Домакинът махна на лакея да донесе бутилка вино от скъпата масичка за сервиране от орехово дърво, ала с едва забележимо поклащане на главата го предупреди да не сипва на младото момиче повече от една глътка.
Леля Мариета беше безмилостно заточена в другия край на масата и тъкмо обясняваше многословно на един посърнал баронет как спечелила последната си победа на карти. Тъй като не беше редно да си пререже вените с ножа, за да й избяга, нещастният мъж прибягна до обичайното средство — бавно, но сигурно да се напие до безсъзнание. Докато поднесат десерта, ще падне под масата, помисли си Каролайн и се усмихна злобничко. Леля Мариета сигурно няма да го забележи. А дори и да го забележи, просто ще се обърне към тъпо усмихващата се маркиза от другата й страна, без дори да си поеме въздух.
Каролайн се запита дали леля им нарочно беше сложена чак в другия край на дългата маса. Може би Кейн не проявяваше търпимост към непрестанните й дрънканици — също като нея. Ала след глупостите, които му беше наговорила в салона, сигурно я смяташе за двойно по-глупава и ограничена от леля Мариета.
Всеки път, когато се сещаше за неволно изпуснатите думи, тя беше готова да се наведе и да удря чело в масата, докато потече кръв. Не знаеше от какво да се чувства по-неловко: дали че е обидила брат му, или че е споменала безвкусните слухове за нощните му „занимания“. Но най-лошото беше друго: би могла да си прости и двете прояви на недискретност, ако не се беше впуснала в безсрамен флирт с обожателя на сестра си.
— Мис?
Благодарна за промяната, Каролайн обърна глава. До нея стоеше лакей и й предлагаше от сребърна табла парче полуопечен ростбиф, плуващо в червен сос. И без това раздразненият й стомах се преобърна, тя преглътна мъчително и промърмори:
— Не, благодаря.
— О, аз обаче ще си взема. — Без да чака лакеят да се приближи, Джулиън посегна през масата и набоде на вилицата си най-голямото парче. Отхапа една хапка и задъвка с наслада. Изведнъж обаче спря, подуши месото и отвратено изкриви аристократичния си нос.
— Ейдриън, предупреди, ако обичаш, уважаемия Гастон, че не бива да слага толкова чесън в печеното. Днес наистина е прекалил.
Каролайн беше единствената, която забеляза как Порция натопи ъгълчето на салфетката си в кристалната купичка за вода и започна усилено да трие шията си.
Или поне вярваше, че е единствената, докато не погледна към домакина си и не установи, че той я наблюдава с неприкрито веселие — не Порция, а нея.
— Трябва да извините готвача ми — проговори отмерено той. — Французин е, а както може би знаете, французите много обичат чесън.
Каролайн реши да го накаже за нахалството.
— Какво ще кажете за себе си, милорд? И вие ли обичате чесън?
— О, да. Намирам, че създава приятна изненада, дори при най-простите ястия.
Каролайн го изгледа високомерно.
— О! За разлика от вас обаче други хора не обичат особено изненадите. Някои дори гледат на тях като на досада и мъчение… или поне на неща, които трябва да се избягват.
Кейн се облегна на стола си и замисленият блясък в очите му стана по-силен.
— Според мен това зависи от вида на изненадата. Вие какво ще кажете?
— Да, мисля, че сте прав — отговори тя и срещна открито погледа му. — И от това, дали изненадата почива върху просто недоразумение или върху съзнателна измама.
Мъжът отпи още глътка червено вино.
— Трябва да призная, мис Кабът, че вие сте за мен нещо като изненада. Откакто Вивиан ми довери, че сте отгледали нея и Порция практически сама, аз очаквах човек, който изглежда много по…
— Възрастен? — предложи коварно тя.
— Опитен — поправи я тактично той.
— Тогава съжалявам, че ви разочаровах, милорд. Ако знаех, че се надявате да видите в дома си крехка стара дама, нямаше да си направя труда да извадя старите си дървени зъби.
