атлантите, пътували в херметизираните кораби, както и онези, които били издигнати над морското равнище заедно със земята, върху която живеели. Другите загинали под водата, възможно е над главите им да са се съединили планините.
Кога е загинала Атлантида? Подобни сведения намерихме само при Е. Блаватская. На няколко места тя отбелязва, че Всемирният потоп и гибелта на главните континенти на Атлантида са станали преди 850 000 години. По време на Всемирния потоп атлантите загинали веднага. Оцелелите изчезнали в периода отпреди 850 000, — 700 000 години. По нататък обаче Блаватская си противоречи: на едно място отбелязва, че преди 850 000 години е имало половин дузина потопи и последният от тях е станал преди 100 000 години, на друго — че в периода преди 850 000 — 11 000 години вече е нямало потопи. Тя специално отбелязва, че Всемирният потоп, унищожил основните континенти на Атлантида преди 850 000 години, е библейският потоп, останал в паметта на хората. Малките „потопи“ нямат нищо общо с него.
При това положение какво се е случило преди 11 000 години? При Нострадамус, Е. Блаватская и в „Хрониката на Акаши“ се отбелязва, че освен Хималаите, Тибет и Гоби след Всемирния потоп отпреди 850 000 години е останал незалят още един участък от сушата (в съвременния Атлантически океан), описан от Платон и наречен в източниците „островът на Платон“. Там останали живи атланти, които не разпилели своите знания и технологии. Те живеели на своя остров, оказвайки влияние върху развитието на хората от нашата зараждаща се цивилизация, появила се върху издигналите се от океана континенти. Е. Блаватская приписва построяването на великите египетски пирамиди на атлантите от „острова на Платон“ и назовава времето — преди 78 000 години, когато
Преди 11 000 години атлантите от „острова на Платон“ видели на небосклона нова звезда. Тя се уголемила и скоро, както описва Нострадамус, започнала да бълва нетърпима жар. Това била кометата Тифон (по Нострадамус), която паднала в района на Атлантическия океан. В резултат „островът на Платон“ потънал, а последните атланти на земното кълбо загинали. Кометата пробила земната кора и в океана се изляла магма. В атмосферата се издигнало голямо количество пара и прах и над Земята за дълги години се спуснала тъма. Зародилата се по онова време наша цивилизация отново попаднала в трудни условия за оцеляване.
Китайските източници също описват Атлантида и посочват, че е пропаднала на дъното на океана, а спасилият се „китайски Ной“ продължил човешкия род.
За причините, довели до гибелта на Атлантида, съществуват две мнения. Първото — на Е. Блаватская, гласи, че е геологически катаклизъм. Второто („Хрониката на Акаши“, Лобсанг Рампа, Нострадамус, отново Блаватская на друго място в книгата си) свидетелства за греха на атлантите, които злоупотребявали със знанието и новите технологии.
Разсъждавайки за гибелта на Атлантида, нямаме право да изключим периодично повтарящите се геологически катаклизми. Но не можем да пренебрегнем и ролята на греха, колкото старомодна и религиозна да ни се струва тази мисъл. От получените по време на експедицията сведения става ясно, че атлантите са били включени към Всеобщото информационно пространство (Бога) и оттам са черпели знания. Използването им за военни цели наистина е било голям грях. И само Бог знае какво влияние оказва финият свят (светът на психичната енергия) върху физическия — може би негативната енергия води до геологически катаклизми. Не можем да не се съгласим обаче, че грехът на атлантите е довел до тежката карма за нашата цивилизация, изолирана от знанията на Всеобщото информационно пространство и принудена да се реализира сама. Само малцина Посветени имат правото да влизат в системата от знания на Висшия разум.
Ако съберем откъслечните и разнообразни сведения за взаимоотношенията между атлантите и хората на нашата цивилизация, посочени от Е. П. Блаватская (т. 2, с. 178, 278, 384, 387, 439, 440, 441, 495, 509, 532, 533, 536), в „Хрониката на Акаши“ (с. 31, 33, 34, 37, 38, 41, 46, 56) и Лобсанг Рампа (с. 240), се получава изключително интересна картина.
