От кого сме произлезли

от Индия и Непал са възпитани в същия дух, защото са дълбоко религиозни. На получените от тях сведения може да се вярва.

Кой е Буда?

Очевидно се налагаше да отхвърлим първоначалната си хипотеза за раждането на Буда. А да се смятат хората от племето тару за негови наследници — звучеше несериозно. Може би той наистина е излязъл от състояние на сомати в езерото край градчето Люмбини или от близката планина. Последният вариант изглеждаше по-вероятен, понеже в легендите за него се споменава следният факт: на по-зряла възраст той започнал да гладува, измършавял и се оттеглил в дивата гора, откъдето по-късно се появил отново сред хората — красив и преобразен. Не е изключено да се е явил съвсем друг човек, а историите за „непорочното зачатие“ да са измислица. Както вече посочихме (Бонпо-лама), през текущите 30 000 години на земята трябва да се появят 1002 Буди.

По този повод при Е.П. Блаватская намираме следното (т. 2, с. 529, 530): „Будите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци… От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди, и петдесет и трима от другата… Тези кошове с най-древни писания върху «палмови листа» се пазят като най-голяма тайна… Онзи особен манускрипт, от който бяха извлечени следващите откъси и после преразказани на по-разбираем език, е бил преписан от каменни скрижали, принадлежали на един Буда от най-първите дни на петата раса, който е бил свидетел на потопа, когато са изчезнали под водата основните континенти на расата на атлантите.“

Написаното от Блаватская за Будите може да се схване по различен начин. От една страна, привлича вниманието фактът, че те са назовани „исторически Мъдреци“. Работата е там, че на друго място (т. 2, с. 440) Блаватская пише: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси са обитавали подземни жилища…“ Понятията „исторически Мъдреци“ и „мъдри хора“ изглежда са синоними. Тогава синоним е и думата адепти. Кои са те? От беседите със свами и лами разбрахме, че адепти се наричат хората, които живеят по стотици и хиляди години, пребивавайки в сомати и връщайки се периодично към обикновения начин на живот.

Оттук следва, че последният Буда а изглежда и други Буди — бидейки адепт, се е появил на Земята, като е излязъл от Генофонда на човечеството. Думите на Е. П. Блаватская: „…Будите са световно и общо достояние; те са историческите мъдреци… От едната група, начисляваща деветстотин и седем Буди и петдесет и трима от другата…“, потвърждават горното твърдение.

Необикновената външност на Буда може да бъде обяснена с факта, че е бил адепт-атлант или адепт- лемуриец (да се спомним думите на Е.П. Блаватская: „Адептите или мъдрите хора на третата, четвъртата и петата раси…“). Огромните познания на последния Буда, на които никой не го е учил по време на обикновения му земен живот, са обясними единствено с факта, че е владеел знанията на атлантите и лемурийците. Косвено свидетелство е и споменаването от Блаватская за „каменните скрижали“ и за Буда от времето на Потопа. В края на краищата тя директно и недвусмислено посочва, че Буда е бил представител на четвъртата раса, т.е. атлант (т. 2, с. 280, 281): „…чертите и типовете характери, приписвани на великаните от четвъртата раса…тези Буди, макар и често обезобразени от символично представените дълги провиснали уши…“

От друга страна, съгласен съм, че думите на Е. П. Блаватская може да се интерпретират по съвсем друг начин. Тогава ще ни обвинят в слаба логика и в нагаждане на фактите. Но всички източни духовници знаят за адептите и дори, както твърдят, се срещат с тях! Фактът за съществуването на феномена сомати едва ли е оспорим на Изток. Буда е имал подчертано характерна външност, приспособена за полуводен начин за живот. Притежавал е огромни познания и т.н. Все пак съществуват достатъчно данни, свидетелстващи, че гореописаната логика може да се представи като хипотеза.

Но ако вземем за база тази хипотеза, ще трябва да добавим към нея и хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството. А съществува ли той наистина? Нима паралелно с нас има подземен и подводен свят на хора от различни цивилизации в сомати? Нима Буда и другите пророци са идвали оттам?!

