чичо ми, тъй като семейните неразбирателства ме бяха принудили да продам
По този начин реставрирането на Малвил не бе само безкористно спасяване на един средновековен архитектурен шедьовър.
Между впрочем никак не ми е трудно да призная, че колкото и да е внушителен и колкото и да съм привързан към него, Малвил не се налага с красотата си. В това отношение той естествено се отличава от други замъци в околността, които до един са с приятни архитектурни измерения, закръглени очертания и се сливат много по-добре с околната среда.
Защото тук гледката е засмяна, със свежи ручеи, с полегнали по склоновете ливади и със зелени хълмове, обрасли с кестенови дървета. Всред мекотата на закръглените очертания, изправен отвесно, Малвил стърчи неприветлив.
Замъкът се възвишава на брега на Рюн, която през средните векове навярно е била голяма река, по средата на стръмна скала, тежко надвиснала над него откъм север. Скалата е непристъпна от всички страни и аз съм сигурен, че единственият път откъм запад е бил направен чрез насипи, с оглед да се стигне до скалната площадка, където са замислили построяването на замъка и на пристройките му.
От другата страна на Рюн, срещу Малвил, се издига замъкът Рузи, също феодален, но с изящество, с мяра, защищаван и същевременно украсяван от съразмерно поставените, не много високи и приятни за окото кръгли кули, където дори бойниците имат вид на украса.
Разглеждате ли Рузи, откривате още от пръв поглед, че намиращият се насреща му Малвил не е „тукашен“. Наистина камъкът, от който е изграден, е от местните кариери, но архитектурният му стил е внесен отвън. Малвил е английско творение. Бил е построен от нашите завоеватели по време на Стогодишната война и е служел за убежище на Черния принц3.
Далеч от техните мъгли, англичаните сигурно са се чувствували добре в тази страна с ясно слънце, вино и мургави момичета. Те са гледали да останат по-дълго тук. Това тяхно намерение личи навсякъде. Малвил е бил замислен като непревзимаема крепост, откъдето шепа въоръжени мъже могат да държат в подчинение една голяма страна.
Никакви извивки, никакво изящество. Само което е полезно. Например малкият замък при входа. В Рузи той представлява свод с две малки кръгли кули от двете страни: творба с изящност в линиите и с мяра в съотношението. В Малвил англичаните са пробили чисто и просто врата посред назъбените крепостни стени и до нея са издигнали една правоъгълна двуетажна постройка, в чиято висока, гола и неподатлива стена са пробили дълги бойници. Постройката е голяма, четвъртита и — сигурен съм — ефикасна от военно гледище. В подножието на крепостните стени и на малкия замък при входа те са пробили в скалата ровове, два пъти по-широки от онези в Рузи.
Като минете през вратата на малката крепост при входа, не се озовавате в замъка, а в една първа крепостна стена, петдесет на тридесет метра, където е било селището. Тук има една хитрост: замъкът наистина е закрилял градчето, но и той се е пазил чрез него. Ако някой враг успее да нахлуе в замъка при входа и в първите укрепления, той е щял да бъде въвлечен в несигурен бой по тесните улички.
Дори и да спечелел тази битка, мъките му нямало да свършат. Врагът е щял да си счупи врата във втора крепостна стена, намираща се — както и първата — между скалата и отвесната стена, която е защищавала и още защищава самия замък.
Тези назъбени стени са много по-високи от първите, рововете са още по-дълбоки. И при тях нападателят вече не намира — както при първата крепост — удобствата на най-обикновен мост, а допълнително препятствие — подвижен мост, над който се издига малка четвъртита кула.
В тази малка четвъртита кула има някакво изящество, но по мое мнение английските строители не са го постигнали нарочно. Необходимо им е било да построят помещение, където да се постави машинарията на подвижния мост. Имали са късмет: съотношението е било добро.
Когато се смъкне подвижният мост (аз го реставрирах), вас ви смазва отляво масата на величествената четиридесетметрова четвъртита главна кула, която накрая завършва с втора пак четвъртита куличка. Тя не служи само за защита. Тя обслужва замъка с вода, тъй като в нея е каптажът на извор, бликащ направо от скалата, чиято обилна вода — нищо не се губи — пълни рововете.
Вдясно откривате стъпала, които водят в онази огромна изба, която бе пленила чичо ми, а отсреща, по средата, под прав ъгъл с главната кула, каква изненада да откриете след толкова много суровост едно красиво двуетажно жилище с долепена до него прекрасна кръгла кула, в която е поместено стълбището. Това жилище не го е имало по време на Черния принц. Било е построено доста по-късно, през Възраждането, в по-спокойни времена от някакъв френски велможа. Трябваше обаче да реставрирам дървения му скелет и тежкия покрив от плоски камъни, защото те не бяха устояли на времето така, както каменният свод на главната кула.
Такъв е Малвил: английски и ъглест. Такъв го обичам. За чичо ми и за мене по времето на
Казах, че от градчето в първите крепостни стени бяха останали само камъни. Но тези камъни — от които имам още голяма купчина — ми бяха много полезни. Благодарение на тях можах да построя до южната стена на крепостта — тя пази откъм стръмнината, която сама по себе си е много добра защита — и до скалата откъм север боксове за конете.
Почти по средата на първите укрепления в скалата се разкрива голям и дълбок прорез. В него има няколко следи от праисторически живот, не толкова много, че да се класира пещерата, но все пак достатъчно, за да се докаже, че милиони години преди замъкът да е бил построен, Малвил е служел вече за човешко убежище.
Подредих тази пещера. Пресякох я напреки по средата с дъсчен под и на него натрупах най- значителната част от запасите от сено. Отдолу построих прегради за животни, които мислех да държа отделно: коне с тикове, необуздани бичета, свини, които предстоеше да се опрасват, крави или кобили по време на раждане. Тъй като бъдещите майки бяха много в тези преградки на пещерата — прохладни, проветрени и без мухи, — Биржита, за която ще разкажа по-нататък и за която не бих повярвал, че има чувство за хумор, нарече цялото помещение
В главната кула — шедьовър на английска здрава изработка — трябваше да направя само дъсчени подове и прозорци с малки четвъртити стъкла, обковани по края с олово, за да се затворят дупките с отвесни прегради, пробити по-късно от французите. Разпределението на трите етажа — приземния, първия и втория — е едно и също: грамадна площадка, десет на десет метра, от която се влиза в две зали, всяка пет на пет метра. В приземния етаж превърнах тези „малки“ помещения в котелно помещение за отоплението и килер. На първия направих баня и спалня. На втория — две спални.
Заради красивата гледка на изток към долината на Рюн за себе си уредих спалня-кабинет на втория етаж, въпреки неудобствата — баня на първия в някогашното помещение на
В стаята на втория етаж, която бе до моята, настаних през лятото на 1976 година Биржита. Това е предпоследният ми „километричен камък“ и в безсънните ми нощи аз често се ориентирам по него.
Биржита бе работила за чичо ми в
Тук искам да кажа — като начално обяснение, — че моят истински житейски път би бил, струва ми се, изграждането на здраво семейство с една любеща съпруга. Не успях в тази посока. Разбира се, възможно е двата несполучливи брака, които бях наблюдавал като дете — на баща ми и на чичо ми, — да са допринесли
