даваше метастази в костта и пълното му премахване беше технически невъзможно. Тогава защо раковите клетки не се увеличаваха отново?
Някакви обяснения биха могли да се намерят от гледна точка на това, че увеличаването на нормалните клетки на пациент, стимулиран с алоплант, въздейства конкурентно върху разрастването на рака, като го „побеждава“. Открихме отделни доказателства в експериментални изследвания, но не можахме изцяло да осъзнаем причините за деградацията на раковите клетки. Напълно неразбираемо беше, че загиваха не само раковите клетки, които са в контакт с регенериращи нормални клетки, но и раковите клетки, разположени сравнително далеч от регенериращата се тъкан на пациента. Натрапваше се изводът, че растящите нормални клетки притежават силно биополе, действащо убийствено върху патологичните ракови клетки.
По принцип в науката е известен ефектът на положителното въздействие на биополето на нарастващите клетки при лечението на различни болести. Доктор Цзян от Хабаровск създаде апарата „Биотрон“, с който облъчва пациенти с биополето на растения в процес на растеж. Видях една от неговите пациентки и констатирах, че лечението е било напълно ефикасно за нея. Може да се предположи, че растящите клетки имат несравнимо по-силно положително биополе в сравнение с обикновените клетки на организма. Че биополето на растящите нормални клетки на човека, стимулирани с алоплант, е в състояние да въздейства върху организма по-силно, отколкото биополето на чуждите за него клетки на растения.
Възникна изкушението да се използва биополе на растящи клетки на човек за лечение на метастазиращи форми на рака. Как обаче да се достави тази „информация“ до всяка метастазираща ракова клетка? В процеса на нашите изследвания се появиха много варианти, но… както винаги става в науката, от идеята до прякото й клинично осъществяване има голяма дистанция. Установихме, че катастрофално не ни достигат знания за човешкото биополе, че и в научната литература почти няма подобни сведения.
Нима трябва да се обръщаме към всевъзможни магове, вълшебници, магьосници и екстрасенси? За съжаление, сред нас има твърде много шарлатани.
Съвременната европейска наука едва започва да осъзнава необходимостта от изучаването на човешкото биополе. В същото време в страните от Изтока (Индия, Непал, Тибет и др.) биополевите методи от древни времена се използват за лечение. За европейската медицина понятия като „енергийни стълбове на организма“ са абстрактни и неразбираеми, а за тибетската — свещена хилядолетна традиция.
Ученият може да тръгне по два пътя: от една страна, подробно да изучи тибетската медицина и да стане неин ревностен привърженик, а от друга, да обърне внимание само на принципните моменти в нея, а основният си изследователски плам да насочи към общите моменти във функционирането на психичната енергия, душата и духа, за да може от общи позиции да се приближи към решаването на конкретен проблем.
В моя научен път винаги съм ползвал втория подход, т.е. от общото към частното. Затова, след като целта ни беше решаването на конкретни медицински проблеми — преди всичко на рака, волю-неволю пристъпихме към психоенергетиката и свързаните с нея проблеми за произхода на човека и мирозданието. Освен това, както бе посочено вече, друго наше научно направление — офталмогеометрията, също доведе до необходимостта по-подробно да се изучат изворите за произхода на човечеството.
Така двата подхода ни доведоха до експедиционните изследвания в Индия, Непал и Тибет. Преди експедицията изобщо не се бях замислял, че по волята на съдбата ще навлезем в областта на окултните науки и от научна гледна точка ще анализираме религиозните данни.
Когато по време на експедицията получихме сведения за Генофонда на човечеството и последното послание SoHm, аз се изплаших. Свикнал да работя в областта изключително на материалистичната наука, още повече всекидневно правейки хирургични операции, при които няма място за пространни размишления, неволно почувствах, че съм на път да се приобщя към хората, изповядващи всевъзможни окултни и езотерични науки. Никога не съм се отнасял сериозно към такива люде, но се оказах принуден да анализирам онова, за което объркано говорят те. Свикнал съм през целия си живот да доказвам правотата на научните си изводи пред учени, чийто консерватизъм не предизвикваше никакво съмнение, като дори си мислех, че консерватизмът е нещо добро, тъй като в спора се ражда истината.
Той ще повярва в закона на Нютон, когато ябълката падне на главата му.
