месеца, за да уточни всички подробности.
Ще се срещнем ли с човека, живял повече от 300 години?
Четири месеца след края на експедицията Лобанков специално замина за Непал, за да се срещне отново с гуру Ношари Нат и да обсъди въпроса за предстоящата експедиция.
Защо се стремяхме да се срещнем с човека, чийто живот продължавал повече от 300 години? Като осмислихме резултатите, получени от експедицията (от похода до сомати-пещерата, беседите с ламите, Особените хора и т.н.), разбрахме, че едва ли ще имаме шанса реално да зърнем и да изследваме хора от предишните цивилизации, изпаднали в сомати — пещерите бяха защитени от психоенергийна бариера. При това положение щеше да е интересно да видим и по възможност да изследваме човек от нашата цивилизация, нали в тези пещери не би трябвало да има подобна бариера. Ето защо такава среща ни се струваше напълно осъществима. Гуру Ношари Нат казал на Лобанков, че бил получил нови сведения. Кунга Джорджи Лама променил плановете си и щял да излезе от сомати само за два дни по пълнолуние през юли 1997 г., а после пак щял да се върне в пещерата. Ние бихме могли да се срещнем с него през тези два дни. Самият гуру също планирал да отиде при него. Среща по друго време щяла да е проблематична за нас. Добавил още, че ще трябва да се преоблечем в одежди на лами и да вземем няколко урока по медитация и ламски обреди. Накрая подчертал, че пътешествието ще е опасно, понеже пещерата се намирала в района на Кайлас.
Загадъчната планина Кайлас
Стана ясно, че близо до планината Кайлас се намира долината на скелетите, цялата покрита с кости. Както беше разказвал и Марат Фатхлисламов от гр. Уфа, който на два пъти беше беседвал със Сатя Саи Баба и притежаваше широки познания в областта на религиозните и окултните науки, районът на Кайлас е място, където хората отиват, за да умрат. През планината минавал енергиен стълб, съединяващ Земята с Вселената. Смята се, че ако човек умре там, духът му по-леко ще се възнесе към отвъдното.
После открихме още сведения за наличието на необикновена енергия. Според някои автори там е входът към Шамбала. Най-неприятна обаче беше не информацията за необикновената енергия, а за многобройните случаи на загинали хора. Почти по същото време учените от Санкт-Петербург съобщиха, че петима руски алпинисти, изкачили се на Кайлас, починали един след друг от неизвестно заболяване година- година и половина след експедицията.
Научихме, че в района на планината е загинала и група от 200 души, тръгнали на поклонение. Те замръзнали там, като преди това се разпръснали в различни посоки. Съществуваха и други обезпокояващи факти.
Дали са истина или не — не зная. Обадих се на неколцина индийски учени и ги попитах. Отговориха, че в района на Кайлас наистина често са регистрирани смъртни случаи, но те ги обясняваха с недостига на кислород и ниските температури. Подобно мнение предизвиква обаче съмнение — подножието на Кайлас е високо едва 2000 метра, а участниците в поклонението едва ли без съществен повод са хукнали в различни посоки и са загинали поединично — дотогава целият им живот е протичал в планината. Не можехме да изключим възможността да са попаднали под инфрачервено излъчване, което предизвиква безпричинен страх, паника и дори спиране на сърцето. Ние, европейците, сме склонни да смятаме, че знаем всичко, което става по света. В началото на XX век обаче също са били регистрирани случаи на бавна и загадъчна смърт при хора, посетили определени места. Тогава никой не е подозирал, че там е имало уранови залежи, че смъртта им е причинена от лъчева болест. По същия начин и сега, в края на XX век, няма гаранция, че познаваме всички енергийни източници. Не е изключено в този район да се намира енергийна зона, все още неизвестна на съвременната наука, която понякога е фатална за хората.
Но защо точно тук е изпаднал в сомати Кунга Джорджи Лама? Може би енергийната зона изпълнява ролята на онази бариера, която не позволява хората в свещено сомати да бъдат обезпокоява ни?
