— Тогава — каза Елизабет през спуснатия прозорец, като му се усмихваше — страхувам се, че губите като журналист.
— А вие може би ще се съгласите да разговаряте някой ден с мен — лично.
— Може би — неопределено изрече тя, а в това време кочияшът подкара конете в бавен тръст.
Елизабет се облегна и затвори очи. Споменът за тълпата, която крещеше срещу Иън: „Убиец!“, „Убиец на жена си!“, я разстрои още повече. Тя измъчено въздъхна и попита херцогинята:
— Откога е принуден да понася всичко това? Да се нахвърлят върху него и да го проклинат!
— Повече от месец.
Елизабет сломена въздъхна и прибави:
— Имате ли представа колко е горд Иън? Толкова е горд, а заради мен бе обвинен в убийство. А утре ще бъде предмет и на обществен присмех.
Херцогинята се поколеба, после рязко каза:
— Той е силен мъж. Никога не се е интересувал от чуждото мнение — освен може би от твоето, на Джордан и на още двама-трима души. Във всеки случай бих казала, че утрешните вестници няма да пишат за глупостта на Кенсингтън.
— Ще ме оставите ли вкъщи?
— На Промънъд Стрийт ли?
Този въпрос още веднъж я накара да се свие от болка.
— Не, разбира се. Нашата къща е на Ъпър Брук Стрийт.
— Не мисля — непреклонно каза херцогинята, — че това е разумно. Чу какво каза негова светлост председателят на Камарата.
Елизабет не се съгласи.
— Предпочитам сега да се изправя пред Иън, отколкото цяла нощ да се страхувам от тази среща.
Но херцогинята бе твърдо решила да даде на Иън време да дойде на себе си. Изведнъж си спомни, че има неотложна среща с една приятелка, после с друга и когато стигнаха на Ъпър Брук Стрийт, вече се бе свечерило, Елизабет от притеснение бе на края на силите си. Застана трепереща пред собствения си иконом, който непочтително я гледаше. Иън очевидно се бе върнал, а до ушите на прислугата бе стигнал слухът за нейното поведение в Кралския съд.
— Къде е съпругът ми, Долтън? — попита тя.
— В кабинета си — съобщи той и отстъпи. Елизабет влезе и видя, че във фоайето са приготвени куфари за пътуване, а слугите сваляха още по стълбите. Сърцето й лудо биеше, когато влезе в кабинета на Иън. Направи няколко крачки и се спря, за да събере мислите си, преди той да я види. Беше застанал до камината и държеше чаша с уиски. Беше съблякъл връхната си дреха и Елизабет с още по-нетърпимо разкаяние забеляза, че е по-слаб, отколкото й се видя в съда. Не знаеше как да започне и в отчаянието си промълви:
— Ти… ти заминаваш ли?
Видя как раменете му се напрегнаха и когато се обърна, почувства какво му струва да сдържа гнева си.
— Не, ти си заминаваш.
Елизабет сведе глава, смазана от съзнанието, че да се изправи пред Иън е далеч по-страшно, отколкото пред Съда на британските перове.
— Ако бях на твое място, нямаше да си го позволя.
— Да… да… си позволя… какво?
— Да се доближаваш до мен.
Тя замръзна, забеляза в погледа му заплаха, но отказа да повярва.
— Иън — протегна тя ръце към него, но после безсилно ги отпусна, тъй като той не направи никакъв жест. Цялото му същество изразяваше дълбоко презрение. — Разбирам — отново се опита с треперещ глас да започне разговор, докато отчаяно се чудеше как да укроти гнева му, — че ме презираш за онова, което направих.
— Правилно си се досетила.
— Но — храбро продължи — съм готова на всичко, за да изкупя вината си. И както и да прозвучи сега, не съм преставала да те обичам…
— Млъкни!
— Не, трябва да ме чуеш — отвърна тя с лошото предчувствие, че каквото и да каже, няма да го омилостиви. — Никога не съм преставала да те обичам, дори когато…
— Предупредих те, Елизабет — каза той с убийствен тон, — млъкни и се махай оттук! Изчезвай, не те искам нито в дома си, нито в живота си!
— Заради Робърт ли? Не вярваш, че съм била с Робърт ли?
— Не ме интересува с кой негодник си била.
Елизабет вече трепереше неудържимо, защото разбра, че той не й бе повярвал.
— Бях с Робърт, точно както ти казах — заекна тя. — Ще ти го докажа, ако ми разрешиш.
Той се изсмя, което прозвуча много по-опасно и категорично, отколкото гневът му.
— Елизабет, няма да го повярвам дори да те бях видял със собствените си очи. Ясен ли бях? Ти си изпечена лъжкиня и великолепна актриса.
— Ако твърдиш това заради глупостите, които говорех на свидетелската банка, ти поне знаеш защо бях принудена да ги кажа.
Той я погледна презрително.
— Разбира се, че зная защо го направи! Подбудите ти винаги са едни и същи. Ще легнеш и с чудовище, ако имаш изгода.
— Защо говориш така? — разплака се тя.
— Защото в деня, когато агентът ти е казал, че по моя вина твоят брат е изчезнал, ти застана до мен в проклетата църква и се закле да ме обичаш до смъртта си! Пожела да се омъжиш за човек, когото си помислила, че може да е убил брат ти, пожела да спиш с убиец.
— Ти сам не го вярваш! Мога да ти докажа… зная, че мога, ако ми дадеш шанс.
— Не!
— Обичам те — съкрушено изрече тя.
— Не искам твоята любов и теб не искам. А сега… — Долтън почука на вратата и той замълча.
— Господин Ларимор е тук, милорд.
— Кажи му, че го очаквам — нареди Иън и Елизабет изумено го погледна.
— Назначил си делова среща… сега!
— Срещата не е точно по моите търговски работи, любима. Този път повиках Ларимор по съвсем други причини.
Тя усети неясна заплаха в тона му и я полазва тръпки.
— Каква друга причина си имал, за да повикаш по това време адвокат?
— Започвам дело за развод, Елизабет.
— Започваш какво? — промълви, а стаята се завъртя пред очите й. — С какво основание — моята глупост ли?
— Нарушаване на брачната клетва.
Елизабет не каза нищо, за да го трогне. Не можеше да повярва или по-скоро да разбере, че нежният, страстен мъж, който я бе обичал и любил, ще постъпи по този начин, без да изслуша причините, без да й даде възможност да му обясни. Беше преизпълнена с любов, когато се опита да го подразни:
— Ще изглеждаш много глупаво в съда, скъпи, когато заявиш, че съм те изоставила. Аз ще бъда там и ще твърдя, че копнея да спазвам брачната си клетва.
Иън откъсна поглед от очите й, пълни с любов.
— Ако до три минути не напуснеш къщата — хладно я заплаши той, — ще променя обвинението в прелюбодеяние.
— Не съм извършила прелюбодеяние.
— Възможно е, но ще имаш на разположение ужасно много време да го доказваш. Имам известен опит в тази област. А сега за последен път ти казвам: изчезвай от живота ми. Всичко свърши. — После седна на