След публикуването на основните резултати от експедицията във вестник „Аргументи и факти“ получихме много писма. Бяха ни писали и солидни учени. Колкото и да е странно, повечето от тях с доверие се отнесоха към данните от експедицията. А и на няколкото пресконференции, по време на които демонстрирахме видеоматериали, по-голямата част от изказалите се учени доброжелателно и положително оцениха резултатите. Те се оказаха в състояние да възприемат нещо, което трудно се побира в главата — например съществуването на живи представители от предишни цивилизации в състояние на сомати. И то при положение, че не можахме да представим преки доказателства, а оперирахме с логически построения и косвени факти. Хората вярваха на логиката и вътрешно разбираха, че човек е само малка частица от вселенския живот, а не господар на природата, че не му е подвластно да бъде в пряк контакт с Генофонда на човечеството, чието създаване като система, пазеща живота на Земята, е определено преди всичко от греховността на самия човек.
Това се оказа неочаквано за мен, тъй като си мислех, че ще се сблъскам с пълно неразбиране и отрицание, с разгромяващи статии и обвинения, че ми хлопа дъската. Само булевардното вестни-че „Воскресная“, което се купува заради телевизионната програма, периодично публикуваше за нашата експедиция статии, злобно предъвкващи неабсолютната доказаност на някои наши данни. Дори ме обвиниха, че съм откраднал хипотетичния лемуро-атлант от художника, нарисувал го всъщност по мой ескиз. Умея да рисувам, но съзнавах, че професионалист ще го направи по-добре. С този художник — В. Куприянов, дълго се смяхме над това как са искали да ни скарат. Причината за озлоблението се изясни по-късно: вестникът е искал от самото начало да има изключителното право върху материалите от нашата експедиция, а ние ги дадохме на най-популярния руски вестник „Аргументи и факти“.
Оттам много руски вестници, а и различни други издания в света подхванаха темата. И в нито едно от тях нямаше охулване, критиката no-скоро имаше конструктивен характер. Най-често пишеше, че психоенергийната бариера в пещерите може да се обясни с вредните изпарения, че изследванията за произхода на човека ще навредят на репутацията ми на учен хирург и т.н.
Защо все пак консерваторите в науката отминаха толкова удобната мишена, каквито бяха нашите изследвания в Тибет? Причина-та е, че проучванията ни върху произхода на човечеството не засягаха лично когото и да било от учените, опровергавайки негови данни. Ученият се превръща в консерватор, когато от успехи в научната кариера се гаавозамайва и смята постигнатото за абсолютна истина (а както се знае, такава няма). Той посреща на нож всички опити, допълващи или опровергаващи неговите данни, защото изглежда, че в такъв случай животът му е минал напразно, а на него много му се иска да остане вечен хегемон в науката. На подобен консерватор не му идва наум, че науката е динамичен процес в безкрайното информационно пространство на знанията, а неговите изследвания също биха били полезни, ако са дали тласък на нови търсения.
Друг тип учен консерватор е Тома Неверни, който ще повярва в закона на Нютон само ако ябълката падне на главата му. Той е в състояние да възприеме само пряко доказателство, като например измъкнат от сомати-пещера и оживял пред всички атлант. Но и в този случай ще бъде обхванат от куп съмнения — атлант ли е този и т.н. Такъв тип учен консерватор не е способен да владее научната логика и не може да организира косвените сведения в стройна верига, да разбере, че добрата хипотеза е наполовина свършена работа, тъй като му дава възможност да провежда целенасочени търсения, изпреварващи времето си. Например, няма кой знае колко много преки доказателства за теорията на относителността на Айнщайн, но тя отдавна е в основите на усвояването на Космоса. По същия начин хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството може да стимулира целенасочени изследвания за полевите въздействия върху обмяната на веществата, за разработване на нови способи за консервация на органи, за изясняване ролята на водата в човешкия организъм, за използване на психичната енергия в различни отрасли и т.н. Колкото до Тома Неверни в науката, най-добре е просто да не бъде забелязван и да не се хабят сили да му се доказва това, което той биологично не е в състояние да възприеме.
На последния, трети тип учен консерватор, консерватизмът е продиктуван от финансовата страна на въпроса. На такива учени постоянно се натъквахме, докато внедрявахме алопланта в различни страни по света. Например на болни с диабетично поражение на очите добре се отразяват операциите с този препарат
