огледалото.
— Спомних си как Джулиън ме укоряваше, че съм запазил това огледало в стаята си, и аз му обяснявах, че имам две леви ръце и не мога да си вържа връзката, без да се гледам. Само ако знаеше…
Доволна като котка, Каролайн лежеше в прегръдките на Ейдриън и наблюдаваше как първият блед лъч утринна светлина пълзи по леглото. Докато Ейдриън разресваше косата й с пръсти, тя въздишаше, за да не замърка от блаженство. Притисна буза в силната му гръд и се вслуша възхитено в равномерното биене на сърцето му.
Смехът му беше като далечна гръмотевица.
— Какво има, любов моя? Пак ли търсиш да доловиш биенето на сърцето ми? Още ли не си убедена, че го имам?
Тя помилва златнорусите косъмчета по гърдите му и нави едно кичурче на пръста си.
— Много се радвам, че Вивиан не разби сърцето ти, когато те остави заради констабъл Ларкин.
Ейдриън се покашля.
— Е, трябва да призная, че чувствата на сестра ти към добрия констабъл не бяха особена изненада за мен.
Каролайн се опря на лакти и го изгледа с присвити очи. Макар да си наложи изражението на невинно момче, той не успя да скрие напълно нрава си на хищник от джунглата, който току-що е погълнал тлъста птичка.
— Негодник! — изсъска възмутено тя. — През цялото време си знаел, че Вивиан е влюбена в Ларкин, нали? — Припомни си чувството за вина, което я бе измъчило до смърт, и попита сърдито: — Защо, за бога, не ми каза нищо?
— Ако ти бях казал, преди да разбереш истината за Джулиън, сигурно щеше да й дадеш благословията си и да си заминеш. — Той сложи ръка на бузата й и я погледна дълбоко в очите. — Тогава щях да загубя не само Вивиан, а и теб.
Каролайн отблъсна ръката му, уплашена, че ще се подчини на силата на втренчения му поглед.
— А ако ми беше казал, след като разбрах за теб и Дювалие, нямаше да имаш средство, с което да ми попречиш да разкажа на Вивиан за грозния ти план. — Тя се отпусна на възглавниците и поклати глава, разкъсвана между възмущение и възхищение. — Ти си завършен негодник, милорд.
Ейдриън се наведе над нея и очите му засвяткаха дръзко.
— Ти изобщо нямаш представа за най-ужасния ми план.
— И какъв е той?
Строгият тон не беше в състояние да скрие задъхването й, когато той започна да обсипва лицето й с пърхащи целувки. Устните му се плъзнаха надолу по шията й и всяка дума беше последвана от целувка.
— Моят дяволски план беше да ти сваля проклетата рокля, преди Дювалие да те е видял в нея. — Обхвана гърдата й и я размачка, после повдигна връхчето към устата си.
Каролайн простена. Нарастващото желание смекчи гнева й.
— Може да не одобрявам мотивите ти — заяви задъхано тя и зарови пръсти в копринената му коса, — но не мога да отрека ефективността на методите ти.
Устните му се сключиха около зърното на гърдата й. Точно тогава някой почука на вратата. Каролайн простена сърдито.
— Ако Порция ме е проследила чак дотук, имаш позволението ми да я хвърлиш в подземието.
Ейдриън вдигна глава.
— Ами ако е Уилбъри? Той е неподкупен пазител на приличието и традицията. Ако разбере, че си ме компрометирала, ще настоява да направиш от мен почтен мъж.
Тя се усмихна нахално.
— Това ще бъде приятно разнообразие, нали?
— Дръзка хлапачка — изръмжа Ейдриън и започна да я гъделичка.
Ала смехът й не успя да заглуши новото чукане по вратата.
Ейдриън промърмори нещо не особено прилично, отдели се от нея и се запъти към позлатения параван в ъгъла, за да се увие в халата си. Навлече дрехата от рубиненочервено кадифе и върза здраво колана, което позволи на Каролайн да се възхити на мускулестите му крака.
