обезвредени, изкуствата биваха систематично поставяни в специални херметични дезинфекткамери. Наистина бацилите им почнаха да намаляват, но същевременно, поради липса на кислород в камерите, почна да намалява и хемоглобинът в кръвта им. Разбирате ли, белите кръвни телца, като нямаха какво да ядат, се нахвърляха върху червените. Противоречието бе неразрешимо: лекуването водеше до скоропостижна смърт. На Доорството остана само да се погрижи за погребението.
— Жалко, наистина — казах аз…
— О, мосю Гиле — въздъхна Юй Оа. — Доорството бе страшно опечалено. По-тържествено погребение Ергон не е виждал. Самият Супердоор свали сомбрерото си пред останките на скъпите покойници. Беше даден прощален салют от три атомни залпа по посока на Ни Хил, а Храмът на Статуквото бе покрит цяла декада с бял чаршаф в знак на траур… О, мосю Гиле, скръбта ни беше голяма.
Лала Ки унило наведе глава: по всичко личеше, че тя няма какво да прави на Ергон, освен може би да положи един венец върху братската могила на музиката, живописта и театъра. Ртъслри бълбукаше мрачно и кимаше като превенианин, който отдавна бе прозрял тайните на Ергон. Но аз бях удовлетворен. В моята нероновскокалигуловска Франция този проблем беше решен само частично в смисъл, че терапията там се ограничаваше с потапяне в кипяща и в ледена вода и съвсем спорадично прилагаше като стимулатор публичния бой с тояги — поради което изкуствата агонизираха, без да могат да издъхнат радикално. А тук! Каква блестяща находчивост! Какво гениално остроумие! Не, тези ергонци все повече ми харесваха.
Преминахме в третия корпус. Още отдалеч познах, че тук се помещават точните науки: из коридорите се носеше приятна миризма на химикали, на тоалетни и на плесен. Често се раздаваха викове: „Ойаийауйа!“ (Еврика!), което показваше, че големите открития валяха като градушка. Заключените врати тук бяха малко, а пред отключените бяха наклякали кибер-доори — по това можеше да се съди за изключително важното значение на този корпус.
Най-забележителното в това светилище на ергонската наука бяха не толкова нейните постижения, колкото удивителната целенасоченост на усилията, пълната хармония на желанията и целите. Всичко, което се вършеше тук, биеше в една точка и тази точка се заключаваше в доуреждането на ергонското битие. Това ни направи впечатление още в първата зала, в която влязохме.
В залата работеха две групи интелохахохи, обърнати гърбом една към друга. Групата отдясно се бе навела над една маса, покрита с колби, реторти и епруветки, от които се вдигаше пара. Групата вляво пък се трудеше над конструирането на някаква апаратура, напомняща до голяма степен гигантска центрофуга. Щом се завъртеше маховикът на центрофугата, от нея започваха да хвърчат сини искри по всички направления. Една такава искра ме чукна по челото и аз едва се удържах на нозете си, защото усетих внезапно приятна лекота в главата и непреодолимо желание за сън. Даже се опитах да се излетна на пода и щях да го направя, ако Ртъслри не бе ме ощипал навреме по ръката.
— Не се поддавайте, Луи. Вашата нервна система е твърде лабилна.
Един от интелохахохите-конструктори забеляза сцената и обърна към нас широката си усмивка:
— Приближете се, няма нищо опасно — каза той и ни се представи като главен Теоретик на психотехническата група. — Това, което виждате тук, е само едно полезно изобретение, реализиращо един от принципите на Йауиюайя — по-точно принципа за пълна унификация и автоматизация на ергонската психика. Машината ще действува от всякакво разстояние. Всяка вечер, докато ергонците седят пред видеоекраните, тя ще изсмуква разнообразните мисли, натрупани през деня, ще ги разбърква и смила, ще ги оцветява с един и същи цвят и после ще разпределя тази смес по равно между всички… Така всички петстотин милиона ергонци ще могат да мислят и действуват като един единствен ергонец. Ни Хил не ще ни плаши вече.
— Но в такъв случай видеоекраните стават излишни — досетих се аз.
— Разбира се — кимна доволно интелохахохът.
— И кой ще определя вида на унифицираната мисловна смес?
