териториален обхват и граници. Всъщност великите сили си присвояват правото да решават балканските проблеми в зависимост от целите на своята политика в Югоизточна Европа и Близкия изток.
Международните договори и актове по балканските проблеми обикновено предписват главното в държавния строй и управление на Балканите (автономия или независимост, териториален обхват и граници, форма на управление и династия и пр.). Важно място в случая заема въпросът за формата на управление. При всички случаи тази форма е монархия. И това е напълно естествено — едри монархии като Русия, Австро-Унгария, Англия, Османската империя и др. могат да декретират създаването само на монархически държавен строй. Монархията е форма на управление, която позволява изграждането на по-консервативна държавна уредба, от което се оказват еднакво заинтересовани както великите сили, така и консервативните среди в самите балкански страни. За великите сили най-голямо значение придобива въпросът за княжеските престоли, държавните глави и правителства, чрез които всяка от тях осъществява влиянието си. На имотните класи монархията с консервативната си държавна уредба осигурява участието във властта.
Успоредно с монархията на Балканите се появява и републиката, ако не като непосредствена постоянна практика, то поне като опит и стремеж. Външен фактор на балканския републиканизъм са революционните движения в Европа, а негова вътрешна социалнокласова основа — революционно-демократическите сили в балканските страни. Още Ригас Велестинлис предлага създаването на „гръцка република“, която да обедини балканските народи. Развитието на републиканизма по-нататък се свързва с Наполеоновите войни и с установяването на републиканска форма на управление на Йонийските острови от 1800 г. до 1807 г. Републиката се налага и по време на гръцкото въстание от 1821–1829 г. Републиканските идеи се защитават от двете течения, революционно-демократическото и умерено консервативното, очертали се в гръцкото общество в хода на въстанието. Въпреки това републиката като форма на управление в Гърция просъществува кратко. През 1830 г. великите сили декретират монархия, а Гърция приема това решение. Всъщност отказът от републиката става своеобразна цена, с която гърците заплащат независимостта си.
По време на формирането и утвърждаването на първите национални държави на Балканите капиталистическите отношения в този район на света още не са господстващи, но тенденцията на обществено-икономическото развитие явно клони в полза на капиталистическата обществено-икономическа формация. Руши се османската социално-икономическа и държавно-политическа система и се заменя с нова, осъществява се преход към капитализма. От развитието на този процес са заинтересовани не само имотните класи (корабопритежатели, предприемачи, кнезове, войводи, земевладелци, търговци), но и народните маси, селяните, занаятчиите, интелигенцията. От тази гледнаточка балканските национални държави, макар и да придобиват от време на време абсолютистко деспотични форми, съхраняват в себе си и елементи на освободителна общонародна организация.
Ако се обърнем към конкретната историческа действителност на Балканите, ще видим, че процесът на учредяване и изграждане на балканските национални държави протича в широки хронологични граници и има редица свои особености.
ГЪРЦИЯ
Управление на Йоан Каподистрия (1828–1831)
Като национална държава Гърция се ражда в огъня на гръцкото въстание от 1821–1829 г. Едновременно с освободителната борба срещу Османската империя започва и изграждането на гръцката държава. И веднага възникват остри противоречия и борби в гръцкото общество по проблемите на държавната организация и управлението на страната. Две са главните политически фигури, около които се групират враждуващите сили — Ал. Маврокордато, като представител на богатите и умерено консервативните среди, от една страна, и Теодор Колокотронис, като народен водач и представител на по-радикално демократичните среди на обществото, от друга. И на няколко пъти Гърция изпада в състояние на истинска гражданска война.
