От кого сме произлезли

Съществуват сведения, че атлантите са били от различни нации и подраси. Например в „Хрониката на Акаши“ (с. 23–29) се разграничават 7 подраси. Първата подраса (рмоагали) се е отличавала с високоразвита памет и магична сила на словото. Втората подраса (тлавиатли) придобила честолюбие и запазвала в паметта си своите подвизи и деяния. Третата подраса (толтеки) е предавала постиженията и талантите си на своите потомци, във връзка с което са се появили клановете и вождизмът. Четвъртата подраса (пратуранци) изпитвала по-силни користни желания и стремежи. Петата подраса (прасемити) се характеризирала с развити аналитични способности. Шестата подраса развила мисловната си сила, поради което се появила жаждата за нововъведения и промени. Седмата подраса (монголи) развила още по- интензивно мисловната сила, но стигнала до убеждението, че най-умно е най-древното.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278, 280, 281, 493, 532, 533) отделя две подраси на атлантите — деви и пери, отбелязвайки, че девите са били силни гиганти, и разграничава атлантите от хората, чийто облик напомнял Буда, от хората, приличащи на статуите от остров Пасха. Според нея първите били Синове на Боговете, а вторите — на злобни магьосници. Освен това атлантите били жълти, черни, кафяви и червени. Жълтите са прародители на китайците, монголите и туранците, черните — на африканските негри, а червените — на евреите.

Тя пише и за греха на атлантите, които злоупотребили с новите технологии. Светилището, предназначено за Бога, било превърнато в езически молитвен дом — място за всякакви духовни беззакония. В резултат започнали безкрайни войни между различните групи атланти.

Лобсанг Рампа (с. 238, 239) обяснява, че причина за възникването на войните е била появата на различни езици сред атлантите. Същият автор пише, че атлантите са изобретявали все нови и нови видове оръжия. Появило се лъчево оръжие, което предизвиквало мутации. Бактериологичното причинило ужасна епидемия от инфекциозни болести. Скоро създали и оръжие, чиято употреба довела до появата на невидими дотогава облаци в стратосферата. Земята се разтресла и като че ли се олюляла около своята ос. Потопи, пожари, смъртоносни лъчи убивали хората с милиони. Някои се спасили в херметизирани кораби, които плували по повърхността на водата, други се издигнали във въздуха с летателни апарати.

Е. П. Блаватская (т. 2, с. 278, 439, 466, 534) така обяснява войната между атлантите. Черните атланти, които били управлявани от низшите материални духове на Земята и съставлявали две трети от човечеството, воювали срещу жълтите атланти, останали верни на боговете и представляващи една трета от човечеството. Двете групи атланти се различавали една от друга не само физически, но и духовно. Те били отлично осведомени за първоначалната мъдрост и тайните на природата, взаимно антагонистични в своята борба. Тя описва как вождът на жълтоликите, виждайки греховете на черноликите, изпратил своите въздушни кораби (вимана) с благочестиви хора при братята управници с думите (с. 379): „Нека всеки жълтолик изпрати сън (хипнотичен) на всеки чернолик. Нека дори те (магьосниците) избегнат болки и страдания. Нека всеки човек, верен на слънчевите Богове, завърже (парализира) всеки човек, верен на лунните богове, за да не избегне никой своята участ… Когато черноликите се събудили и си спомнили за своите вимана, за да се спасят от надигащите се води, те видели, че онези били изчезнали.“

И тъй, цивилизацията на атлантите, оцеляла след гибелта на лемурийската цивилизация, овладяла древните знания на лемуро-атлантите и ги развила, но постепенно между отделните групи атланти се натрупвал антагонизъм, който довел до война. Безкрайните войни и все по-новите оръжия неизбежно предизвикали гибелта на Атлантида.

Гибелта на Атлантида. Всемирният потоп

Информация по тези въпроси успяхме да намерим главно в монументалния труд на Е. П. Блаватская (т. 2, с. 158, 179, 276, 278, 279, 284, 364, 365, 378, 379, 392, 393, 416, 438, 439, 458, 466, 495, 501, 509, 514, 535, 536, 537, 541, 546). Известни допълнения успяхме да направим и в посочените вече книги на Р. Щайнер (с. 17) и Лобсанг Рампа (с. 239, 240).

