Ергон — нещо, което ме учуди твърде много. Защото представете си, че един прекрасен ден вашият съсед ви срещне на стълбите и ви се закани непременно да ви счупи главата, а вие вземете, та обявите тоя ден за най-голям ваш семеен празник! Нали биха ви се смели и децата?
Впрочем между откриването на Ни Хил и появата на Доорството като такова, имало, каза Юй Оа, известна вътрешна връзка. Събитията се развили в последните дни на Коорството. По онова време, под натиска на охахохите, единственият континент на Ергон бил обединен и настъпил дългожажданият мир. Бойните сили били разпуснати, дипломацията като явление отпаднала. Всеки знаел какво да върши и си гледал работата. В тая обстановка охахохите, чиито рефлекси били все още нормални, а мозъците — в главите им, почнали да подозират, че и от самото Коорство няма никаква нужда. Коорството надушило опасността. В неговите среди възникнала идеята за прерастване в Доорство, което да бъде независимо от охахохите, но тази идея била мъчно осъществима, тъй като нямало с какво да се осъществи. А охахохите ставали все по-нагли: те престанали да доставят храна и дрехи на коорите и даже като ги срещнели, не сваляли в знак на почит своите сомбрера. В този именно критичен момент астрономите открили планетата Ни Хил, а видеофоноцентърът на Ергон почнал да показва на екраните страшните нихилиани… Охахохите се стреснали и се замислили. И докато те мислили, Коорството прераснало в Доорство, което призовало всички да обърнат очи към опасността. Едновременно били изобретени кибер-доорите. Поощрявани от тях, охахохите проявили високо ергонско съзнание: те замлъкнали, взели си сомбрерата и тръгнали към казармите. Само ергонолюбието и дисциплината могли да спасят Ергон… А секретът на тези добродетели се притежавал единствено от Доорството.
Тези обяснения разпалиха интереса ми към Деня на Статуквото. Юй Оа ни достави по един костюм с по-едър кафяв кръг на гърдите и по една брадавица, за да можем да минем за доори и да проникнем в Храма на Статуквото, който бе запретен за охахохи. Дочакахме Деня, преоблякохме се, залепихме си брадавиците и тръгнахме.
Златният площад пред Храма бе претъпкан с фелиситани и гости от всички краища на планетата и само четири свободни пътеки водеха към четирите стълбища на заведението. Присъединихме се незабелязано към група доори, които бавно шествуваха по една от пътеките. Изкачихме двестате стъпала и се намерихме в самия Храм — едно съоръжение, пред което Соломоновият храм, Александрийската синагога или по- къснешната Света София биха изглеждали просто кучешки колибки.
Храмът нямаше подпорни колони. Чудех се, при неговите кубически форми с четвъртито кубе отгоре, как се крепи таванът му, но Юй Оа ми пошепна, че се крепял единствено на желанието на Доорството да бъде тъй, а не инак. Всичко в Храма беше прозрачно, освен златната четиристранна пирамида в средата на ажурната кулообразна конструкция до нея.
Пирамидата имаше пресечен връх и се намираше точно под купола на Храма. По многобройните й стъпала, които я опасваха отвсякъде, бяха наредени оцветени кукли в цял ергонски ръст — от подножието до самия връх. Куклите образуваха три пояса, различаващи се по облеклото си. Най-долният и най-широк пояс кукли бяха в блестящи металически доспехи и вместо глави имаха шлемове на раменете си; средният пояс носеше дълго-поли кафяви роби и тиари на главите; най-горният и най-тънък пояс (той се състоеше само от две стъпала) бе в обикновено доорско облекло, но обстоятелството, че стоеше върху раменете на другите пояси, му придаваше изключителна тежест. На върха на пирамидата се виждаше само една кукла. Всички обаче, независимо от кой пояс бяха, имаха на десните си бузи по една внушителна брадавица… Върху ажурната кула отстрани също бе поставена една кукла. Тя бе облечена в бяло расо и нямаше брадавица.
Щом Храмът се изпълни с доори, дълбок подземен звън възвести началото на празника. Тълпата доори като един човек преви гръб в дълбок поклон пред пирамидата и ние с моите приятели направихме същото. Когато се изправихме обаче, аз според навика си, едва не хлъцнах: куклите по стъпалата на пирамидата се бяха раздвижили. Те бяха вдигнали изпънати десници с дланите навън; после отсечено ги прибраха и застинаха в първоначалните си пози.
