и внедряването им е много важно за тях. Но… тогава ще загубят част от приходите си фирмите, които произвеждат слабо ефективните очни капки, лазери и какво ли още не. Мастити учени консултанти, получаващи пари от тези фирми за научно обосноваване на продукцията им, моментално ще започнат с пяна на уста да доказват неефективността и вредността на алопланта, тъй като разбират, че внедряването му ще ги удари по джоба. За щастие, хипотезата за Генофонда на човечеството има повече вселенски характер и затова е извън полезрението на комерсиализираните учени. Ще мине обаче известно време и на основата на тази хипотеза ще бъдат създадени нови апарати и способи за лечение, които ще отхвърлят старите. Точно тогава на убийствена критика ще бъдат подложени не само тези способи, но и породилата ги хипотеза.
Ако контактите ми с учени консерватори за мен беше обичайно явление, общуването с хората, занимаващи се с магьосничество, вълшебство и знахарство, бе нещо ново.
Магове, вълшебници, вещици, магьосници и екстрасенси
Дейците с такава насоченост проявиха голям интерес към нашите изследвания. Честно казано, не ми беше приятно, тъй като за учения е някак си несолидно да разсъждава върху тема като магьосничеството. А съвременните магьосници май се зарадваха, смятайки, че изследванията ни потвърждават свръхчовешките им възможности. Тях слабо ги интересуваха научните подходи към проблема за Генофонда на човечеството, по-важни бяха сведенията за ролята на „третото око“, за насоченото действие на психичната енергия. Те сякаш получиха научна обосновка на способностите си да разгонват облаци, да предсказват съдбата, да лекуват болести и т.н.
Аз, разбира се, не отричам, че някои хора наистина притежават по-силни психоенергийни способности в сравнение с останалите. Цялата беда обаче е, че сред маговете и магьосниците се срещат твърде много шарлатани. В нашата страна, включително и на правителствено равнище, са се навъдили толкова много мошеници, че шарлатаните магьосници изглеждат като детска играчка. Вредата от тях в сравнение например с мошениците от компания МММ е значително по-малка, но повярвайте, не е приятно, когато научната ти хипотеза се използва за обосноваване на шарлатанство.
В Русия се появиха куп „народни лекари“, които се конкурират в борбата за платежоспособния пациент. Понякога способите й надхвърлят пределите на човешката етика. Например познавам двама „народни целители“, които се приближават до човек и му казват, че е болен от рак, доказвайки, че го усещат екстрасенсно. Излъганият пациент, ако е и мнителен, започва да търси у себе си смъртоносната болест и в края на краищата се обръща към тези „целители“, които срещу съответната сума му „излекуват“ рака. Това може да бъде наречено единствено престъпление. Но в период на всепозволеност и беззаконие подобно нещо върви.
На друг „целител“ — уж специалист по лечение на очи, му предложих да дойде в нашия институт и да демонстрира способа си под пълен офталмологичен контрол. Той моментално отказа.
Шарлатанството на това поприще е само половин беда. По-лошото според мен е, че някои от знахарите и магьосниците са със силно отрицателен психоенергиен потенциал. Очите им са някак си тежки, ненормални. Те могат да увредят здравето. Като потвърждение бих привел пример със сътрудничка на нашия институт. По време на конференция с участието на магове и магьосници тя неочаквано изпитва изключителна слабост, която преминава едва след два дена. Екстрасенс определя, че при нея е „пробита“ една от чакрите.
Все пак не всичко е толкова печално. Някои от тях могат да допринесат реална полза за здравето поради положителната си психична енергия. И такива случаи не са малко.
Как да се различи шарлатанинът от истинския целител? За съжаление, засега такива начини няма. За целта трябва да се развива науката за духовния елемент у човека и преди всичко да се подходи от научна гледна точка към данните от религията и източната медицина. Няма никакви съмнения за огромното влияние на психичната енергия върху човешкото тяло — нали състоянието сомати се постига чрез медитация.