Хората от нашата цивилизация са се появили в недрата на атлантическата почти 200 000 години преди потопа (станал преди 850 000 години), т.е. повече отпреди 1 000 000 години. По онова време атлантите започнали да раждат деца с необикновена за тях външност — точно те били първите хора от петата раса (нашата цивилизация). Отначало това се е смятало за анахронизъм. Но такива деца се появявали все повече. Те били по-ниски на ръст от атлантите, в сравнение със съвременния човек обаче били по-високи и едри.
В периода на съвместния живот с атлантите преди Всемирния потоп за хората от нашата цивилизация, както и за атлантите, не важал принципът SoHm, т.е. те също са били включени към Всеобщото информационно пространство. Последното послание SoHm започнало да действа доста по-късно — след Всемирния потоп. След него са се спасили малък брой атланти, сред които имало жълти, кафяви, червени и черни. Оцелели са също и хора от петата раса (нашата цивилизация). И атлантите, и хората от нашата цивилизация били спасени от Вайсвата Ману (или Ной), който бил атлант, както твърди Е. Блаватская (т. 2, с. 278).
Има сведения, че хората от нашата цивилизация дори и след Всемирния потоп не преставали да воюват с оцелелите атланти. Изглежда тези войни са останали в паметта ни като древни легенди и сказания, разказващи за смели рицари, побеждавали великани (деви и пери) и същества, надарени с магьосническа сила („третото око“?). Въпреки това атлантите и хората от нашата цивилизация се размножавали не само отделно едни от други, но се и смесвали помежду си. И това се проточило до времето, когато потънал „островът на Платон“ (преди 11 000 години). По-старата раса (атлантите) губела все повече от отличителните си признаци и придобивала чертите на по-младата и нова раса. Египетската цивилизация, която най-дълго и мирно съществувала съвместно с атлантите от „острова на Платон“ и се е смесвала с тях, придобила много от тайните знания и технологии на атлантите.
При смесването жълтите атланти станали родоначалници на китайците, монголците, туранците; черните — на негрите; червените — на евреите; кафявите — вероятно на европейците. Отбелязват се два източника за произхода на човечеството — Тибет и Африка. Струва ми се обаче, че африканският първоизточник на нашата цивилизация е загинал преди 11 000 години заедно с „острова на Платон“ и доминиращ се е оказал тибетският източник, което се потвърждава от офталмогеометричните изследвания.
Най-интересно е следното: всички автори отбелязват, че оцелелите след Всемирния потоп хора от четвъртата и петата раса били управлявани от „божествени царе“. Кои са те? Ако си спомним, че същите автори наричаха лемуро-атлантите Синове на Боговете, можем да предположим, че след Всемирния потоп точно лемуро-атлантите са управлявали хората от четвъртата и петата раса. Те са ги обучавали как да развиват своите знания, загубени след потопа. Душите на „божествените царе“ били свързани с Висшия разум.
От къде са се появили на Земята обаче лемуро-атлантите, загинали по време на предишната глобална катастрофа 1 000 000 години преди Всемирния потоп? Така по пътя на логиката стигаме до извода за съществуването на Генофонда на човечеството, включващ хора от различни цивилизации, откъдето те могат да излизат при необходимост.
Заключение
Лемурия и Алантида, съществували на Земята една след друга, са били високоразвити цивилизации. Но развитието на всяка от тях неизбежно довеждало до конфликти и войни, които предизвиквали гибелта им. Земята преживяла две глобални катастрофи. Първата унищожила лемурийците, втората — атлантите.
Всяка цивилизация се е зараждала в недрата на предишната. Нейните древни знания и технологии не се предавали обаче на следващата. Оцелелите след глобалните катастрофи хора, поставени в сурови условия на живот, губели своите знания и технологии и възниквала опасността да подивеят напълно. И само знанията, запазени в дълбоките пещери, както и „божествени царе“, появили се неизвестно откъде, им помагали да се развиват и да вървят по пътя на прогреса.
Може би наистина съществува Генофонд на човечеството, включващ представители на различни
