В това нямаше никакво съмнение. Порция продължаваше да се взира като в транс в лицето на непознатия джентълмен. Повечето от присъстващите дами бяха извадили кърпичките си и попиваха сълзите от очите си. Даже няколко господа следяха представлението с отворена уста и стъклен поглед.
Каролайн едва не се изсмя с глас.
— Може да ги е омагьосал със свръхестествените си сили. Доколкото знам, съществата от неговия вид притежават способността да хипнотизират хората със слаб дух и да ги подчиняват на волята си.
Сега вече мъжът се обърна и я погледна втренчено. Чертите на лицето му не можеха да бъдат определени като младежки, защото челото му беше смръщено, носът — счупен, а на брадичката се бе образувала бразда. Суровото лице беше смекчено единствено от фино изрисуваната, изразителна уста.
— И какъв вид същества са те?
Всъщност Каролайн мразеше клюките, особено когато разговаряше с напълно чужд човек, но у този мъж имаше нещо — може би прямия му поглед, което я канеше да му се довери.
Тя се наклони напред и зашепна съзаклятнически:
— О, сър, нима не знаете? Говори се, че нашият домакин е вампир. Не ми се вярва да не сте чували слуховете за тайнствения и опасен Ейдриън Кейн. Казвали са ми, че напуска леглото си едва след залез слънце. Че нощем броди по улиците на града и търси жертви. Че примамва невинни девойки в лоното на порока, прелъстява ги с тъмното си изкуство и прави от тях безволни, подчинени същества…
Слава богу, в очите на мъжа светнаха развеселени искри.
— Доколкото разбирам, домакинът ни е коварен негодник. Как тогава посмяхте да влезете в леговището му в тази тъмна нощ? Нима не държите на невинността си?
Каролайн небрежно вдигна рамене.
— Както виждате, той не представлява заплаха за мен. Аз съм напълно нечувствителна към романтичните меланхолици, които постоянно цитират Байрон. Освен това не ми харесва, че прекарват твърде дълго време пред огледалото, за да заучават позите и да разресват къдричките на челото си.
Мъжът я гледаше с все по-голямо внимание.
— Трябва да призная, че събудихте любопитството ми. Какъв ли трябва да е джентълменът, който може да стане опасен за вас? Какви тъмни сили трябва да притежава един мъж, за да прелъсти такава специална млада дама като вас? Щом красивото лице и красивите слова не предизвикват желание да припаднете, какво тогава?
Каролайн вдигна глава към него и в съзнанието й изникнаха цяла поредица невъзможни картини. Какво, ако това не беше сезонът на Вивиан, а нейният? Какво, ако беше мечтаещо младо момиче на деветнадесет години вместо разумна застаряваща девица на двайсет и четири? Какво, ако не беше твърде късно да вярва, че някой мъж като този ще се опита да я изведе в обляната от луната градина, за да остане насаме с нея — може би дори да си открадне целувка? Обзета от див копнеж, Каролайн с мъка откъсна поглед от прекрасната уста на непознатия мъж. Тя беше възрастна жена. Не можеше да си позволи да се храни с глупавите фантазии на младите момичета.
Тя наклони глава и се усмихна. Очевидно най-умното беше да приеме думите му като шега — той надали говореше сериозно.
— Би трябвало да се засрамите, сър. Ако ви издам какво желая, ще се изложа безпомощно на милостта ви, не е ли така?
— Може би вие сте тази, на чиято милост съм изложен — прошепна той и се наведе към нея. Гласът му беше дълбок и опияняващ като забранена глътка шотландско уиски.
Каролайн рязко вдигна глава и погледна право в очите му. Не знаеше какво е очаквала да види там — само не копнеж и желание. Мина цяла вечност, преди двамата да забележат, че рецитацията е свършила и присъстващите в салона ръкопляскат въодушевено.
Мъжът до нея се отблъсна от стената и се изправи в целия си ръст.
— А сега ви моля да ме извините, мис… Боя се, че дългът е корав и безмилостен господар.