— Автоматични ли са? — попитах тихичко Юй Оа.
— Не са — отвърна Юй Оа. — Това е Великото Доорство в трите му поделения — защитници, жреци и мъдреци. Най-горе е Супердоорът, Супержрец и Суперстратег на Ергон.
— А тези около нас?
— Обикновени доори. Органични колелца и трансмисии.
Огледах се. Органичните колелца бяха устремили предани погледи към върха на пирамидата. От гърдите им се откъсна благоговейна въздишка. Брадавиците им трепкаха от сдържан възторг. Те стояха „мирно“ и изяждаха с очи своя Супердоор.
Внезапно Храмът се разтърси от един рев на възхищение. Супердоорът на върха бе започнал да се съблича. Ревът бе подхванат от милионната тълпа охахохи на площада (не забравяйте, че стените на Храма бяха прозрачни). Супердоорът остана съвършено гол и се завъртя бавно около себе си, за да могат да го видят всички и от всички страни. После той навлече една дългопола кафява дреха и вдигна две ръце към купола.
— Ite, missa est! — прозвуча гласът му екс профундо.
Храмът и площадът паднаха на колене. В тържествената тишина като гълъби запърхаха словата на Супержреца:
— Да възславим, братя во доорстве, трите принципа на Йауиюайя! Да обласкаем с думи и дела Вечната и Велика Незиблемост на Ергон! Да преклоним глави пред Мене!
— Ау, ау, ау! — извика в хор Доорството, а след него и тълпата отвън.
— Великий Йау — продължи Супержрецът. — Чуй ни! Съхрани ни! Въздай ни! Открий ни тайната на вечното и неизменно Статукво, за да пребъдем — днес и утре и вовеки веков.
— Ау, ау, ау!
— Проклето да е Първото Доорство! Проклето да е Второто Доорство! Да живее и процъфтява и никога да не прецъфти Третото Доорство!
Изумен от това скромно и страстно пожелание, изказано от Супердоора на Третото Доорство, аз така се развълнувах, че едва не пропуснах най-интересната част от Йауслужението. То завърши така:
— Благослови, Йау, нашите врагове за вечен живот, за да бъде вечен и нашият. И нека зловещата Ни Хил заплашва Ергон до края на вековете!
Бях потресен до дъното на своята французка душа. Да пожелаеш вечен живот на най-злия си враг — в това имаше нещо божествено и перверзно, недостъпно за моя разум. Каква хуманност, дявол да го вземе! Но сред френетичните „ау“ аз долових неудържимото бълбукане на Ртъслри и това донякъде ме отрезви.
Между това Супержрецът се преоблече и отново се превърна в Супердоор. Той стоеше мълчалив и тържествен на върха, стъпил сякаш върху главите на своите велики доори, които от своя страна бяха стъпили на главите на великите жреци, които пък стояха солидно върху главите на великите защитници. Цялата тази усмихната пирамида беше великолепна в своята строга красота и непоклатимост.
След това Супердоорът произнесе дълга реч, която моят дешифратор едва успяваше да ми преведе, понеже бе пълна с непонятни ергонски понятия и идиоми. Все пак разбрах, че става дума за смисъла на празника. Накрая Супердоорът поднесе на Ергон една радостна вест: от този ден и от този час на планетата се въвеждали… пътеките на Йау.
Ние с Ртъслри и Лала Ки се спогледахме — експериментът с кученцето в Пантеона на интелохахохите бе още пресен в паметта ни.
— Скъпи доори от всички рангове! Мили охахохи! — рече с безмерно блага усмивка Супердоорът, след като обясни същината на изобретението. — Провидението ни сподоби с нова благодат. От този час нататък пътеките на Йау ще бъдат вашата най-надеждна защита от всяка девиация. Техните невидими стени ще ви подкрепят, когато залитнете. Те ще ви предпазват от всякакви контакти помежду ви и така ще съхраняват вашето здраве от травми, а вашия дух — от колебания. Когато му дойде времето, те ще ви насочат към вашите комфортни гробища — единственото място, дето вие, уви, ще се лишите от тях… Спокойствие и вяра! Вяра и спокойствие!
Възторгът в Храма и извън него достигна своята кулминация. Когато виковете затихнаха, Супердоорът подхвана:
— Но чрез кого Провидението ни дари с тая благодат? Чий гениален дух роди тази прекрасна идея? Чии