В туризма и алпинизма много неща зависят от ръководителя. Той отговаря не само за спазването на маршрута, но и за живота на участниците. Така и аз като ръководител отговарям за живота на всеки участник. Струва ми се, че все още не бяхме добре осведомени за планината Кайлас, че трябваше да съберем повече информация.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
СВЕТЪТ Е ПО-СЛОЖЕН, ОТКОЛКОТО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ
(ФИЛОСОФСКИ РАЗМИСЛИ)
Вярвам ли в това, което съм написал?
В предишните части на книгата изложих основно фактическия материал от научните изследвания на човешките очи, както и от разговорите с лами, гуру, свами и учени от Изтока.
Когато анализът приключи и бяха направени изводите, неволно започнах да се съмнявам в получените сведения — твърде необичайни, те изобщо не се побираха в съзнанието ми. Ако се има предвид изложеното no-горе, трябваше да се признае съществуването на Генофонда на човечеството, зависимостта на нашата цивилизация от последното послание SoHm, наличието на особена форма на живот във финия (Онзи) свят т.н. Напълно основателно пред мен възникна въпросът вярвам ли в това, което съм написал.
Възглед на учен материалист
През двадесетгодишната си кариера се изградих като типичен учен материалист. Започнал изследванията си още в студентския кръжок към катедрата по анатомия на медицинския институт, постепенно усвоих редица дисциплини (анатомия, хистология, хистохимия, биохимия), които по-късно, когато станах хирург офталмолог, бяха много полезни в научните ми изследвания. Нашата група създаде трансплантационния материал алоплант, стимулиращ регенерацията на собствените тъкани на човека (кръвоносни съдове, епител, роговица, кожа и др.). Преди нас никой не бе успял да го постигне. Възможността да се „отглеждат“ човешки тъкани откри принципно нови перспективи пред хирургията, като позволи да се оказва помощ на безнадежден дотогава контингент от болни. Към нашите изследвания беше проявен интерес в над 35 страни, а новите операции с алоплант започнаха да се разпространяват по света. Това направление в медицината, създадено на базата на изключително материалистични подходи в науката, въпреки всичко имаше два трудно обясними момента.
Първият беше феноменът на незабавното положително въздействие на трансплантанта, особено при очните операции. Помня възрастна италианка, която оперирах с алоплант във връзка с пигментен ретинит (кокоша слепота). Пациентката, която в продължение на пет години едва различавала светлината от тъмнината, три-четири часа след операцията започна да брои пръстите на ръцете ми от три метра разстояние. Това не можеше да се обясни с регенерация на тъканите, защото за подобно нещо са необходими най-малко един-два месеца. Единственото що-годе подходящо обяснение можеше да бъде биополевото въздействие на трансплантанта. Очевидно присаждането на алоплант предизвикваше реакция на клетките, чието биополе влияеше положително върху ретината на окото. Оскъдните ни знания за биополето обаче не даваха възможност да се анализира този феномен.
Вторият трудно обясним момент бяха резултатите при операции с алоплант на рак на клепачите. Този вид рак след различни методи на лечение дава до тридесет и повече процента рецидиви на тумори, с разпространение на заболяването по лицето и метастази в мозъка. Най-често настъпва смърт. След като започнахме операциите с алоплант, опасявахме се, че той ще стимулира нарастването на тумора. Нямахме обаче друг изход, тъй като трябваше с нещо да се закрие значимият тъканен дефект, получаващ се след отстраняването на тумора. Бяхме оперирали вече 183 пациенти, когато проверихме резултатите за срок от над осем години. Те се оказаха неочаквани — рецидивите на рака бяха намалели от 30% на 1,2%.
Как да се обясни явното положително въздействие? Неправомерно би било да предположим, че по време на операцията сме отстранявали рака напълно, до последната клетчица, тъй като в много случаи той
