арктически студ.
Елизабет имаше чувството, че ще политне назад от този поглед, когато пристъпи на свидетелската банка и положи клетвата. После Питърсън Дилъм пристъпи напред.
— Бихте ли ни съобщили името си, за да го чуят всички в залата?
Елизабет преглътна, откъсна поглед от Иън и произнесе високо името си:
— Елизабет-Мери Камерън.
Около нея като в свърталище на демони настъпи хаос и врява. Главите с перуките се поклащаха една към друга, а лордът-председател на Камарата ожесточено призоваваше към тишина.
— Съдът ще разреши ли да се уверим в това твърдение, като попитаме обвиняемия дали това е истина?
Председателят на Камарата на лордовете отмести погледа си от Елизабет към Иън.
— Разрешавам.
— Лорд Торнтън — спокойно попита Дилъм, като внимателно наблюдаваше реакцията на Иън, — тази жена пред нас, вашата съпруга ли е, за чието изчезване… и… убийство сте обвинен?
Иън стисна зъби и рязко кимна.
— За сведение на присъстващите, лорд Торнтън разпозна свидетелката като своя съпруга. Нямам повече въпроси.
Елизабет се вкопчи в банката и с разширени от изненада очи се втренчи в Питърсън Дилъм, безкрайно смутена, че той не я попита за Робърт.
— Аз имам няколко въпроса, почитаеми лордове — обърна се към събранието кралският обвинител лорд Съдърланд.
Разтреперана, Елизабет гледаше как той бавно се приближава и когато заговори, остана изненадана от доброжелателния му тон. Дори в своето отчайващо положение усещаше презрението и мъжкия гняв, които я връхлитаха от всички страни. С изключение на лорда-обвинител в залата нямаше мъж, който да изразява съчувствие към нея.
— Лейди Торнтън — започна лорд Съдърланд с притеснен вид, като даваше да се разбере колко е доволен, че е тук, за да се изяснят най-сетне нещата, — моля ви, няма нужда да се страхувате, просто ще ви задам няколко въпроса. Бихте ли били така любезна да ни кажете какво ви доведе тук почти в края на процеса, очевидно много разтревожена, за да ни разкриете вашето присъствие?
— Аз… аз дойдох, защото разбрах, че съпругът ми е обвинен за моето убийство и за убийството на брат ми — изрече Елизабет високо, за да се чуе и до най-отдалечените кътчета на ехтящата зала.
— Къде бяхте до сега?
— Бях в Хелмшид с брат ми Роб…
— Брат ли каза тя? — попита един от кралските адвокати. Лорд Съдърланд изрази същото потресаващо смайване, което развълнува отново лордовете в залата, а председателят на Камарата отново призова за ред. Но изненадата на обвинителя не продължи дълго. Той почти веднага се опомни и каза:
— Дошли сте тук да ни заявите, че не само вие сте жива и невредима — обобщи той замислено, — но и че сте били с брат си, който от две години е изчезнал, брат, от когото никой не успя да открие никаква следа — нито агентът, който вие сте наели, нито кралските агенти, нито дори онези, които съпругът ви е бил наел.
Елизабет изплашено погледна към Иън, но ледената омраза на лицето му я отблъсна.
— Да, точно така.
— И къде е този брат? — И за по-силен ефект от думите си с широк жест се огледа, сякаш търсеше Робърт. — Доведохте ли го с вас, за да се уверим и ние, че е жив и невредим?
— Не — каза Елизабет, — не съм, но…
— Моля, отговаряйте само на въпросите — предупреди я лорд Съдърланд. Толкова смаян изглеждаше, като че ли не можеше да проговори, преди да попита: — Лейди Торнтън, вярвам, че всички биха искали да знаят защо преди шест седмици сте се отказали от удобствата и сигурността на вашия дом, тайно от съпруга си сте избягали и сега се връщате в последния час, за да заявите, че всички ние сме допуснали някаква досадна грешка, като сме предположили, че вашият живот и животът на брат ви вероятно са в опасност? Започнете от началото, моля!
