внезапно ги затвори и изостана.
— Землянино — каза тихо мадам Оа, без да престане да се усмихва, както го изискваше редът във Фелисите, — сложете си сомбрерото, нашите слънца ви влияят зле.
Наистина горещината беше адска и аз побързах да нахлупя сомбрерото си. Същото направиха Ртъслри и Лала Ки. Само мадам Оа, която вървеше редом с нас, по съседната кафява ивица, продължаваше да размахва своето в ръка. Златните й коси искряха в оранжевото утро.
— Наистина в Йъ Уа, отдето идвате, кафявите пътеки още не са въведени и това ви извинява донякъде…
— За какво, мадам Оа?
— За вашата неловка стъпка преди малко — отвърна мадам Оа, като гледаше пред себе си. — Но имайте предвид, че те ви запомниха.
— Кои те?
— Кибер-доорите.
— Но топ беше един…
— О, всички кибери на Ергон представляват единен организъм. Когато ви гледа един, виждат ви всички. И всички ви запаметяват.
— И какво следва от това?
— Едно стъпване извън кафявата пътека се смята за случайност, макар и подозрителна случайност… Но две, и особено три последователни нарушения вече говорят за психическа девиация и могат да предизвикат изследване на горните слоеве на мозъка ви. А това понякога води до Зоопарка. Или още по-далеч.
— Нищо не разбирам — възкликнах аз. — Обяснете, моля ви…
— Какво приятно време, нали — отвърна неочаквано мадам Оа и аз забелязах на близкия кръстопът няколко кибер-доора.
Осмокраките металически кучета бяха застанали в кръг и бяха опрели задниците си тъй, че образуваха нещо като звезда. Те святкаха на всички страни със зелените си лещи и вдигнали глави, непрекъснато душеха въздуха. Минахме край тях, жизнерадостно усмихнати. Даже Ртъслри и Лала Ки се опитаха да разтегнат устни. Разбира се, надписите на гърдите им, които гласяха, че сме от Йъ Уа, донякъде ги оправдаваха и кибер-доорите се задоволиха само да ги огледат от глава до пети.
Когато отминахме, попитах мадам Оа какво все пак означава терминът „ауойойой“, който моят дешифратор ми превеждаше като „девиация“. Златокосата ергонка ми обясни, че ауойойой се нарича всяко нарушение на онези правила на поведение, мислене и говор, които са записани върху вътрешните стени на Храма на Статуквото и които с радост се изпълняват от всеки истински ергонец.
— Отначало, по време на Първото Доорство, тези правила са били само двадесет и пет — продължи мадам Оа, — при Второто Доорство правилата са нараснали на осемстотин и седемдесет, а при Третото, тоест при настоящото, те са вече седем милиона деветстотин и четиридесет хиляди петстотин двадесет и шест и обхващат безусловно цялото многообразие на жизнените явления. Сега стените на Храма са изцяло изписани, тъй че ако се появят нови правила, ще трябва да се строи и нов Храм…
— Но как запомняте толкова милиона правила, мадам? — рекох аз изумен.
— О, това не е нужно. Достатъчно е да знаеш от три до пет хиляди правила, за да не сбъркаш практически нито веднъж в живота си. Всяко правило логически произтича от предишното и това много ни улеснява. Разбирате ли?
— Приблизително — поизкашлях се аз. — Но вие споменахте за три Доорства. А какво е имало преди тях?
— Осемнайсет Коорства.
— А преди Коорствата?
— Известен брой Моорства.
— А преди Моорствата?
Мадам Оа ме погледна и сви рамене:
— Навярно хаос, но това никой не би могъл да каже точно, мосю Гиле. По-нататък всичко се губи в мъглата на времето. Знае се само, че първите сериозни мутации в мозъците на ергонците, под влиянието на Твърдата радиация на двете Оранжеви, са предизвикали появата на Моорството и заедно с това — на известен ред върху планетата. За пръв път тогава именно са били определени задълженията на охахохите, както и правата на моорите, които по-късно прераснали в права на коорите и на доорите.