— Каролайн беше едва на шестнадесет, когато мама и татко загинаха — обясни Вивиан и погледна с обич сестра си. — Оттогава тя ни е и майка, и баща. Ако не беше тя, братовчедът Сесил щеше да ни бутне в някое сиропиталище.
Каролайн усети как се изчерви. Кейн наклони глава, за да я огледа по-внимателно.
— Убеден съм, че никак не ви е било лесно да се грижите за две малки момичета, след като вие сте била още наполовина дете.
Джулиън вдигна вилицата си.
— Аз пък си мисля, че е дяволски скучно да прекараш целия си живот в дълбоката провинция с две хлапачки, които трябва да възпитаваш. Това не е обида, малката — допълни бързо той и се облегна назад, за да намигне на Порция зад гърба на Вивиан.
Момичето се задави с хапката си и се изчерви до корените на косата.
Каролайн си припомни безкрайните дни, които беше прекарала над сметководните книги, пръстите, сковани от студ и умора; безсънни нощи, през които се измъчваше от мисълта, че сестрите й ще отидат в някое работническо общежитие или ще работят като гувернантки в семейство с похотлив господар и жестока господарка. Мисли, които все още можеха да станат действителност, ако не им намереше подходящи съпрузи. Ала сега не биваше да забравя къде се намира. Затова каза само:
— В противовес на това, което смята обществото, спокойният селски живот, посветен изцяло на радостите на семейството и дома, предлага много предимства.
Очакваше домакинът да й отговори с язвителна забележка, затова остана много изненадана, като го чу да казва с мек, почти меланхоличен глас:
— Да, мога да си представя.
— Искам да ви попитам нещо, мис Кабът — намеси се отново Джулиън и съсредоточи цялото си очарование върху нея. — Вярно ли е, че на село си лягате с кокошките и ставате пак с тях? Нали така се казва?
— Ако бяхме в Еджъли, отдавна щях да съм в леглото — призна с усмивка тя.
— Колко интересно — промърмори Кейн.
Каролайн установи, че не е в състояние да го погледне в очите. Как беше възможно простото споменаване на леглото в присъствието на този мъж да я накара да се изчерви като младо момиче?
Джулиън потрепери театрално.
— Боя се, че няма да издържа там повече от две седмици.
Кейн избухна в тих смях.
— Не повече от една нощ, бих казал. Трябва да простите на малкия ми брат, мис Кабът — отбеляза той и дрезгавият глас й вдъхна чувството, че двамата са сами в огромното помещение. — Бедният Джулиън не е особено въодушевен от завръщането ни в имението следващата седмица. Ако не му бях обещал голям бал по случай пристигането ни, съмнявам се, че щях да успея да го отдалеча от предпочитания му игрален салон. Боя се, че радостите на селския живот не означават нищо за него. Той предпочита задушаващите облаци дим от пури или въглищния прах пред чистия селски въздух. Освен това отбягва слънцето, защото го е страх да не развали модната бледност на лицето му.
Джулиън се облегна назад и се ухили.
— И ти знаеш като мен, скъпи братко, че преди полунощ не се случва нищо интересно.
Сякаш за да подкрепят думите му, в салона изведнъж се чуха викове и шумове като от борба.
Макар че виконтът дори не трепна, изведнъж въздухът около него замириса на опасност. Неизречената заплаха беше достатъчно силна, за да накара Каролайн да настръхне.
Вратите на салона се отвориха с трясък и на прага застана едър мъж. Млад лакей се беше вкопчил в ръката му и напразно се опитваше да го издърпа назад. Напудрената му перука се бе килнала настрана и разкриваше медночервена коса. Измачканата ливрея показваше, че е положил смели, но напразни усилия да спре натрапника.
Уплашените гости замръзнаха по местата си, както бяха вдигнали вилици или чаши, и зяпнаха
