загрижено Мелиадус. — Или болката в черепа е толкова непоносима, че те парализира? Да оставя ли на нея да те довърши, или ще ме помолиш аз да ти окажа тази чест? Не можеш ли да говориш, Хоукмун? Хайде, помоли се за милост.
Хоукмун стисна конвулсивно Руническия жезъл и почувства как силата му се възвръща — не много, но достатъчно, за да се изправи. Беше се превил и дишаше на пресекулки. Погледна с подпухнали очи барона, тъкмо когато Мелиадус се готвеше да му нанесе смъртоносен удар.
Хоукмун се помъчи да вдигне меча, но не успя.
Мелиадус се поколеба.
— Значи не можеш и да се биеш. Жал ми е за теб, Хоукмун. — Той протегна ръка. — Дай ми този малък жезъл. Тъкмо в него се заклех, че ще отмъстя за онова, което се случи в Медния замък. Ето че удари часът да изпълня заканата си. Хайде, дай ми го, Хоукмун.
Хоукмун отстъпи няколко крачки назад и завъртя глава, останал без сили дори да говори.
— Хоукмун, дай ми жезъла.
— Няма… да… го… получиш… — рече пресипнало Дориан.
— Тогава първо ще те убия. — Мелиадус вдигна сабята си, но изведнъж Руническият жезъл започна да пулсира с ярка светлина и баронът стъписано се облещи в отражението си върху огледалния шлем на Хоукмун. Ръката му нерешително потрепери.
Изпълнен с нови сили от пробудилия се Жезъл, Хоукмун вдигна тежкия меч, осъзнавайки, че ще успее да нанесе само един удар и че този удар трябва да убие човека, замръзнал пред него и втренчил невярващ поглед в собственото си отражение.
Мечът на зората се издигна право нагоре, после се стовари върху Мелиадус, разсече рамото му и достигна право до сърцето. От гърлото на барона се изтръгна предсмъртен вик.
Мелиадус пое мъчително дъх и промълви с последни сили:
— Проклет да е… Проклет да е Руническият жезъл! Той съкруши Гранбретан!
Но Хоукмун не го чу, защото вече се беше строполил. Не се съмняваше, че ще умре, че Изелда, Орланд Фанк и останалите оцелели ще загинат, защото бяха само една шепа хора срещу все още огромната армия на Тъмната империя.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТЪЖНАТА КРАЛИЦА
Хоукмун отвори очи и втренчи тревожен поглед в змиевидната маска на барон Калан фон Витал. Надигна се с мъка и опипа наоколо за меча.
Но Калан само вдигна рамене и се извърна към малката група, обгърната в тъмнина.
— Нали ви казах, че ще се справя. Умът му е възстановен, скоро ще си възвърне и силите. Върнах този глупак към живота, кралице Флана, а сега с ваше позволение ще се заема отново с работата, която прекъснах по ваша молба.
Хоукмун присви очи и разпозна жеравовата маска. Маската кимна бавно, Калан се изправи и напусна стаята, като затвори грижливо вратата зад себе си. Присъстващите доближиха седналия на тясната дървена пейка Хоукмун и той с радост позна сред тях Изелда. Протегна ръце, притисна я в обятията си и я целуна.
— Ох, боях се, че Калан ще ни измами — прошепна тя. — Знаеш ли, кралица Флана те намери малко след като нареди на хората си да спрат боя. Бяхме останали само неколцина, между които Орланд Фанк и аз, и вече те мислех за изгубен безвъзвратно. Но Калан ти вдъхна живот, извади перлата от черепа ти и разруши машината, за да не може никой вече да я използва.
— И коя е важната работа, която сте прекъснали, кралице Флана? — попита Хоукмун. — Защо баронът беше толкова сърдит?
— Тъкмо възнамеряваше да се самоубие — отвърна равнодушно кралицата. — Заплаших го, че ще го принудя да живее вечно, ако не изпълни желанието ми.
— А д’Аверк? — досети се Хоукмун. — Какво стана с д’Аверк?