Обясненията на мадам Оа разпалиха моето любопитство на историк. Заинтересувах се по какво са се отличавали моорите от коорите и последните от доорите. Ртъслри, който вървеше непосредствено зад мене, бълбукна:
— Не задавайте глупави въпроси, Луи.
— Защо? — учуди се мадам Оа. — Въпросът на мосю Гиле е твърде уместен… Вярно е, че между Моорството, Коорството и Доорството има нещо много общо и това общо е тяхната главна функция, тоест грижата им за благото на охахохството. Още с възникването си моорите поели тази грижа в ръцете си и вече не я изпуснали.
— Нима охахохите не са могли сами да се грижат за себе си?
— Могли са. Но моорите великодушно са поели това задължение, за да могат охахохите да произвеждат блага и за тях и за себе си, без да отвличат вниманието си със странични неща… Що се отнася до различията, те са много съществени. Така например моорите и охахохите са произхождали от едно общо племе и са се различавали само функционално, докато коорите вече са произхождали сами от себе си, а доорите — направо от Божественото Провидение. Освен това доорите имат по една наследствена брадавица на дясната буза, която ги прави непроницаеми като съсловие, тоест нито един охахох или интелохахох не би могъл да се включи незабелязано в Доорството — нещо, което по-рано се е случвало понякога и е предизвиквало безредици.
Ртъслри бълбукаше неудържимо, но това не ме смути и аз продължих да задавам въпроси. Изясни се, че целият този ред на нещата е много разумен, понеже от три ергонски века насам (а ергонските векове са два пъти и нещо по-големи от земните) на планетата царувало абсолютно спокойствие.
— Но в такъв случай защо ви са всички тези кибер-доори? — попитах аз.
— Една гаранция повече никога не е излишна — рече с вечната си усмивка мадам Оа. — Все още се случват девиации, които някои ергонци се опитват да скрият.
— А нима другите ги признават?
— Разбира се. Това е първото задължение на всеки ергонец. Щом почувствува в себе си девиация, даже ако тя не се е отразила на поведението или на говора му, ергонецът се запътва към най-близкото кибер- доорство и я обявява. В зависимост от степента на девиацията, той бива лекуван или остракиран.
— По какъв начин?
— О, начините са много и разнообразни. Ще видите сам.
Поисках от мадам Оа да ми покаже един жив доор — бях видял досега само Супердоора, и то по видеоекрана, — Но тя каза, че това е невъзможно: доорите могли да бъдат лицезрени веднъж в годината, на Празника на Статуквото, а през останалото време седели в домовете си, наблюдавали за реда на планетата и мислели непрекъснато за щастието на охахохите. Попитах къде живеят доорите. Този въпрос смая мадам Оа, но като дойде на себе си, тя пошушна тихичко, че това никой не знае и никой не би могъл да каже.
— По-добре вижте къде прекарват част от времето си охахохите — рече тя, като посочи някъде под нозете си.
Погледнах и аз под себе си. Господи! Жълтото платно на улицата с неговите кафяви ивици тук беше прозрачно. Долу, в дълбочината, се виждаха някакви грамадни помещения, запълнени с чудати машини. Там се въртяха огромни сребристи колела, плавно се издигаха и спускаха сребристи цилиндри, големи сребристи кълба извършваха странни параболични движения, някакви зъбчати лостове изхвръкваха от корпуса на гигантската машина и пак се скриваха. Край машината стояха стотина охахохи. Те протягаха ръце напред, нагоре и надолу — равномерно, бавно, спокойно — и това ми напомни с нещо за Гриз. Но аз веднага разбрах, че тази картина нямаше нищо общо с гризианския подземен завод, тъй като движенията на охахохите, макар и забавени, бяха напълно осмислени: те дърпаха, натискаха, повдигаха реални лостове и ръчки и очевидно бяха много необходими на машината. При това, вместо тъпия израз на гризианите, те
