— Лемуриец! — отвърна игуменът.
— Защо мислите така?
— Знам го.
— Откъде имате такива знания? — учудено попитах аз.
— Нямам знания, а ведение — отговори той.
— Какво значи „ведение“?
— От думата водят. Тоест мен като че ли ме развеждат из знанията.
— Вие Посветен ли сте?
— Да.
Лесно се говореше с този човек в черно расо. Едва започвах и той веднага продължаваше мисълта ми. Имах усещането, че сякаш е участвал в нашата експедиция. Бях поразен. Но за него ще разкажа по- подробно в последната част на книгата, в „главата“ за Шамбала. Що се отнася до външността на хората от предишните цивилизации, в разговора с игумена тази тема получи следното продължение:
— Защо смятате, че е лемуриец, а не е атлант? — попитах го аз, като държах в ръка нашата рисунка.
— Атлантите са изглеждали другояче. Приличали са повече на съвременния човек. Сега те съставят основата на Генофонда на човечеството. А този — посочи рисунката ни игуменът — е лемуриец! Какво са атлантите пред лемурийците! Лемурийците са били доста по-развити в сравнение с другите цивилизации! Те представляват основата на страните Шамбала и Агарти.
— Ламите и Особените хора в разговорите за сомати-пещерите постоянно наричаха някого Той. Как смятате — попитах аз, — да не би загадъчният Той да е лемуриец?
— Да.
— Известно е, че е имало ранни (четириръки и триоки) и късни лемурийци. Последните Блаватская нарича лемуро-атланти. Той късен или ранен лемуриец е?
— Късен, това е лемуро-атлант.
— При лемурийците „третото око“ на челото ли е било разположено или е само символ?
— При лемурийците то е било много развито, но се е намирало дълбоко в черепа. А това на челото е само символ — отвърна игуменът.
Тук ще прекъсна диалога, за да споделя собствените си разсъждения за външността на хората от предишните цивилизации. Ще се постарая да обоснова защо обликът на човека, реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове, е хипотетичен портрет не на атлант, а на късен лемуриец (лемуро- атлант).
Първо, в литературата съществуват преки свидетелства, че Буда е бил атлант (Е.П. Блаватская, т. 2, с. 281), а външността му не съвпада с облика на нашата рисунка.
Второ, в описанието на външността на Буда има достатъчно признаци, свидетелстващи за приспособеността на организма му към полуводен начин на живот: подобни на плавници крака, ципи между пръстите, голям гръден кош и т.н. Ако го сравним обаче с облика, реконструиран по очите от тибетските храмове, в последния забелязваме още по-голяма приспособеност към полуводния начин на живот. Отчасти за това говорят клапановидният нос (характерен за водните животни) и особеният тип очи. Възниква впечатлението, че еволюцията на човека е вървяла по пътя на постепенния преход от полуводен начин на живот към сухоземен. Оттук следва, че обликът на човека, най-добре приспособен към полуводния начин на живот, е по-древен, т.е. той се числи към лемурийците, а не към атлантите.
Трето, върху тибетските храмове най-вероятно са изобразени очите на прародителя на нашата цивилизация. А такъв, доколкото получените сведения ни позволяват да съдим, е Бонпо-Буда (или Рама), спомогнал за възраждането на петата раса преди 18 013 години. Блаватская пише (т. 2, стр. 439), че петата цивилизация при зараждането си се е управлявала от „божествени царе“, които тя, а също и други автори, смятат за късни лемурийци (лемуро-атланти). Според нас лемуро-атлантите — най-високоразвитата цивилизация (суперинтелектуалци), запазили се в състояние на сомати, са управлявали възраждането на петата раса. Затова очите на тези „божествени хора“ са станали символи върху тибетските храмове.
Убедителни ли са тези доказателства или не — ще отсъдя не аз, а читателят. Въпреки това смятам, че обликът на човека, реконструиран по очите, изобразени върху тибетските храмове, принадлежи на лемуро- атлант.
