основани върху вярата. При тях напълно се разтворило „третото (менталното) око“, поради което са усещали своето единство с вечно съществуващото, вечно непостижимото и невидимото всичко — Единното Всемирно Божество. Това е бил „Златният век“ на онези древни времена, когато боговете ходели по Земята и свободно общували с простосмъртните. Когато той приключил, боговете се оттеглили, т.е. станали невидими, а по-късните поколения започнали да се прекланят пред техните царства — стихиите.
Лемуро-атлантите са строили огромни градове, използвайки мрамор, лава, черен камък, метали и редки почви. Те изсичали от камъни своите собствени изображения — по-свой размер и подобие, и им се кланяли. Древните останки на гигантските съоръжения са били съградени от тях. Огромни монолити с тегло до 500 тона били използвани в строителството. Съществува предположението, че „висящите камъни“ в долината Солзбъри — Англия, и египетският сфинкс са техни творби.
Цивилизацията на лемуро-атлантите е била най-развитата на земното кълбо. Имали са летателни апарати, с които напускали Земята. По този повод Сатя Саи Баба казва (Джон Хислъп, „Беседи с Бхагаван Шри Сатя Саи Баба“, с. 165), че тези летателни апарати са се задвижвали със силата на мантрите, т.е. чрез специални заклинания или, казано с други думи, използвана е психична енергия.
Лобсанг Рампа описва хора с гигантски ръст, живели заедно с ранните атланти. Той отбелязва, че те са били по-едри от атлантите, макар последните да са били два пъти по-високи от съвременните хора. Лобсанг Рампа нарича тези гиганти суперинтелектуалци. По това време климатът е бил по-топъл, флората — по- обилна, а Земята се е въртяла по друга орбита и е имала планета близнак. Гравитацията е била много по- слаба.
Пак при него намерихме сведения за конфликтите между различните групи лемуро-атланти. Те завършили с война, довела до ужасяваща експлозия, която променила орбитата на Земята. По-късно хората забелязали, че планетата близнак започнала да се приближава към Земята. И тогава моретата излезли от бреговете си, а ветровете задухали с невиждана сила. Расата на лемуро-атлантите забравила за препирните и набързо се издигнала в небето със своите летателни апарати. Те предпочели да напуснат Земята завинаги.
На Земята продължили ужасните катаклизми. Приближаващата се планета ставала все по-голяма и скоро между нея и Земята прескочила огромна искра. Небето се покрило с черни облаци, настъпил непоносим студ. Много от хората (атлантите) загинали. После Слънцето започнало да се отдалечава, да изгрява от Изток и да залязва на Запад. Земята преминала в друга орбита и придобила нов спътник — Луната. Впоследствие хората открили върху земната повърхност голяма яма (може би това е древният Попигайски кратер), образувала се по време на сблъсъка между планетите.
И тъй, съществуват много сведения за това, че цивилизацията на лемуро-атлантите е била най- развитата земна цивилизация.
Напълно ли са загинали те? Някои данни свидетелстват, че те и досега може би се намират в състояние на сомати в Генофонда на човечеството. Според други — лемуро-атлантите са в основата на загадъчната Шамбала, след като са се научили в процеса на еволюцията да преминават от физическо във фино състояние и обратно. Описвайки страната Шамбала, Николай Рьорих нееднократно посочва, че нейните хора са способни да изчезват или да стават невидими.
Да вярваме ли на всичко това? Не зная. Мисля обаче, че преминаването от физическия към финия свят и обратно е напълно възможно.
Атлантите
Както пише Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса“, с. 235–237), след катастрофата, предизвикана от сблъсъка между планетите, останалите живи атланти започнали да се приспособяват към променените условия на Земята, но вече в отсъствието на суперинтелектуалците, които биха могли да помогнат за оцеляването им. Като спомен за тях възникнала религията. Жреците се опитвали, използвайки религията, да подчиняват хората на своята власт. Мамутите и бронтозаврите изчезнали, тъй като не се приспособили към новия климат. Небето, което преди било червено, станало небесносиньо. Понякога валял сняг, ветровете били станали осезаемо по-студени, появили се приливите и отливите. Хората постепенно ставали все по- ниски.
