От кого сме произлезли

финият и физическият свят.

Когато е трудно да се открият преки доказателства, ви остава да вярвате в правотата на божественото учение, ако не сте атеист. Ако се съпостави развитието на науката и религията, можем да откроим слепната тенденция: науката не може да отхвърли божественото учение и намира все повече и повече доказателства за неговата правота. Трябва да осъзнаем, че сме само малка частица от Висшия разум и не е наша работа да бъдем съдници. Както е известно, най-големият грях е да смяташ себе си за Бог. Консервативният учен извършва огромен грях, абсолютизирайки достигнатото от него като истина от последна инстанция и напълно отричайки новите научни кълнове, чието „шумолене“ вече се разнася из научните кръгове.

Лемурийците

От посочените източници става ясно, че земните континенти са били различни преди няколко милиона години. Главният континент на Лемурия е бил разположен в района на Австралия, която изглежда е остатък от него. По този повод в „Тайната доктрина“ четем: „…Jukes пише: от времето на Оолитния (Юрския) период в Австралия са настъпили no-малко промени, отколкото на други места.“ (т. 2, с. 248); „По онези времена Земята е била не толкова плътна и по-течна.“ (Р. Щайнер, „Из летописите на света“, с. 48).

Лемурийците са се разделяли на ранни и късни (лемуро-атланти).

Ранните лемурийци са били с огромен ръст (около 20 метра), с по четири ръце и две лица. Отначало телата им са били изградени от меки вещества, пластични и гъвкави. Точно при тях за първи път в процеса на еволюцията са се появили кости, които укрепили конструкцията на тялото и ги направили по- приспособими към земния живот, макар че увеличили теглото им. Според една от хипотезите (Лобсанг Рампа, „Докторът от Лхаса“, с. 231) по това време Земята се е въртяла по друга орбита и гравитацията е била значително по-слаба. Животните са съществували в множество разновидности и са били по-едри. Може би това са легендарните динозаври? Този факт не може да се изключи, още повече ако се вземе предвид горе-долу паралелното съществуване в един и същи период на огромните влечуги и лемурийската цивилизация.

Ранните лемурийци почти не са притежавали памет, речта им напомняла нещо като пеене, общували си най-вече чрез „четене на мисли“, а основното си внимание са концентрирали върху развитието на волевите моменти в живота. Като производни на втората раса („родените По-късно“, „безкостните“), ранните лемурийци отначало също са били хермафродити, но после се извършило разделянето на половете — появили се мъжете и жените.

По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 249): „Третата раса на човечеството е най- тайнствената…Тайната как точно е станало зараждането на единия или другия пол не може да бъде напълно обяснена. Ясно е обаче, че отделните единици на третата раса са започнали да се разделят още в своите обвивки или яйца…“

Също тя посочва (с. 211), че те са се размножавали по начин, подобен на пъпкуването — както и повечето растения, червеи, охлюви и т.н. В „Хрониката на Акаши“ разделянето на половете се обяснява така: индивидите с доминиращ женски елемент са били душевно по-развити и са изпитвали любов към индивидите с доминиращ мъжки елемент (Р. Щайнер, „Из световните летописи“, с. 46, 47).

Както вече отбелязах, ранните лемурийци са били четириръки и двулики. След разделянето на половете двете задни ръце постепенно атрофирали поради това, че „третото око“, разположено в задната част на главата, започнало да се скрива навътре в черепа. То е било прототип на циклопското око на първата и втората раса и е „виждало“ във вълновия диапазон на финия свят, т.е. в света на психичната енергия (свръхвисоките честоти). Доколкото разбирам, то е „виждало“ горе-долу така, както „виждат“ съвременните йоги, изпадайки в транс или сомати. Двете задни ръце са обслужвали това „трето око“.

Според мен двете предни очи са се появили при ранните лемурийци, защото са започнали все повече да се „потапят в материята“, което изисквало зрение за физическия свят. Постепенно неговата роля се е увеличила в сравнение със зрението в ефирния свят.

