приказна форма, докато сведенията на Посветените носят характера на историко-научни знания. Можем да предположим, че Висшият разум на отделни етапи от развитието на човечеството „посвещава“ отделни човешки индивиди в по-сложните аспекти на Единното всемирно знание, като задълбочава първоначалните религиозни знания и противодейства на догматизма на закостенелите религиозни служители.
От гледна точка на съвременната физика механизмът, чрез който Посветените получават знания, би трябвало да е следният. За тези хора — Посветените, престава да действа принципът SoHm. С помощта на психичната си енергия те вече могат да се настроят на честотата на Всеобщото информационно пространство. Всеки Посветен, описвайки източника на знанията си, отбелязва, че сякаш му ги е диктувал „глас“. Засега ни е трудно да си представим друг източник за получаване на тези учудващи и сравнително еднакви за всички Посветени знания. Религиозните знания и знанията на Посветените идват от един източник — Всеобщото информационно пространство.
Мнозина са способни чрез медитация да изпадат в транс, по време на който „виждат“ миналото и настоящето. Вероятно за тях се отварят само тесни канали за информация и затова сведенията им са объркани. Информационният канал на Великите Посветени очевидно е несравнимо по-широк, затова знанията им са доста по-подробни и имат своята „нечовешка“ логика, както вече отбелязах.
Надявам се, читателите да ми простят, че се позовавам най-вече на Елена Блаватская. Всъщност всички Посветени говорят почти едно и също. Само че руското издание на Блаватская ми е по-разбираемо в езиково отношение.
В заключение — всички посочени данни и изследвания сме съпоставили с анатомо-физиологическия анализ на външността на хората от предишните цивилизации, за да отговорим поне до известна степен на въпроса какви са били лемурийците и атлантите.
Общи сведения за предишните цивилизации
Елена Блаватская пише по този повод (т. 2, с. 169): „…_Историята на първичните раси е заровена в гроба на времето не за Посветените, а единствено за невежествената наука.“_
Според посочените източници никой не оспорва произхода на човека чрез уплътняването на духа. Формулирано на езика на съвременната физика, вълновият вариант на живота — духът, Онзи свят, постепенно се е материализирал и е придобил човешко тяло. Процесът на материализация на духа, на сгъстяване на психичната енергия напомня за приказката, в която при разтварянето на вълшебната покривка храната се появила от нищото. Разбира се, в това не може да се вярва.
От друга, страна, дори от уроците по физика знаем, че 2 г = 1 електрон, т.е. вълновият елемент е способен да се трансформира в материален. Жителят на гр. Уфа — Марат Фатхлисламов, на два пъти е посещавал Великия аватар Сатя Саи Баба в Индия и се е убедил със собствените си очи как той материализира мисълта, създавайки като че ли от нищото прахообразни вещества, ориз и други предмети. Марат донесе и няколко видеофилма, в които се демонстрира процесът на материализация.
Естествено, материализирането, извършвано от Великия аватар, може да е добре изпълнен фокус. Твърде убедително е обаче всичко, което прави! А и броят на хората, които му вярват, е смайващо голям — всекидневно го посещават около 10 000 души, а на тържеството по повод неговата 70-годишнина се събрали 1 000 000 души от цял свят. Трудно е да си представим чак такова количество простаци и будали.
Трябва да отбележим, че хипотезата за материализарането на психичната енергия има също толкова шансове да бъде доказана, колкото и възприетата в наше време хипотеза за възникването на живота чрез появата на органични молекули и тяхното постепенно усложняване.
Според религията и знанията на Посветените на земята е имало 5 раси (или цивилизации). Както вече отбелязах, представителите на първата раса, наричани самородените, били ангелопо-добни същества с ръст 50–60 метра, с едно око (онова, което сега наричаме трето) и се размножавали чрез делене. Представителите на втората раса, наричани родените по-късно или безсмъртните, били вече по-плътни, но все още призракоподобни същества с височина около 40 м и с едно око (също от типа на третото) и се размножавали чрез пъпкуване и спори. Третата раса, наричана двояките, андрогини или лемурийци, съществувала най-продължително и проявила най-голяма вътрешна изменчивост. В рамките на тази раса станала подялбата на половете, появили се костите, тялото се уплътнило и от четириръки и двулики същества с ръст около 20 метра те се превърнали в двуръки, с едно лице и по-ниски на ръст. Изключително развитие постигнали най-късните лемурийци — лемуро-атлантите. Представителите на четвъртата раса, наричани атланти, били с две ръце и едно лице, 6-8-метрови на ръст и имали плътно тяло. Представителите на петата раса, т.е. нашата цивилизация (наричана арийци), отначало били по-високи на ръст, но постепенно се смалили до днешните размери.
Смята се, че на Земята ще се изредят една след друга само 7 раси. Всяка от тях е имала и ще има по 7 субраси.
Кога е възникнал животът на Земята?
Във всички посочени източници се отбелязва, че животът и човекът са възникнали преди милиони години.
Е. П. Блаватская (т. 2, с.261):
В „Хрониката на Акаши“ пише:
Блаватская в „Тайната доктрина“ (т. 2) дава достатъчно данни за продължителността на последните земни цивилизации:
Очевидно възникването на човека чрез уплътняване на духа е отнело на природата милиони години еволюционен труд. Във връзка с това отново ще цитирам Е. П. Блаватская (т. 2, с. 392):
Материализъм или идеализъм?
Кое е първично — идеята или материята? Този вечен спор в религията и трудовете на Посветените се накланя по посока на идеализма. Има ли доказателства? Трудно е да се намерят преки доказателства, понеже всичко е погребано назад във времето. Но вече никой не оспорва паралелното съществуване на финия и физическия свят и факта, че мисълта, т.е. психичната енергия има и материални измерения. От друга страна, постепенното усложняване на органичните молекули след появата на примитивни форми на живот и последвалия им прогрес също не може да се изключи. Има ли доказателства? Някои лабораторни експерименти дават смътна представа за процесите, но истината също е погребана назад във времето.
Материалният вариант на живота е някак си по-осезаем и по-разбираем, затова изпитваме и по-голямо доверие към него. Вълновият вариант ни изглежда като нещо мистично и приказно, понеже при съвременното ни ниво го разбираме лошо и сме склонни да възкликваме „О, чудо!“ или тотално да отричаме всичко. Все пак навярно вълновата и материалната страна на живота са свързани, също както са свързани