Жреците на атлантите разбирали, че без знанията на лемуро-атлантите обществото трудно ще прогресира. Започнали да събират старинните им писания, опитвали се да ги дешифрират. Били предприети разкопки за откриването на други източници на древните знания. Овладяването им довело до прогрес.
Били построени големи градове, учените постоянно изобретявали все по-нови средства за покоряване на природата. Хората построили летателни апарати и започнали да се издигат във въздуха със самолети без крила. Те летели безшумно и можели да „застиват“ във въздуха, защото хората разбрали тайната на гравитацията и се научили да използват антигравитацията. Управлявали например във въздуха огромен камък с помощта на устройство, голямо колкото длан. Превозването на стоки ставало предимно по въздуха, наземен транспорт използвали при малки разстояния, превозването по вода било рядкост.
Е. П. Блаватская (т. 2, с. 533) също пише, че атлантите са притежавали летателни апарати. Тя посочва:
В „Хрониката на Акаши“ (Р. Щайнер, „Из летописите на света“, с. 20) е отбелязано, че атлантите властвали над това, което се нарича жизнена сила. Например в пшениченото зърно е концентрирана сила, благодарение на която прераства кълнът. Атлантите имали приспособления, с чиято помощ тази или подобна жизнена сила се превръщала в механична, прилагана при летателните и другите апарати.
Освен че въздействали върху гравитацията и използвали жизнената сила, атлантите употребявали психичната енергия с помощта на „третото око“. Нострадамус посочва, че при строителството на пирамиди и други подобни монументи атлантите пренасяли камъните с „поглед“ (изглежда са се настройвали с помощта на „третото око“ на вълновите елементи на камъка и по този начин са противодействали на гравитацията). Е. П. Блаватская (т. 2, с. 375) отбелязва, че в процеса на еволюцията им „третото око“ започнало да губи своята функция, но те предприели мерки, за да стимулират „вътрешното си зрение“. След като овладели необичайните за нас сили (антигравитацията, жизнената сила и психичната енергия), атлантите създали високоразвита цивилизация, останки от която намираме и днес.
Е. П. Блаватская (т. 2, с. 538) пише следното:
Лобсанг Рампа („Докторът от Лхаса“, с. 237) пише, че са общували помежду си чрез телепатията, която изпълнявала ролята на „универсален език“. Постепенно започнала да се развива речевата функция, появили се различни езици, хората все по-трудно се разбирали един друг. Било измислено писмото.
В „Хрониката на Акаши“ (с. 18, 19) се отбелязва, че атлантите са се отличавали от съвременните хора с прекрасно развита памет и с не по-малка предразположеност към логиката. При тях се ползвали с авторитет предимно възрастните хора заради дългогодишния си опит.
По време на атлантическата цивилизация географията на континентите е била по-различна. В същата „Хроника на Акаши“ (с. 17) се казва, че атлантическият континент се е разпростирал на мястото на Атлантическия океан между Европа и Америка. Е. П. Блаватская (т. 2, с. 279, 280) разграничава два основни континента: единият в Тихия океан, вторият — в Атлантическия. Както отбелязва тя, Мадагаскар, Цейлон, Суматра, Ява, Борнео и островите на Полинезия са части от огромния тихоокеански континент Атлантида. За размерите му може да се съди по Сандвичевите острови, Нова Зеландия и остров Пасха, които са били „трите върха на потъналия континент“. Туземците от тези острови никога не са се познавали и въпреки това твърдят, че островите им преди са били част от огромен континент. Но най-интересното беше, че местните жители говореха на един език и имаха еднакви обичаи.
Вторият континент Атлантида се е разпростирал в Атлантическия океан и негови части са Азорските и Канарските острови. На мястото на съвременния азиатски континент е имало само големи острови.