— Мъртъв е — произнесе кралицата със същия безизразен глас. — Загина в тронната зала от ръката на някакъв прекалено усърден пазач.
Радостта на Хоукмун бе помрачена.
— А другите? — попита той. — Граф Медни, Оладан, Боуджентъл? И те ли са мъртви?
— Да — обади се Орланд Фанк. — Но те загинаха в името на една велика идея — да освободят от робство милиони. Доскоро Европа беше разкъсвана от постоянни междуособици. Дойде време всички да осъзнаят истинската цена на мира, след като видяха докъде води войната.
— Голямата мечта на граф Медни бе Европа да бъде обединена в мир — рече Хоукмун. — Жалко, че не доживя да види мечтата си осъществена.
— Може би неговият внук ще има тази възможност — каза Изелда.
— Едно трябва да знаете — докато аз съм кралица, не бива да се боите от Гранбретан — заяви Флана. — Ще наредя да разрушат Лондра, а столица отсега и занапред ще направя моя роден град — Канбъри. Богатствата на Лондра, които сигурно надхвърлят всички богатства, останали в Европа, ще използвам, за да възстановя разрушените градове, да върна добитъка по селата и да поправя всички злини, които моите сънародници са сторили. — Тя свали маската, разкривайки красивото си, тъжно лице. — Освен това ще забраня да се носят маски.
Орланд Фанк я погледна скептично, но реши да остави съмненията за себе си.
— Мощта на Гранбретан е сломена завинаги — обяви той — и Руническият жезъл повече няма работа тук. — Той потупа вързопа на рамото си. — Взимам Меча на зората, Червения амулет и Руническия жезъл, за да ги отнеса на сигурно място. Но ако някога отново потрябва да те събера с тях, приятелю Хоукмун, ще го направя, обещавам.
— Надявам се никога да не се налага, Орланд Фанк. Фанк въздъхна.
— Светът не знае що е промяна, Дориан Хоукмун. Съществуват само временни измествания на равновесието в една или друга посока и тогава Руническият жезъл се намесва, за да възстанови баланса. Може би ще настъпи спокойствие за сто или дори двеста години. Не мога да кажа със сигурност.
Хоукмун се засмя.
— А казваше, че знаеш всичко.
— Не аз, приятелю — отвърна с усмивка Фанк, — а този, на когото служа — Руническият жезъл. — Фанк почеса нос с опакото на ръката си. — Е, дойде време да се сбогуваме. Всички се бихте храбро и в името на справедливостта.
— Справедливост ли? — извика след него Хоукмун, защото Фанк вече бе поел към вратата. — Справедливост? Съществува ли такова нещо?
— Дори може да бъде произвеждано, макар и в ограничени количества — подхвърли през рамо Фанк. — Но трябва да се трудим здравата, да се бием храбро и да използваме мъдростта на поколенията, за да я извоюваме.
— Аха — кимна Хоукмун. — Знаеш ли, чини ми се, че си прав.
Фанк се засмя.
— Зная, че съм прав. — И излезе, но гласът му долетя от коридора. — Справедливостта не е Законът, нито пък Редът, както смятат хората, тя е просто Справедливост — Равновесие, Поправка на баланса. Запомни това, Хоукмун. Запомни го добре.
— Да, ще го запомня — прошепна Хоукмун. — Но май е време да се връщаме в Медния замък. Наближава пролетта, скоро ще се раззеленят полетата и бреговете на лагуните, ще се завърнат розовите птици, биволите и конете. Време е да направим Камарг такъв, какъвто беше.
— Защото Тъмната империя никога вече няма да го заплашва — усмихна се кралица Флана.
Хоукмун кимна.
— Уверен съм в това. Но ако над замъка надвисне някаква друга опасност, каквато и да е тя, откъдето и да дойде, аз ще бъда готов. Светът все още е като неопитомено животно. Справедливостта, за която говореше Фанк, се произвежда в твърде малки количества. Трябва да положим огромни усилия, за да увеличим това производство. Сбогом, Флана.
Кралицата се изправи, за да ги изпрати. По лицето й се стичаха сълзи.