Важен момент в началния етап на държавното строителство на Гърция е третото гръцко Национално събрание, заседавало през пролетта на 1827 г. То приема нова конституция, предложена от Ал. Маврокордато: държавата се организира като президентска република със силна изпълнителна власт, законодателната власт се осъществява от Националното събрание, а гражданите се ползват от конституционни права и свободи съгласно конституционната теория и практика от онова врме. По предложение на Колокотронис за президент на републиката е избран йонийският аристократ и бивш руски външен министър Йоан Каподистрия, поканен да дойде в Гърция, за да заеме предложения му пост. Каподистрия пристига през януари 1828 г. в столицата на въстаническа Гърция, градчето Навплион, сърдечно посрещнат от земя за оземляване на селяните — около 65 хиляди земевладелци мюсюлмани, избити или прогонени от Гърция, изоставят близо една трета от обработваемата гръцка земя. Именията са оплячкосани и разграбени, но Епидавърската конституция ги обявява за „национална“ собственост. Впоследствие режимът на Каподистрия потвърждава това решение, като оставя селяните в положение на изполичари и данъкоплатци вече в полза на държавата. Освен това голяма част от земята е в имения на гръцки земевладелци аристократи, които упражняват властта, а пък нямат интерес от преразпределение на земята. Режимът на Каподистрия е русофилски, което допада на мнозинството от гръцкия народ, но само това не стига за успокояване и умиротворяване на гръцкото общество. На гръцката политическа сцена по това време вече действат различни политически дейци и сили, които водят борба за властта и подкопават устоите на президентския режим. Очертават се контурите и на първите политически партии в страната, които се отграничават помежду си главно по външнополитически признак — руска, английска, френска. Като водач на русофилите се представя популярният Колокотронис. В този лагер е и самият президент Каподистрия, но своя партия той не може да създаде, нито пък има собствена социална база, на която да се опре. Англофилската партия обединява богатата част на гръцкото общество начело с Ал. Маврокордато. Нейни привърженици са много интелектуалци и способни администратори. Тя е малка, но сплотена партия, противник на режима. Между двата полюса (русофили — англофили) е френската партия начело с Йоан Колетис. Тя е по-многобройна от английската и също се противопоставя на президентската диктатура.
Всичко това съответства на международното положение на възникващата гръцка държава — Гърция е под опеката едновременно на трите велики сили (Русия, Англия и Франция). През септември 1827 г. в гръцки води се установяват една английска, една руска и една френска ескадра. Една година по-късно, в края на август 1828 г. в Пелопонес дебаркира контингент френски войски от 3 хиляди души. Резиденция в Гърция имат трима чужди адмирали, командни постове в гръцката армия заемат чужденци, тях ги има и в гръцката държавна администрация. Историографията обикновено оценява това положение с отрицателен знак — користни интереси, имперска политика, чужда намеса и пр.
И това е вярно, но вярно е и това, че Гърция сама не би могла да победи Османската империя и да се организира като национална държава. Нещо повече, и след оттеглянето на османците от част от гръцките земи гърците показват слаби държавотворчески способности, та се налага чужда намеса в учредяването и организацията на тяхната държава. Президентският режим на Каподистрия също не става обединителна сила в гръцкото общество. Напротив, от този режим са недоволни кажи-речи всички: едни заради това, че не получават земя, други заради проруския външнополитически курс на президента, трети заради едноличната президентска диктатура. Самият Панелениум, назначен от президента, се оказва недостатъчно послушен. Възниква силна опозиция, базирана на остров Идра, която се опълчва срещу президентския режим под лозунга за конституция. На всичко отгоре президентът влиза в остър конфликт с рода на водача на маниотите Петро бей Мавромихалис и плаща с живота си — на 6 октомври 1831 г. двама членове на този род го убиват.
Баварократия (1833–1843)
След смъртта на Й. Каподистрия Гърция изпада в положение на безвластие, междуособици, анархия, близка до гражданска война: в избраната Временна управителна комисия от трима души (Августин Каподистрия, брат на убития президент, Т. Колокотронис и Й. Колетис) настъпва разкол — Колетис срещу другите двама. Свиканото Национално събрание също се разцепва — привърженици на Колетис и
