цивилизация? Разсъждавайки на тази тема, ние с Венер Гафаров стигнахме до заключението, че мекият клапановиден нос на лемурийците лесно е получавал травми, което е нарушавало едновременно функциите и на дишането, и на речта. Рискът да се нарушат толкова важни функции изглежда е подтикнал еволюционното формиране на обикновен, защитен от костни и хрущялни тъкани нос, дори в ущърб на известна загуба на способността за по-продължително престояване под вода във връзка с редукцията на хрилете. Така звуковъзпроизвеждащият апарат се е пренесъл в гръкляна, а кухините на мястото на хрилете (горночелюстните синуси) са започнали да изпълняват ролята на резонатор на звука, докато вертикалната цепнатина между носа и устата постепенно е зараснала.
И така, според нас късните лемурийци (лемуро-атланти) са имали следните характеристики:
— ръст 7–8 метра и повече;
— голям череп;
— големи, с необикновен вид очи, с двойна извивка на горния клепач;
— спираловиден клапаноподобен нос без корен;
— вертикална цепнатина между носа и устата, отстрани на която са били разположени хриле;
— малка, хоризонтално разположена уста;
— малки размери на долната челюст;
— сравнително големи уши;
— мощен врат;
— голям гръден кош;
— сравнително дълги ръце;
— плавникоподобни стъпала на краката;
— ципи между пръстите на ръцете и краката, достигащи до средата на пръстите;
— жълтеникав цвят на кожата.
Сигурно в нещо сме прави, а в друго сме сгрешили. Но изследването на външността на хората от предишните цивилизации, поради оскъдността на фактическия материал, дори при най-строга логика не може да бъде абсолютно точно.
Външността на атлантите
В това свое изследване за база сме взели външните особености на Буда в съчетание с данните, почерпени от литературни източници. Опитахме се логически да осмислим предположението за това, че атлантите са били еволюционно-преходна форма от полуводния към сухоземния начин на живот. За да не затрудняваме читателя с излишно детайлизиран анализ на различните параметри, ще си позволим да посочим накратко основните външни характеристики на атлантите, които според нас са имали:
— ръст 3–5 метра;
— голям череп с кръгла или кулоподобна форма;
— големи, необикновени очи, но двойната извивка на горния клепач е по-слабо изразена, отколкото при лемурийците;
— прав обикновен нос;
— вертикалната цепнатина между носа и устата липсва;
— малка, хоризонтално разположена уста;
— размерите на долната челюст са по-малки от тези на човека от нашата цивилизация;
— сравнително големи уши;
— мощен врат;
— широк гръден кош;
— сравнително дълги ръце, стигащи до коленете;
— плавникоподобни стъпала на краката, но тази характерна черта е застъпена в по-малка степен, отколкото при лемурийците;
— ципи между пръстите на ръцете и краката, стигащи до средата на пръстите;
— скрит полов орган у мъжете;
— цветът на кожата е или жълт, или червен, или кафяв, или черен.
В резултат на нашите изследвания можем да направим извода, че при атлантите и лемурийците има явни признаци, свидетелстващи за полуводен начин на живот: плавникоподобни крака, ципи между пръстите, голям гръден кош, двойна извивка на горния клепач. В същото време при атлантите, за разлика от лемурийците, са се появили вече повече признаци, характерни за сухоземния начин на живот: клапановидният нос е заменен с обикновен прав нос, изчезнала е вертикалната цепнатина между устата и носа с хрилете. В тази връзка сигурно е станало изместването на звуковъзпроизвеждащия апарат от носа към гръкляна. Очевидно е също, че атлантите са могли да прекарват по-малко време под водата, отколкото лемурийците (изчезнали са хрилете).
Характерните за атлантите и лемурийците големи размери на черепа свидетелстват както за степента на развитие на мозъка, така и за ролята на „третото око“, разположено в кухините на черепа. Оттук следва, че атлантите и лемурийците са били хора с висок интелект, често използващи силата на „третото око“ за разрешаването на различни житейски ситуации.
Външността на хората от нашата цивилизация
Разбира се, ние знаем как изглеждаме. След като изучихме литературата по темата, добихме впечатлението, че ранните хора от петата раса (нашата цивилизация), живели в периода, когато е загинала Атлантида, т.е. преди около 850 000 години, са били доста по-високи на ръст и са достигали 3–4 метра. След това те постепенно са се смалили и според мен през X-XVIII век са били най-ниски. Сега се наблюдава увеличение на ръста — акселерация.
Посочените колебания в ръста имат своите определени паралели с монетарния цикъл, по който до неотдавна се подценяваше ролята на духовното и се преувеличаваше ролята на материалното. Сега критичната точка е премината и се обръща по-голямо внимание на духовното. Всичко това навежда на мисълта, че съществува паралел между развитието на материалното начало при човека и ръста му в еволюционен план. Ненапразно лемурийците и атлантите, които са имали по-високо духовно начало и са умеели да използват психичната енергия, са били и доста по-високи на ръст от нас.
Съдейки по външността на човека от нашата цивилизация, еволюционно е настъпил преход от полуводния начин на живот (лемурийци, атланти) към чисто сухоземен. Отчасти за това свидетелстват стъпалата на краката, приспособени повече за ходене, отколкото за плуване, липсата на ципи между пръстите, видът на очите и т.н. Не е изключено площта на континентите във времената на Лемурия и Атлантида да е била по-малка, затова хората от предишните цивилизации в по-голяма степен да са използвали за живот океана.
За съвременния човек е характерна и съществената загуба на „третото око“. Известно е, че то се е запазило като рудимент — епифизата. Очевидно по-добре развитото „трето око“ при атлантите и особено при лемурийците е имало по-голям обем, което е повлияло и на размерите на черепа. Увеличаването изглежда се е дължало и на по-високите интелектуални способности на лемурийците и атлантите.
Защо при хората от нашата цивилизация „третото око“, толкова необходимо като орган, позволяващ да се овладява психичната енергия, постепенно е деградирало? Още по-странно е, че би трябвало да е обратното — да се наблюдава засилване на ролята на „третото око“ и неговото развитие, което би отговаряло на еволюционния смисъл на прехода от една цивилизация към друга. Та нали с помощта на „третото око“ е било възможно да се въздейства на гравитацията, да се осъществява телепатичното пренасяне на мисли и т.н. Причината за деградацията на „третото око“ според нас е последното послание SoHm. To, както читателят вече знае, е прекъснало постоянния контакт между човешкия дух и Всеобщото информационно пространство. При предишните цивилизации „третото око“ е изпълнявало функцията на настройка към честотите на Всеобщото информационно пространство (Онзи свят). Изглежда тя е била основната функция на „третото око“ и прекъсването й заради последното послание SoHm е довело до постепенната му деградация. И само отделни хора от нашата цивилизация са способни да преодолеят „бариерата“ на SoHm.
