реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове.
| Признаци | Хипотетичният атлант | Буда |
|---|---|---|
| Глава | голяма | кръгло възвишение на главата като букла, завита по часовниковата стрелка; челото е украсено от бели коси, способни да се разтягат |
| очи | големи, с необикновена извивка на горния клепач | небесносини на цвят, миглите — прави и чисти |
| нос | клапановиден със спирална завъртулка | обикновен на вид |
| бузи | малки като цялата долна част на лицето | закръглени и пълни |
| уста | малка, може би съединена с вертикалния разрез на носовия отвор | обикновена на вид |
| зъби | трудно е да се каже | 40 зъба, съвсем бели, с еднаква дължина, без междузъбни пролуки |
| език | трудно е да се каже | дълъг, достигал е до линията на косите и ушите |
| врат | мощен, с подчертани мускули в областта на тила | вдлъбнатина в задната част на главата, което говори за развита задна група вратни мускули |
| гръден кош | много голям | широк като на лъв |
| рамена | мощни и закръглени | заоблени и пълни |
| ръце | дълги, с изразена задна и предна група мускули с вдлъбнатина помежду им | дълга, стигали до колената, две вдлъбнатини до раменете |
| длани | Лопатоподобни големи, може би с ципи | пръстите са много дълги, с ципи, стигащи до половината от дължината им |
| крака | развити предни и задни групи мускули с вдлъбнатина помежду им | вдлъбнатини при глезените |
| стъпала | с формата на перки | подобни на стъпалата на костенурка, крака — меки, плоски и пълни петите — широки, без извивка |
| полов орган | трудно е да се каже | скрит като при коня, не може да се види |
| кожа | гладка | със златист оттенък, тънка и гладка |
| ръст | много висок | голямо и стройно тяло, измервано със седем куба и неизкривено |
Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове
От таблицата се вижда, че образът на човека, реконструиран според изображението на очите върху тибетските храмове, до голяма степен съвпада с външността на Буда. Телесните особености и на двамата говорят, че са водели полуводен начин на живот: перкообразни крака, длани с ципи, извивка на горния клепач при атланта, прикриваща роговицата при досега с водата, мощен гръден кош, необходим при по- продължително гмуркане, мощни тилни мускули, за да държат главата изправена при плуване, клапановиден нос и т.н.
Приликите са очевидни. Както обаче и разликите. Например липсата на клапановиден нос под формата на завъртулка при Буда. Освен това при него не е посочена и необикновената извика на горния клепач.
Оттук следва, че върху тибетските храмове са изобразени очите не на Буда, а на друг човек — също с необикновена външност. Кой е той? Бонпо-лама ни беше казал: „Това са очите на по-древен човек от Буда.“ Може би са очите на Бонпо-Буда — първият Буда на Земята?
Съпоставяйки отличителните черти на Буда и на реконструирания от нас човек с облика на съвременния човек, стигаме до извода, че и единият, и другият не са били представители на нашата цивилизация. Историческите източници са единодушни, че обликът на най-древните хора от нашата цивилизация незначително се е отличавал от днешната ни външност. За нас не са характерни наличието на ципи, перкообразни крака, огромни очи с необикновено извити клепачи и още по-малко — клапановиден нос със завъртулка. Никой от нас не води полуводен начин на живот и не отглежда подводни плантации. В такъв случай може би са извънземни? Но това е толкова спорен въпрос, че е безпредметно да го обсъждаме от научна гледна точка. По-логично е да предположим, че Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове, са били представители на предишни цивилизации, излезли от сомати и появили се сред хората в определен момент. Това предположение е по-обосновано, ако се вземе под внимание всичко написано в книгите, отколкото безпредметните догадки за извънземни хуманоиди.
Кои са били те? От сомати ли са излезли или са родени от жени? За да отговорим на този въпрос, решихме да проучим историята за раждането на Буда. Сведенията за човека, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове, бяха съвсем откъслечни.
Скоро обаче разбрахме, че въпросът за раждането на Буда също е твърде объркан. Трудно беше да се разбере коя е била майка му, кой е бащата и дали изобщо ги е имало. По този повод например г-н Мин ни беше казал следното: „Буда е роден на земята и е акумулирал в себе си много минали бракове. Бил е с висок ръст, много красив и добре е познавал древните знания, като ясно е осъзнавал, че е със земен произход.“ Историкът г-н Прадхан пък ни беше казал: „Буда се е родил от краля Тару и Мария Дева в градчето Люмбини — Непал, във водата на езерото.“
Племето тару
Събирайки информация, ние се срещнахме с ръководителя на руския културен център в Катманду Владимир Павлович Иванов. Той ни разказа, че близо от градчето Люмбини наистина живеят хора, наричащи себе си тару, и добави, че в Люмбини е започнало строителство на международен център по будизъм, в който влагат големи средства почти всички азиатски страни и будистките общности от Европа и САЩ.
Хората, които ни разказаха за племето тару, не се числяха към сериозните учени. Отначало това обстоятелство предизвикваше в нас опасения за достоверността на сведенията, но описаното от тях се оказа толкова интересно, че за известно време забравихме за препоръките да се отнасяме по-внимателно към данните, получавани от случайни лица.
Един от тях, чието име не бих назовал по понятни съображения, разказа следното. Тару живеят в джунглата на границата с Хималаите. На север от тях се намира районът Джумла, който според някои данни се смята за първоизточник на нашата цивилизация. Членовете на племето тару единствени в света имат имунитет срещу маларията и с това са известни по света. Понастоящем тару наброяват около 1 000 000 души. Смята се, че племето живее на посоченото място повече от 3 000 години. Най-учудващо се оказа описанието на тяхната външност — кръгли лица с малки брадички, малък неиздаден напред нос, силно развит гръден кош, дебел и къс врат, стъпала без извивка — плоски и широки. До известна степен в изброените признаци можеха да се различат характерните черти на Буда.
Естествено у нас изникна желанието да се видим с представители на племето тару и да се убедим сами. Може би те бяха наследници на Буда?
Владимир Иванов ни помогна да намерим в Катманду представител на племето. Какво беше нашето разочарование, когато вместо очакваните отличителни белези видяхме типичен азиатец с обикновена външност. Все пак двама от членовете на експедицията посетиха племето тару, извършиха анатомични изследвания и окончателно се убедиха, че външността на местните хора е съвсем обикновена.
Историята с племето тару ни послужи за урок. Когато събеседник, без религиозен сан или сериозна научна титла, долови твоя интерес, той започва да говори това, което би искал да чуеш. И изведнъж на теб ти се струва, че твоите предположения намират реално потвърждение. Като че ли всичко върви по вода — каквото и да предположиш, все излиза вярно. В края обаче те очаква горчиво разочарование и съжаление заради пропиляното време. Но такъв е научният път — никога не минава без грешки.
В подобни беседи, за разлика от разговорите със свами, лами и крупни учени, рядко ще чуеш „може би…“, „не зная…“, „не, не е така…“ Ламите и свамите са твърде авторитетни в източния свят. За тях е характерно бащинско-ироничното отношение към европейския научен интерес, примесено донякъде с уважително любопитство. Религиозното образование възпитава в тях изключително дълбоко уважение към древните знания, които те са призвани да съхраняват и развиват. Ето защо те смятат, че да си измисляш небивалици е голям грях. Всеки лама, ако не е сигурен в познанията си, спокойно ще каже „Не си спомням …“ и ще ви препоръча друг духовник, който според него по-добре е осведомен по дадения въпрос. Учените