По този повод Е. П. Блаватская пише (т. 2, с. 374): „Третото око… отначало е било единствен зрителен орган. Двете предни физически очи са се развили едва по-късно — както при животното, така и при човека — като орган на физическото зрение, който в началото на третата раса е бил в същото положение както при някои слепи гръбначни. Двете предни ръце са обслужвали двете предни очи.“ И тъй, ранният лемуриец е изглеждал доста особено — огромен на ръст, четирирък и двулик. Може би паметта на човечеството, пренесена през милионите години, е запазила този необикновен облик в изображенията и идолите на индийските езотерични богове. Ранните лемурийци изглежда наистина са били съвършени в това отношение, понеже са виждали и са действали както във физическия, така и във финия свят.

Късните лемурийци вече са били двуръки и еднолики. Задните им ръце атрофирали, а задното „трето око“ се скрило дълбоко в черепа, но не престанало да функционира, тъй като костната преграда на черепа не важи за психичната енергия. Духовният елемент в живота на късните лемурийци все още е бил от голямо значение, принципът SoHm не е бил в сила и те са поддържали връзка с Всеобщото информационно пространство чрез „третото око“. Те са били високоразумна и интелектуална раса.

Но най-интересното за късните лемурийци е твърдението на Блаватская (т. 2, с. 247, 247, 410), че и в наше време съществуват преки потомци на лемурийците, които не са минали през пещта на генетичните промени в четвъртата (атлантите) и петата (нашата цивилизация) раси. По-конкретно тя пише: „Можете да различите остатъчни елементи от този велик навремето народ (Лемурията на третата раса) в някои пло-скоглави аборигени в Австралия“, „…австралийските туземци — съществуващи по едно и също време с архаичната флора и фауна — трябва да причислим към дълбоката древност. Цялото обкръжение на тази тайнствена раса, за произхода на която етнологията мълчи, свидетелства за истинността на езотеричната гледна точка“, „…оцелелите от онези късни лемурийци, които се спасили от гибелта, погълнала тяхната раса, когато главният континент бил погълнат от водите, са станали родоначалници на част от сегашните туземни племена …Австралия сега е една от най-древните страни над водите…“

В „Хрониката на Акаши“ също има подобни сведения: „Те (лемурийците) са се изродили, а потомците им продължават и днес да населяват някои области на Земята като диви народи“ (Р. Щайнер „Из летописите на света“, с. 22).

Във връзка с това изследването на Австралия, която според тези източници е част от древния континент Лемурия, представлява за нас голям интерес. Възможно е аборигените да са запазили от анатомичните особености на лемурийците.

Лемуро-атлантите

От всички източници става ясно, че лемуро-атлантите съществено са се отличавали от своите предци — ранните лемурийци, и от потомците си — атлантите. Те са били по-съвършени и от едните, и от другите. Един руски Посветен, разказвайки за късните лемурийци, твърдеше, че в сравнение с тях атлантите и хората от наша-та цивилизация са като неразумни деца. В „Хрониката на Акаши“ пише, че в началния период на атлантическата цивилизация имало вождове, които били въплъщение на Бога на земята и чиито души са свързани с Висшия разум (Р. Щайнер „Из летописите на света“, с. 46, 56).

Интересът към лемуро-атлантите се поддържа още и от факта, че според някои версии те и сега са основните представители на загадъчната страна Шамбала. Съвременните хора виждат техните летателни апарати като тайнствени летящи чинии.

Какви са били лемуро-атлантите? Най-подробното описание на живота и гибелта на лемуро-атлантите намерихме при Е. П. Блаватская („Тайната доктрина“, т. 2, с. 278, 340, 342, 395, 397, 427, 429, 447, 530, 537) и Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса“, с. 230–232). В тези източници пише, че лемуро-атлантите са се раждали със способността за ясновидство, обхващащо всичко скрито. Зрението им е било неограничено и те са разпознавали нещата мигновено. За тях не съществували нито разстояния, нито материални прегради. Познавали са из основи тайните на природата и първоначалната мъдрост. Наричали ги Синове на Боговете.

Лемуро-атлантите не изповядвали религия, защото не познавали догмите и нямали убеждения,