Тя вдигна завивката до брадичката си и се опита да приглади разрошената си коса назад, за да не й влиза в очите. Ейдриън отиде до вратата и я отвори широко. Не видя нито Порция, нито Уилбъри, а констабъл Ларкин. Това го накара да зарови ръка в косата си и да въздъхне.
— Ако си дошъл да ме предизвикаш на дуел заради мис Кабът, Алистър, позволи ми да те уверя, че това не е необходимо. Имам намерение да се оженя за нея веднага щом получа специално разрешение от архиепископа. Няма да ми е особено приятно, ако наследникът ми се роди седем или осем месеца след сватбата, нали разбираш?
Каролайн сложи ръка върху корема си и се запита дали пък детето на Ейдриън вече не расте в нея. Твърде възможно, каза си тя и се усмихна зарадвано.
Ала когато Ейдриън отстъпи настрана и тя видя лицето на Ларкин, радостта изчезна в един миг. Обзе я недобро предчувствие.
— Не идвам заради Каролайн, а заради Порция — обясни Ларкин. Лицето му изглеждаше бледо и сбръчкано. — Изчезнала е. Вивиан смята, че е избягала.
21
Спалнята на Порция беше пуста, но прозорецът, който беше най-близо до леглото, зееше широко отворен и пропускаше свободно мекия пролетен бриз и песента на чучулигите. Каролайн без усилие си представи как снощи през прозореца са прониквали тоновете на валса, колко неустоимо е звучала веселата мелодия…
Докато Ларкин остана на вратата и се опита да утеши разстроената Вивиан, Ейдриън и Каролайн проследиха вързания за крака на леглото навит чаршаф до прозореца. Импровизираната стълба минаваше през перваза и изчезваше надолу. Каролайн приглади назад един кичур, изплъзнал се от набързо навития кок, и се издаде навън. Стаята на Порция беше на първия етаж. Краят на навързаните чаршафи висеше точно над яркозелена градинка, блеснала под слънчевата светлина. Миналата нощ обаче там са дебнели сенки, очаквали са онзи, който е бил достатъчно смел да се спусне по чаршафите.
— Не намерих следи от борба или престъпление — съобщи глухо Ларкин. — Обаче на рамката на прозореца открих това. — Той протегна към Каролайн нещо, което много приличаше на сламка от метла.
— Това е единият мустак на котешката маска, която й даде Джулиън — обясни Каролайн и страхът й нарасна. — Порция беше много възбудена. Искаше непременно да я носи… за него.
— За всичко съм виновна аз — заяви Вивиан, без да пуска ръката на Ларкин. — Ако се бях върнала в стаята си преди разсъмване, щях веднага да забележа, че нещо не е наред.
Докато Каролайн гледаше изумено сестра си, Ейдриън се обърна към стария си приятел:
— Трябва ли сега аз да те извикам на дуел, констабъл?
Ларкин изпъна жилетката си, лицето му пламна и изведнъж стана много очарователен. Каролайн забеляза едва сега, че сестра й беше по халат, но пък връзката на Ларкин беше вързана на безупречен френски възел, който би накарал Брумел да позеленее от завист.
— Не мисля, че е нужно. Мога да ви уверя, че намеренията ми са напълно честни и почтени. Ако зависеше от мен, вече щяхме да сме на път към Гретна Грийн. Ала Вивиан категорично отказа да избяга с мен. Настоява, че първо трябва да се омъжи най-голямата сестра.
Ейдриън проследи нежното движение, с което Ларкин привлече Вивиан към себе си, и му каза тихо:
— Трябва бързо да свикнеш с това, стари приятелю.
— С какво? — попита неразбиращо Ларкин.
— Че нещата вече няма да стават, както ти ги искаш.
— Не разбирам — заговори Вивиан, когато Ейдриън се издаде навън, за да огледа земята под прозореца. — Ако Порция се е измъкнала навън, за да вземе участие в бала въпреки изричното желание на