Освен това нашата рисунка претърпя някои изменения след показанията на Особените хора и научния анализ на Венер Гафаров. Те се отнасяха до характеристиките на „третото око“, ушите и отвора на устата. Бяхме принудени да махнем от рисунката „третото око“, изобразено на челото, защото показанията на ламите и на Особените хора свидетелстваха, че то е само символ, показващ голямата роля на „третото око“ в живота на хората от предишните цивилизации. Както стана ясно, „третото око“ се намира вътре в черепа на онова място, където сега е анатомичното образувание, наречено епифиза.
Увеличихме размера на ушите, тъй като Особените хора ни казаха, че при необикновените хора в пещерата те са по-големи.
Що се касае до отвора на устата, нашият специалист по стоматология и челюстно-лицева хирургия Венер Гафаров направи анализ на вертикалното съединяване на костите от лицевата част на черепа в процеса на ембриогенезата. Известно е, че ембрионалното (вътреутробното) развитие на детето повтаря основните етапи от развитието на човека на Земята. При това костите от лицевата част на черепа се формират поотделно от двете страни (отдясно и отляво) и едва тогава се събират в центъра, образувайки костния скелет на лицето. Останали кости на тялото завършват напълно своето развитие към 20-ата година от живота на човека, докато костите от лицевата част на черепа — едва към 25-ата година. С по-бавното развитие на лицевите кости учените стоматолози свързват многобройните аномалии в развитието на устната кухина като „заешка устна“, „вълча уста“, а също и факта, че почти 100% от хората имат кариес и пародонтоза. Дефектите в развитието на лицевите кости на черепа, например „заешката устна“ (цепнатина в горната устна) или „вълчата уста“ (цепнатина по горното небце), се образуват в резултат от задържането в развитието (в ранния етап на ембриогенезата), когато двете половини на лицевите черепни кости все още не са се сраснали и са разделени от цепнатина. Оттук, приемайки, че ембрионалното развитие повтаря еволюцията на човека на Земята, можем да направим извода, че древните хора са имали лица, които не са били напълно сраснали.
Кой от древните хора е могъл да има централна цепнатина на лицето? Имайки предвид, че цепнатината между лицевите кости на черепа е един от най-ранните признаци и че костите в процеса на еволюцията най-напред се появяват при лемурийците (Е. П. Блаватская, т. 2, стр. 208), можем да предположим, че цепнатина на горната устна и на горното небце са имали лемурийците. Нашата хипотеза се потвърждава и от факта, че в тибетските храмове заедно с необикновените очи са изобразени спираловиден нос, чийто разрез се спуска надолу (в областта на горната устна) към отвора на устата.
Вертикалната цепнатина, съединяваща устния и носовия отвор, е изпълнявала важна функция. Отстрани на вертикалната цепнатина, където при съвременния човек се разполагат горночелюстните синуси, при лемурийците са се намирали малки хриле, които са спомагали кръвта да се обогатява с кислород и са съдействали за по-продължителното пребиваване под водата. Засмукваната от устата вода е преминавала през тези хриле и е излизала през вертикалната цепнатина. Изглежда лемурийци-те са имали също така голям гръден кош за съхраняване на въздух в белите дробове при пребиваването им под водата. По такъв начин при лемурийците са се съчетавали, образно казано, „рибешкият“ и „бозайничес-кият“ елемент. А гор- ночелюстните синуси у съвременните хора Венер Гафаров смята за рудименти на хрил-ните образувания при лемурийците.
Наличието на хриле отстрани на вертикалната цепнатина, съединяваща устата и носа, по законите на анатомията довеждат до това, че гръклянът не е могъл да изпълнява ролята на звуковъзпроизвеждащ апарат. В този случай функцията на звуковъзпроизвеждането е трябвало да се пренесе в областта на носа. Помните ли от първата част на книгата индийският свами Ананта Крипта, който, позовавайки се на древни религиозни източници, ни беше казал, че най-древните хора (изглежда лемурийците) са говорели с носа си, при което звуковъзпроизвеждането обхващало не само диапазона на обикновения глас, а и ултразвуковите, и инфрачервените вълни.
Защо клапановидният звуковъзпроизвеждащ нос на лемурийците еволюционно е бил заменен от обикновения нос, който е бил присъщ, както смятаме, на атлантите, а също и на хората от нашата
