Доорство тази библиотека е била напълно реална, книгите са били разпространени по целия Ергон. Но при Второто било турено начало на една възхитителна селекция. Най-напред са били премахнати вредните книги. След това — безполезните. След това полезните, но предразполагащи към девиация. След това безвредните, но отвличащи вниманието на охахохите от техните задължения. След това недостатъчно полезните. След това достатъчно полезните, но отживели времето си. След това неотживелите полезни, но непотребни, поради напредъка на образованието…
— Ей богу, това последното не го разбирам — рекох аз.
— Ще го разберете след малко… След това били отстранени книгите, които току-що излизали изпод перата на скрипторите и учените. След това — онези, които скрипторите имали намерение да наскриптят…
— Но как е възможно? Как може да се унищожат намеренията?
— Чрез унищожаване на възнамеряващите… Процесът бил продължителен и благотворен. Колкото по напредвала селекцията, толкова очите на ергонците ставали по-сини и ясни, а усмивките им по-ведри и жизнерадостни. Този резултат ние дължим главно на Третото Доорство, което още с встъпването си в Храма на Статуквото насочило енергията на ергонците към борба с Двете злини: насекомите и книгите… Забелязвате ли колко е чист сега въздухът на Ергон?
— Забелязвам — казах аз учтиво. — А в това сандъче какво има?
— Ръкописът на Йауиюайя, древен ергонски мъдрец. Той пръв открил възможността за редуциране на движението до състояние на абсолютен покой. Той предсказал и появата на Доорството още по време на Моорството… С една дума, в това сандъче се съдържа всичко, което ни е нужно.
— А каквб правите тук вие, Юй Оа?
— Пазя сандъчето. Всеки ден го лъскам по три пъти.
— Но катинарът е ръждясал…
— О, до него ми е забранено да се докосвам. До катинара никой не се докосва.
Сами разбирате, драги братя земляни, че моите „но“ не биха имали край, ако Юй Оа не ни подкани да вървим, за да разгледаме останалите три корпуса на Пантеона. Все пак, докато се изкачвахме и слизахме по някакви безкрайни и ослепително позлатени стълби, за да влезем във втория корпус, аз казах нещо иронично за отношението между книгите и образованието на Ергон, но Юй Оа ми затвори устата, като отвърна студено:
— Образованието у нас е всеобщо, землянино. Сам ще се убедите.
Вторият корпус по вътрешното си устройство нямаше нищо общо с библиотеката на Пантеона. Той беше разделен на етажи, коридори, зали и кабинети, както всяка земна Академия на науките.
Най-напред влязохме в една зала, дето намерих пряк отговор на моя въпрос за образованието. Залата имаше вид на амфитеатър. По пейките й, стигащи постепенно до тавана, бяха насядали стотици беловласи и белобради интелохахохи. Те бяха много заети и даже не ни погледнаха. Те се почесваха по вратовете, въздишаха или тихичко се секнеха в полите на белите си раса. На равни промеждутъци от време те скачаха пъргаво на крака и викаха: „Ау, ау, ау“, което означаваше: „Да, така е, съгласни сме!“ Но с какво бяха съгласни тези почтени старци?
Ах, да. В ниската част на залата се издигаше красив ораторски подиум, ограден с кафяви щитове. Върху щитовете блестяха зигзагообразни златни светкавици — емблемата на Ергон. На подиума бе застанал един великолепен едър кибер-доор, направен от чисто злато. Зрителните му лещи представляваха изумруди, обработени с голямо изкуство — те заливаха слушателите със зелена светлина. Кибер-доорът се крепеше на задните си нозе, а останалите си три чифта размахваше енергично във въздуха:
— … и да се пристъпи към още по-рационално съкращаване на знанията. Когато младият ергонец излезе от нисшата схола, той е длъжен да знае три пъти по-малко, отколкото преди влизането си там, а когато излезе от висшата — десет пъти по-малко… А какво виждаме сега? Все още не можем да ликвидираме напълно познанията, придобити до петгодишна възраст, нито пък извънсхоластичното въздействие върху умовете на юношите. Чудно ли е, че девиациите не са изчезнали напълно от Ергон? Не е чудно…
— Какъв чудесен кибер-доор — Прошепнах аз, като се любувах на това изумрудено-златно животно. — И какъв мелодичен глас!