— Доорството. А може би просто Кибер-доорът Прим.
Онемях от възторг. У нас водачите на Патриотичната лига всеки ден си деряха гърлата и похабяваха тонове печатарско мастило, за да постигнат нищожна част от това, което тази машина щеше да извършва в няколко мига. Колко усилия щяха да си спестят пустите му ергонски доори!
Привлечена от разговора, при нас дойде и групата, която боравеше с колби, реторти и епруветки.
— Машината е добра — рече снизходително един интелохахох от тази група, — но струва ми се, без да отричам заслугата на колегите психотехници, че нашият метод за психорегулацията ще бъде много по- ефикасен. Ние ще предложим на Доорството една ваксина, която, впръскана в хромозомния апарат на охахохите, ще даде същия резултат. И, забележете, впръскването ще бъде еднократно, а придобитото качество ще се наследява от поколенията.
— И как получихте тази ваксина? — полюбопитствува Лала Ки.
— От кръвна суроватка на магаре и костенурка, към която прибавихме няколко грама мозъчен екстракт от най-обикновен ергонски кретен.
— Да — каза Ртъслри. — Великите открития винаги са се отличавали с детска простота… Луи, имате ли нужда от още обяснения?
— Не — казах аз засрамено.
И си излязохме.
Би било твърде дълго, братя земляни, да ви описвам всичко, което чухме и видяхме в тоя корпус на ергонската наука. Затова ще ви спомена само някои от проблемите, над които се трудеха бледните интелохахохи. Така едни от тях се опитваха да създадат нов тип кибер-доори, снабдени отзад с пропелери, за да могат да се вдигат и във въздуха, а отпред — със специално електронно обоняние, което би им позволило да надушват всяка девиация на три километра околовръст; други разработваха теоретичните основи на един универсален механичен мозък, способен да дава готови отговори на всички въпроси, възникващи в процеса на деградацията на Ергон; трети изследваха възможностите на рибешката нервна система, с цел да я присаждат на ергонските кърмачета — така ергонците биха се отървали от страстите и афектите веднъж завинаги; четвърти изобретяваха нови бойни лъчи, които еднакво биха послужили както срещу козните на Ни Хил, така и при нужда, за превръщане в прах и пепел на цели области върху самата Ергон; пети се блъскаха над проблемите на планетарната акустика — тяхната далечна, но благодатна цел бе Ергон да се превърне в една куха топка, в един добър резонатор, който би долавял и препредавал всеки звук, всяка дума и даже най-слабата въздишка на съответното място. И тъй нататък и прочие.
Всъщност най-интересно ми се стори изобретението на група физици, касаещо движението на повърхността на Ергон. Те извършваха опити за създаване на индивидуални магнитно-силови пътеки, които биха заменили жълтите ивици по улиците. Един от физиците, интелохахох с квадратна математическа глава, който ни се представи под името И Ое, обясни как ще действува изобретението.
— Всеки ергонец — каза той, — щом излезе вън от дома си, веднага ще попада в своята пътека, тоест между две невидими силови полета и това не ще му позволява да се отбива от определения му път до работното място и обратно. По такъв начин ще се пести време и всеки контакт между ергонците вън от домовете им ще бъде изключен.
— Да, но ако някому се прище да се отбие в таверната? — попитах аз.
— И това е предвидено — отвърна И Ое. — Пътеките Йауиюайя, или съкратено — на Йяу, както ще се наричат, ще минават след работно време непременно през някоя таверна.
— Но ако някой не желае да вземе аперитив?
— Няма да вземе. Но през таверната ще мине.
— Но предположете — не мирясвах аз, — че някой би пожелал да напусне своята силова пътека и да си поскита например из ергонските полета?
На тоя въпрос И Ое само хихикна. Той отиде до една клетка, дето се боричкаха няколко осмокраки кученца (тук разбрах, че кибер-доорите са направени по техен образец), и пусна едно от тях в залата. Почувствувало свобода, осмокракото пале с весел лай почна да скача около И Ое, но последният се отдалечи в ъгъла на помещението и пусна в действие някакъв апарат. Кученцето изквича. После то се люшна няколко пъти ту на една, ту на друга страна и хукна в права линия до отсрещната стена. Върна се при