Какъв е нашият отговор на въпроса — какви са били последният Буда и човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове? Анализът на тяхната външност ни позволява да твърдим, че последният Буда заема средно положение между съвременния човек и човека, изобразен върху тибетските храмове. Забелязва се също така известна променливост по отношение на прехода от полуводен към наземен начин на живот: замяната на клапановидния нос (като дихателния орган при делфините) с обикновен и изчезването на ципите. Освен това и Е. П. Блаватская пише, че в „подземните жилища“ се намират адепти от третата (лемурийци), четвъртата (атланти) и петата (нашата цивилизация) раси.

Имайки предвид всичко казано дотук, можем да допуснем, че последният Буда е бил атлант, а човекът, чиито очи са изобразени върху тибетските храмове — лемуриец или лемуро-атлант.

Кои са лемурийците и атлантите?

Изследователски методи

При подобен род изследвания не може да се очаква, че ще се получат безспорни и точни данни. Налагаше се да обобщаваме сведенията, почерпени от различни източници.

Най-опасна според нас е научно-популярната литература, която изобилства от противоречия и измислици, макар че някои книги са прецизни и сериозни. Такива са например книгите на Лобсанг Рампа „Третото око“, „Докторът от Лхаса“, „Пещерите на древните“ и др. Авторът, след като овладява медитация при своя наставник, започнал да изпада в сомати и известно време прекарал в една от пещерите в Тибет. Доверие буди и книгата на Джон Хислъп „Беседите с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба“, изградена под формата на беседи с великия Саи, когото в някои региони на Индия смятат не само за Посветен, но и за въплъщение на Бога на земята. Интересна е и книгата на Рудолф Щайнер „Из летописите на света“, описваща тайната „Хроника на Аканш“, съставени в древността от Посветените. Взехме под внимание и сведенията, получени от тези книги.

Анализът на източната религиозна литература се оказа сложен не само защото е написана на трупно достъпни за нас езици (сан-скрит, непали и т.н.), но и заради особената алегоричност, характерна за източния стил. В древните източници намерихме различни сведения за живота на хората от предишните цивилизации, които не се отличаваха кой знае колко помежду си. Тези сведения в общи линии съвпадаха с фактите, изложени в трудовете на великите Посветени като Е. П. Блаватская и Нострадамус. Лами, гуру и свами са знаели за предишните цивилизации, но са избягвали да разказват за тях, защото или слабо са си спомняли този раздел от религиозната наука, или са го криели като голяма тайна.

От трудовете на Посветените най-достъпни за нас бяха книгите на Нострадамус и Блаватская. Разбира се, пророчествата на французина са изложени под формата на четиристишия, чийто превод от старо френски на руски можеше да доведе до неверни заключения. „Тайната доктрина“ на Е. П. Блаватская пък е огромен по обем и фактология труд. Логиката в тази книга ми се стори някак си нечовешка — всичко е изложено в строфи, а началото на дадена мисъл можеш да намериш в края на книгата, средата й — в началото, а края й — в средата. При първия прочит безкрайно много се дразнех, но после осъзнах, че тук господства логика от изключително висок ранг — може би логиката на Висшия разум, която моят човешки мозък схващаше само частично и то от време на време. След като се отчаях да систематизирам изложените в книгата факти, принудих се да приложа стар студентски трик. Мнозина студенти са способни, напрегнато изучавайки материала, да го запомнят за кратко, а след това го забравят. Отново прочетох книгата, като запомних доста пасажи, а после ги съпоставих мислено и започнах да си водя бележки, като въвеждах цялата информация в руслото на човешката логика и хронология. Тези бележки вече включих в логическите си умозаключения.

Може ли да се вярва на Посветените? Трудно е да се каже „да“, но също толкова трудно е да се каже „не“. Все пак всеки разумен човек вярва в Бог, поне когато настъпи смъртният му час. Ако не отричаме съществуването на Бог, т.е. на Висшия разум, не би трябвало да отричаме и сведенията на Посветените, защото религиозните знания принципно съвпадат с текстовете на Посветените. Разликата е там, че религията, предназначена в ранния си период за полуграмотни хора, им се поднася в приемлива за тях