— Това е Кибер-доор Прим — отвърна ми също така шепнешком Юй Оа. — За педагозите е голяма чест…
Не чух кое е голяма чест за педагозите, понеже Кибер-доор Прим повиши глас:
— А какво правите вие, свини мръсни? (На Ергон, разбира се, нямаше свини, но моят дешифратор види се не можа да преведе другояче емоционалния изблик на Кибер-доора Прим.
Тук старците скочиха на крака така енергично, че някои полетяха във въздуха и удариха главите си в тавана. Последва трикратно „ау“. Белите бради на педагозите се тресяха от възторг.
— Какво правите вие? — продължи Кибер-доорът Прим още по-вдъхновено. — Развивате ли антимнемониката? Докъде сте я развили? Защо перципациите и асоциациите все още съществуват? За какъв дявол са те на охахохите? Докога ще ви учим? — Кибер-доорът направи уморен трагичен жест, след което продължи по-спокойно. — И тъй, мръсни свини, запомнете: схолите на Ергон са места, дето се преподава антинихилианство и се прилага антимнемоника. Главната образователно-възпитателна задача си остава развитието на бицепсите, трицепсите, гръдните мускули и гласните струни…
Ново скачане на крака прекъсна речта на Кибера. Този път възторженото „ау“ нямаше край — старците се опитваха да докажат, че техните гласни струни отговарят на изискванията.
Кибер-доорът Прим отново зина, но Ртъслри ни подтикна към вратата.
— Обикновен педагогически инструктаж — рече той, като едва сдържаше прозявката си.
И беше прав. Единственото, с което речта на Кибера ми направи впечатление, бе нейната необикновена искреност. Юй Оа кимна и добави, че такава искреност съществува само между стените на Пантеона.
Когато излязохме в коридора, той ни поведе бързо покрай редица затворени врати. Поисках да узная какво има зад тези врати.
— Нищо — каза Юй Оа. — В миналото тук са се помещавали разни неточни науки и изкуства. Зад тази врата например са седели скриптори и звуктори, но след ликвидиране на ергонската писменост, за което вече стана дума, тяхната функция била поета от имитаторите и фокусниците, които и досега много добре забавляват населението По същия начин, докато минавахме край останалите затворени врати, Юй Оа ни обясни изчезването на някои науки, които били излишни за ергонците. Така историята била заместена от одаистиката и футурологията; мнемониката — от антимнемониката; психологията — от хиромантията; икономията — от гастрономията; социологията — от астрологията; статистиката, като една от най-неточните и ненадеждни науки, била изтласкана от илюзионизма и бялата магия; естетиката — от козметиката; риториката — от пасологията; логиката — от софистиката и тъй нататък. Същата участ постигнала и редица от точните науки, за които не могло да се установи доколко и в какво отношение са точни и най-вече — дали допринасят за дисциплината на Ергон и за бъдещата победа над Ни Хил.
— А изкуствата? — попита Лала Ки, като се надяваше да обогати превенианското изкуствоведство.
— О, те станаха жертва на собствените си болести — отвърна Юй Оа. — Неотдавна при опит да бъдат излекувани, те починаха.
— Кои те? — не разбра Лала Ки.
— Изкуствата.
— От какво починаха?
— От вулгарна анемия. Ето как се случи това. Една сутрин Фелисите узна, че Върховният Доор се бил събудил с много силен сърбеж на едно много неудобно място. Не можел нито да лежи, нито да седне. Тичането из покоите също не му помогнало. Медиците установили някаква непозната болест и дълго си блъскали главите как да я нарекат. Най-сетне й дали странното име хемороиди, въпреки настояването на един от тях да я кръстят маясъл. Но от това на Доора не му станало по-леко. Понасяйки героично сърбежа, той се замислил. И открил, че заразата идва от симфоничния оркестър, който го приспивал всяка вечер, Той се вгледал и в останалите изкуства — те също пъкали от бацили… На следващия ден бе констатирано на специален събор на Доорството, че всъщност изкуствата цели векове само са развращавали нашия целомъдрен Ергон и под прикритието на своята забавност са пръскали всякакви зарази.
— Какъв ужас! — възкликнах аз. — И защо са ги търпели в такъв случай?
— Поради невежество. Но Третото Доорство веднага взе необходимите мерки. За да бъдат ефикасно