Безкрайните войни и невижданото по своята мощ оръжие в крайна сметка повлияли върху стабилността на земната ос. Преместването й предизвикало глобални промени в земните недра, които били съпътствани от изчезването на Атлантида и появата на нови континенти. Последната фатална война, избухнала между жълтите и черните атланти, предизвикала гибелта на последните, които в момента на потъване на континентите били под хипнотично въздействие (телепатично оръжие). Жълтите успели да се спасят с летателните си апарати (вимана), като кацнали на „Земята на огъня и метала“, под която се разбират днешните Хималаи, Тибет и Гоби. Двата главни континента на Атлантида потънали.

Всемирният потоп бил предизвикан от това, че „полюсите сменили местата си“. От книгата на Е. Блаватская се разбира, че „Земята на огъня и метала“ била полярната област (Северният полюс). Оттук следва, че по времето на Атлантида самият полюс се е намирал в района на Хималаите, Тибет и пустинята Гоби. В резултат на разместването на земната ос Северният полюс се преместил на сегашното си място.

„По време на Всемирнния потоп цялата Земя била една огромна водна пустиня, само върховете на Хималаите и Тибет заедно с високото плато (Гоби) стърчали от водата. На мястото на пустинята Гоби се плискало голямо вътрешно море, там имало остров, който по своята несравнима красота нямал съперници в целия свят и бил обитаван от последните оцелели представители на раса, предшествала нашата. Този остров според преданието съществува и досега като оазис, обкръжен от страшното безлюдие на пустинята Гоби.“

Лобсанг Рампа пише, че при атлантите съществувало племе, което се ползвало навремето с особената благосклонност на суперинтелектуалците (лемуро-атлантите). То обитавало великолепен бряг на едно от моретата. След Всемирния потоп територията му се издигнала над морското ниво и била обкръжена от високи планини (може да се предположи, че това е Гоби — бел. Е. М.). Жреците на племето били предсказали потопа. Те предварително отразили историята, картата на света и на звездното небе, а също така и тогавашните научни представи, върху златни плочи. Заедно с образци на инструменти, книги и други предмети те били скрити в каменни пещери на няколко отдалечени едно от друго места, за да ги намерят хората от бъдещето и да опознаят своето минало.

В резултат на издигането на територията климатът силно се променил, мнозина от жителите умрели от преохлаждане и разредения въздух. А оживелите станали родоначалници на съвременните издръжливи тибетци. Точно по тези места дълбоко в планинските пещери са скрити плочите, съхраняващи Знанието. В пещерите имали право да влизат малцина от новите жреци. Другите свидетелства за изчезналата цивилизация се намират в един изоставен, от никого неохраняван град, сред просторите на планинския масив Тян-Шан.

Данни за това, че в пещерите на Тибет и Гоби е скрито великото Знание, намираме и при Е. Блаватская. Тя обаче не разказва за златните плочи и книгите, а недвусмислено намеква за хора в сомати, намиращи се в тази област на земното кълбо: „…Малцината от безсмъртните хора, спасили се, когато загинал свещеният остров, намерили пристан във великата пустиня Гоби, където пребивават и досега, невидими за всички и защитени от достъп до тях от цели войнства духове“ (с. 466); „… в Аиряна — Ваеджо, където се строи Бара… годината изглежда като един ден и една нощ… това е ясен намек за полярните области“ (с. 365); „…там, във Бара, ще донесеш семената на мъжете и жените, семената на всякакъв род домашни животни… за да се съхранят там и да не се изчерпват, докато тези хора пребивават във Бара…“ (с. 364).

От всичко казано следва, че по време на Всемирния потоп, предизвикан от изместването на земната ос и полюсите, част от атлантите са се спасили, като се преместили в района на Хималаите, Тибет и Гоби. По времето на Атлантида районът е бил полярна област, но изглежда с други климатични условия от сегашния Северен полюс. Издигането на планините и на платото (Гоби и Тибет) са променили условията на живот. Една част от оцелелите атланти станали родоначалници на съвременните тибетци, други се укрили в планинските пещери и изпаднали в състояние на сомати, запазвайки за хилядолетията и себе си, и своите знания. Там се съхраняват и златните плочи, книгите и инструментите, свидетелстващи за знанията на атлантическата цивилизация.

Авторите отбелязват, че са се спасили само „благочестивите“, т.е. хората, способни да се освободят от негативната енергия — важно условие за изпадане в дълбоко сомати. Спасили са се също така и част от