Елизабет се успокои, че й се дава възможност да разкаже своята история дума по дума, точно както я бе репетирала в каретата безброй пъти, внимателно избягвайки да споменава действията на Робърт, които го представяха като лъжец или безумец, който съзнателно е планирал как да бъде обвинен Иън в убийство и да бъде обесен. Много стегнато, с добре обмислени изрази обрисува Робърт какъвто в действителност бе за нея — млад мъж, тласнат от желанието си безсмислено да отмъщава на съпруга й; млад мъж, който съпругът й милосърдно спасил от бесилката или от доживотен затвор, като го е пратил в чужбина; млад мъж, който много бе изстрадал заради собствените си слабости, бе претърпял и мъчения, за които несправедливо бе обвинил Иън Торнтън.
Понеже бе отчаяна и изплашена и понеже много пъти бе репетирала речта си, Елизабет свидетелства с равен глас и за изненадващо кратко време изложи всички факти. Запъна се само веднъж, когато трябваше да признае, че е повярвала във вината на съпруга си относно побоищата над Робърт. В този момент разкаяно погледна към Иън и се ужаси от израза му, защото изглеждаше отегчен до смърт, все едно бе принуден да гледа сълзлива, досадна пиеса, в която много бездарно главната роля играеше тя.
Лорд Съдърланд наруши оглушителната тишина, която последва, като се изсмя състрадателно и изведнъж очите му пронизаха нейните, а гласът му се стовари като чук върху й.
— Бедно, нещастно създание, имам само един въпрос към вас и той е същият, който вече зададох: защо?
По необясними причини леден страх скова Елизабет, като че ли със сърцето си предусети, че нещо ужасно се е случило, че не са й повярвали и сега вече никога няма да може да ги убеди.
— Защо ли… не ви разбирам — запелтечи тя.
— Защо дойдохте тук да ни разказвате небивалици, с надеждата да спасите живота на този мъж, от когото както признахте, сте избягали?
Елизабет умолително погледна към Питърсън Дилъм, който сви рамене. И тогава си спомни какво й каза и едва сега го разбра: „Моето отношение ще ви се стори мило, в сравнение е отношението на обвинителя към вашата история… Защото няма да става въпрос за доказване на истината или за правосъдие… В момента се разиграва театър, а обвинителят иска да даде блестящо представление…“
— Лейди Торнтън! — строго изрече обвинителят и й зададе въпроси с такава бързина, че тя едва успя да ги схване. — Кажете ни истината, лейди Торнтън, този ли мъж — посочи той обвинително към Иън, — ви намери и доведе тук, за да ни разкажете тази абсурдна приказка? Или ви намери и ви заплаши, че ще ви отнеме живота, ако не се явите днес тук? Не е ли истина, че нямате представа къде е брат ви? Не е ли истина, че само преди няколко минути признахте, че сте избягали от този ужасен човек, изплашена за живота си? Не е ли истина, че се страхувате от бъдещи посегателства…
— Не! — изкрещя Елизабет. Взря се в мъжките лица около себе си и нагоре в залата, и на нито едно не видя друго освен съмнение и презрение.
— Нямам повече въпроси!
— Почакайте! — За част от секундата Елизабет осъзна, че щом няма да успее да ги убеди в истината, навярно ще успее да ги убеди, че е прекалено глупава, за да измисли толкова засукана лъжа. — Да, милорд — звънливо проехтя гласът й. — Не мога да го отрека — жестокостта му… имам предвид.
Съдърланд се извъртя като пумпал, очите му блеснаха и отново започна да подклажда силните усещания в залата.
— Признавате ли, че този тук е един жесток човек?
— Да, признавам — обяви Елизабет.
— Бедно, нещастно създание, можете ли да ни кажете — тук пред всички — някои примери за неговата жестокост?
— Да, и когато ги чуете, зная, че ще се убедите на какви жестокости е способен съпругът ми и защо избягах с Робърт, моя брат. — Съвсем обезумяла се чудеше каква полуистина да измисли, за да изглежда хем достоверна, хем да не се вземе за лъжесвидетелстване. Тогава си спомни последните думи на Иън, когато дойде да я търси в Хейвънхърст.