Той й обърна гръб, но тя извика подире му:
— Забравихте си кърпичката, сър!
Без да съзнава какво прави, Каролайн размаха парчето лен като бял флаг. Той се обърна и устните му се изкривиха в многозначителна усмивка.
— Задръжте я, моля. Може би, преди вечерта да свърши, ще намерите и друг повод да се посмеете за сметка на домакина.
Докато той си пробиваше път между гостите, тя го следеше с поглед, а пръстите й несъзнателно приглаждаха кърпичката. Трябваше да се пребори с глупавия напор да я вдигне до бузата си, за да открие дали и тя излъчва миризмата на сандалово дърво и лавър, която бе усетила да струи от него.
Върхът на показалеца й се плъзна по инициалите, избродирани в ъгълчето на кърпичката, и точно в този момент неговият дълбок, властен глас стигна до нея въпреки шума в салона.
— Браво, браво, Джулиън! Великолепно изпълнение. Можем ли да се надяваме на бис след вечеря?
Стройният, елегантен сатир, който все още стоеше с небрежна грация пред камината, се засмя доволно.
— Само ако скъпият ми брат и домакин го поиска.
Пръстите на Каролайн се вцепениха.
Тя вдигна бавно кърпичката, за да види инициалите. В този момент мъжът, който бе разговарял с нея, потупа изпълнителя по рамото, а сияещата Вивиан пристъпи към него и се опря на ръката му, сякаш мястото й беше точно там. Каролайн вече знаеше какво е избродирано на тънкия лен. Красиво извито Е и до него К с много заврънкулки.
— Каролайн! — извика Вивиан. На лицето й сияеше щастлива усмивка. Стройните й пръсти стиснаха лакътя на мъжа, изправен до нея. — Защо се криеш там, в ъгъла? Ела тук и ми позволи да те представя на нашия домакин.
Каролайн усети как цялата кръв се отдръпна от лицето й. Вдигна глава и видя същото стъписване в очите на Ейдриън Кейн, виконт Тревелиън.
3
— Желаете ли малко вино, мис Кабът?
Макар че въпросът беше напълно невинен, веселите искри в очите на домакина говореха съвсем друго. Начинът, по който разклати рубиненочервената течност в чашата си, преди да я вдигне към устните, беше многозначителен.
Чашата червено вино би подхождала повече на бледи, аристократични пръсти. Странно, но Ейдриън Кейн имаше ръцете на мъж, който се занимава с физически труд — силни, широки, корави. Зъбите му бяха прави и бели, без нито една черна точка, да не говорим за издължени кучешки зъби. Тъй като седеше отдясно на домакина на дългата, покрита със скъпа дамаска маса, Каролайн имаше предостатъчно възможности да го гледа от непосредствена близост, особено когато я даряваше с някоя от загадъчните си усмивки.
Трудно и беше да си представи, че някой би бил толкова глупав да повярва, че този мъж се отдава с готовност на мрака и смъртта. Надали имаше друг човек в тази зала, който да изглежда така жизнен и силен. В противовес на слуха, че избягва дневната светлина, тя беше готова да се закълне, че златните кичури в косата му са избелени от слънцето. Даже остана с абсурдното впечатление, че ако се наведе към него, ще чуе как сърцето помпа кръв в тялото му.
Преди Каролайн да е успяла да отклони предложението, Порция, която седеше точно насреща й, отляво на домакина, вдигна чашата си и заяви:
— Но разбира се, милорд, благодаря ви. С удоволствие ще изпия чаша вино.
Каролайн изгледа сърдито малката си сестричка. Явно беше забравила напълно страха си, че Кейн може да се наведе и да захапе крехката й шийка. В момента беше твърде заета да протяга същата тази шийка и да поглъща с очи брата на Ейдриън Кейн, който седеше до Вивиан. Все едно как бе възприела театралното му поведение и преувеличеното позиране по време на рецитацията, Каролайн трябваше да признае, че Джулиън Кейн е съвършено красив младеж. Жалко, че нямаше кой да изсече профила му на някоя римска монета.