След като заговорихме за всевъзможните вариации на човешкия психоенергиен потенциал, не бива да се заобикалят и хората с ненормална психика.
Шизофреници, шизоиди и контактьори
Не мога да кажа, че материалите от експедицията породиха по-специално внимание към нас от страна на хората с шизоидна и шизофренична психика. Получихме обаче и немалко подобни писма, а няколко души, нетърпеливи да споделят „изключително дълбоките“ си мисли, пристигнаха от далечни градове, за да се срещнат с мен.
Под шизофрения в медицината се разбира психично заболяване, при което болният най-често е с два възлови симптома — мания за величие и илюзии за преследване. То има прогресиращ характер и обикновено завършва с шизофренично слабоумие. Но някои хора, които са с психични „странности“ (мрачност, затвореност, неадекватни съждения и т.н.), през целия си живот не се реализират като „пълноценни“ шизофреници и остават на този стадий. Те се наричат шизоиди.
За шизофрениците и шизоидите са характерни разводнеността на съжденията и високопарното изтъкване на собствените съждения като световно откритие. Един човек, специално пристигнал отдалеч, сподели своето „грандиозно откритие“, че Бог е един (макар и да е общоизвестно!) и помоли да съобщим на Организацията на обединените нации. Друг ме умоляваше да не пиша повече за проблемите на мирозданието, тъй като това толкова го възбуждало, че се побърквал (макар че очевидно „побъркването“ вече бе факт).
На всички подобни, с които все пак ми се налагаше да общувам, задавах въпроса откъде черпят знанията си. Това ги изненадваше и те не можеха да ми отговорят. Всички искаха само едно — да им вярват беззаветно. Но… така не става.
Сред шизофрениците и шизоидите се срещаха немалко „контактьори“. Един от тях беше сънувал космически кораб, пилотиран от хора, приличащи на нашия хипотетичен лемуро-атлант. Друг имал видение, че след контакт с Висшия разум са го пратили в пещера, където е бил в контакт с хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Трети също бе имал телепатичен контакт с древни хора в пещери и т.н.
Понякога шизоидите правят впечатление на умни хора, но постепенно се изяснява, че не са способни за научен анализ, логически построения и грижливо събиране на факти. Ръководят се от някакви дълбоки чувства, които възникват у тях при сблъсък с нещо необичайно, като искрено вярват в правомерността на чувствата си. От материалистична гледна точка шизофрениците и шизоидите са болезнено и ненормално явление. Може би пък ние, обикновените хора, не ги разбираме? Може би те са духовно по-издигнати?
В съответствие с религиозните данни човечеството вече е преминало крайната точка в развитието на материалното начало и е започнало да се изкачва към духовното развитие. Всяка еволюция обаче има несполуки и грапавини. Мисля, че шизофрениците и шизоидите са такива „несполуки“ в еволюционното развитие. При тях наистина съществува духовно начало, но то не носи полза, а no-скоро ущърб. Тези „жертви на еволюцията“ са способни да чувстват нещо дълбочинно-духовно, но не осъзнават смисъла и значението му.
В еволюционен план шизофрениците са съпоставими със страдащите от прогресиращо късогледство. Сега в света върви еволюционен процес на пренастройване на човешкото око предимно за гледане наблизо, което е по-целесъобразно в съвременните условия, тъй като наблизо късогледият вижда по-добре. При някои обаче късогледството има прогресиращ характер, т.е. всяка година се добавят нови и нови диоптри. Това вече е болест, която трябва да се лекува. Те вероятно също са своего рода „жертви на еволюцията“.
Възможно е някога хората от нашата цивилизация също да достигнат такова равнище на духовно развитие, каквото са имали атлантите и лемурийците, но сега по-често се сблъскваме с еволюционни жертви във вид на шизоиди и шизофреници. И само отделни индивиди по изключение имат високи духовни способности.
