Духовно издигнати хора
Последното послание SoHm, както вече отбелязах, прекъсва връзката на нашата цивилизация с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят) и заставя хората да се самореализират. Само единици обаче имат способността да се настройват на неговата честота и да получават знания оттам. Както, е известно, тези хора се наричат Посветени. Има немалко примери за такива хора: в Изтока, Е. Блаватская, Л. Толстой (както смята Саи Баба), Н. Рьорих, А. Бейли и др.
Закономерно е да се запитаме — може ли да се вярва на Посветените? За нас това е от особено значение, тъй като заключенията ни до голяма степен са базирани върху данните, получени от тях. Затова въпросът вярвам ли в това, което съм написал, в значителна степен е съпоставим с въпроса вярвам ли в данните на Посветените.
Да обсъдим например Елена Блаватская, на която често се позовавах. Откъде има такива огромни знания? Този въпрос интересуваше не само мен. А. Степанов от Самара ми изпрати писмо, в което имаше сведения за заседанието на Лондонското дружество за психични изследвания. Оказва се, че в началото на XIX век негов член с фамилия Ходгсън е бил изпратен в Русия, за да изучи „феномена Блаватская“. Направеният извод е следният: „Елена Блаватская е най-образованата, остроумна и интересна измамница в света“.
Разбира се, лондонските научни дружества, включително и посоченото, са твърде представителни. Но колкото по-представително е едно научно дружество, толкова по-голяма е съблазънта на членовете му да абсолютизират знанията си и да застават на позициите на най-закоравелия консерватизъм. Ходгсън също не е чужд на тази съблазън, обвинявайки Блаватская в измама, тъй като нейните знания излизат извън рамките на неговите представи на кон с капаци. Той, разбира се, не може да допусне, че Блаватская е сто пъти по- умна от него. Не се досеща и да направи паралел между нейните данни и религията, че в много страни от Изтока имат същите представи за мирозданието и антропогенезиса. Изминал е почти век от онова време, но кой знае нещо за Ходгсън? Почти никой. А за Блаватская са чували всички.
Руснаците са склонни да преувеличават ролята на изявените чуждестранни дружества. Преди и аз прекланях глава пред Запада. По-късно обаче като учен хирург обиколих половината свят и видях, че в лондонската или нюйоркската самоувереност далеч не е истината. По време на моите лекции в Ню Йорк например деликатно намеквах за липсата на принципно нови разработки в нюйоркската школа по офталмология. Разбираемо е, че е обидно да се чуе, но затова пък самовлюбените учени го запомнят и се впускат в бурни дискусии. А дискусиите са нещо хубаво. Така че самоувереността трябва да се тушира. Защото иначе се стига до истинска спекулация с представителността. Например всеки, който ежегодно плаща по 100 долара, може да бъде член на Нюйоркската академия на науките (т.е. академик) и да получи удостоверение. Никой дори и не се замисля, че тази „академия“ всъщност представлява кантора за удостоверения и събиране на пари.
При обективно разглеждане на „феномена Блаватская“ прави впечатление източникът на огромните й знания. Онова, за което пише в двата тома на книгата си, не е възможно да се измисли и изфантазира, още повече, че се е позовавала многократно на древни източници. Ако съпоставим написаното от Блаватская с различните религии, основният смисъл на знанията е един и същ.
Оттук и изводът, че в света съществува единен източник на знания, който не е известен на европейската материалистична наука, но от който независимо едни от други черпят знанията си хора от различни страни и поколения. От гледна точка на вероятностния подход съществуването на такъв общ източник на знания изглежда по-правдив, отколкото допускането, че хора от различни страни и поколения, независимо едни от други, еднакво и невероятно сложно и по един и същи начин са фантазирали. Такъв източник на знания очевидно е Всеобщото информационно пространство (Онзи свят). Затова като учен не мога да отхвърля и да не взема под внимание това, за което пишат Посветените и което утвърждава религията.
В процеса на еволюционното нарастване на духовното начало у човека броят на тези Посветени вероятно ще се увеличава и е възможно в близко бъдеще всички хора да ползват знанията на Всеобщото информационно пространство, т.е. да преодолеят принципа SoHm. Логично е също в процеса на духовната еволюция да се появяват хора, които могат само частично да се настройват на честотите на това пространство и поради това да владеят само някои знания, получени оттам. Познавам неколцина такива. Запознати са добре с ролята на духовния елемент у човека, имат знания за сомати-пещерите, за механизма на психоенергийната им бариера, за адептите и т.н. Те обаче не могат точно да отговорят какъв е източникът на знанията им.
Мисля, че духовно издигнатите хора съществуват и ние, учените, можем да вземем под внимание казаното от тях. Би трябвало обаче да се опираме само на знания, които се повтарят във времето и в различни страни и се свързват в стройна логическа верига. Трябва да съществува златна среда.
Златната среда
Убеден съм, че златната среда има място в процеса на научния анализ. Сведенията от експедицията трудно се побират в главата на възпитания в чисто материалистични позиции човек, но не можем и да ги отхвърлим само заради това основание. Логиката е царица на науките и нямаме право да нарушаваме логическите принципи в угода на общоприетите представи. От друга страна, нямаме право да включваме в логическия анализ недостоверни и несериозни факти. Трябва да се намира златната среда.
Религията, която се оказа извън науката, сега повече въздейства върху поведението и стила на човешкия живот (сравнете например поведението на мюсюлманина и християнина), отколкото да попълва знанията. Надявам се, че стъпка по стъпка ще върви научното обосноваване на религията и постепенно от атрибут на чистата вяра тя ще се превърне в научна религия и ще попълва знанието. Но за това са необходими време и изследвания, подобни на нашите.
При такива изследвания, когато ученият борави не с конкретни факти, а с разнородни сведения от различни източници, много е трудно да се намери златната среда — на какво може и на какво не може да се вярва. Въпреки това направихме опит и изградихме няколко хипотези (за Генофонда на човечеството, за Шамбала и Агарти, за историята на човечеството на Земята, за подивяването като регресивен еволюционен фактор и за устройството на Онзи свят). Вярвам в научната логика и затова в основни линии вярвам и в правдивостта на тези хипотези. В бъдеще в тях нещо ще бъде отхвърлено, нещо ще се промени, но съм убеден, че много от това, за което ще стане дума по-нататък, все пак е реално.
Генофондът на човечеството
И така, въз основа на получените по време на експедицията данни стигнахме до предположението, че на Земята съществува Генофонд на човечеството, в който са съхранени хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Те са били подложени на консервация за хиляди и милиони години, но могат да излязат от това състояние и в случай на глобална катастрофа да възродят земния живот, а при регрес на човешкото общество да насочат развитието му по пътя на прогреса, използвайки древните знания.
Значение на Генофонда на човечеството
Ако се опираме на сведенията от религията и Посветените, човекът на Земята е възникнал чрез уплътняване на духа. Хората от първата раса са били все още ангелоподобни. Те постепенно са се уплътнявали и са достигнали достатъчна плътност при третата раса (лемурийците), още по-голяма — при четвъртата (атлантите), и най-голяма — при петата (нашата цивилизация). Създаването на човешкото тяло във физическия свят (чрез уплътняване на духа) е резултат от огромната и продължителна еволюционна дейност на природата.
Човечеството не е застраховано срещу геоложки и космически катаклизми, както и от социални противоречия, които при достатъчно развитие на науката и техниката могат да доведат да глобална катастрофа и самоунищожаване. В случай на пълно унищожаване на човечеството отново ще бъде
