършва това изненадващо тълкуване на евангелието, аз казвам тихо на Морис: „Доведи сега другите, кажи им да дойдат в дъното на параклиса, да чакат да съобщя за смъртта на Вилмен и тогава да влязат.“
Морис се измъква, гъвкав и тих като котка, а аз си позволявам да прекъсна Жюдит, която е забравила къде се намира и колко е часът и спори горещо с Фюлбер за роднинските връзки на Исус.
— Момент — казвам аз, — бих искал да свърша!
