— Много бихме желали да влезем и да погледаме, лорд Хауард, и ако вие ни придружите, не виждам причина, която да ни попречи. Толкова е интересно, половината от гостите са там!
Лорд Хауард не беше безразличен към хубавите личица, обърнати към него с толкова надежда, но погледна Елизабет колебливо, тъй като се бе вживял в ролята си на опекун, а и на него му се искаше да види със собствените си очи какво става в игралния салон.
— Няма да е непристойно — настоя Валери, — там отидоха и други дами.
— Добре тогава — предаде се той. И с Елизабет под ръка, поведе ятото девойки към мъжката светая светих. Елизабет едва се сдържа да не изкрещи, че не желае да наблюдава как Иън Торнтън се разорява, и с привидно безразличие огледа скупчените около най-голямата дъбова маса хора, скриващи от погледа играчите. Тъмната ламперия и тъмночервеният килим придаваха на салона мрачен вид, особено в сравнение с балната зала. В предната част на залата имаше две билярдни маси с красива дърворезба и големи полилеи над тях. Осем други маси за игра на карти запълваха останалото пространство. Играчи около тях нямаше, въпреки че картите бяха обърнати, а жетоните стояха в средата на масите.
Елизабет предположи, че играчите са прекъснали игрите, за да видят какво става на голямата маса, където се усещаше силна възбуда. В това време един от зяпачите обяви, че трябва да си довършат тяхната игра и четирима мъже се отдръпнаха. Лорд Хауард поведе дамите си към освободените места и Елизабет се озова точно им, където за нищо на света не искаше да бъде — до Иън Торнтън, откъдето идеално се виждаше сцената на финансовото му самоубийство.
Заедно с него играеха четирима мъже, в това число и лорд Евърли, чието младежко лице сияеше триумфално. Освен че беше най-младият от четиримата, той беше и единственият, който издаваше чувствата си. Иън Торнтън обаче изглеждаше спокоен, а лицето му бе невъзмутимо. Останалите трима се бяха съсредоточили в картите си с непроницаем израз. Херцог Хамънд, който седеше точно срещу Елизабет, наруши мълчанието:
— Струва ми се, че блъфираш Торн — усмихна се той. — Още повече, че през цялата вечер не ти върви. Наддавам с петстотин — прибави и бутна пет жетона към купчината в средата на масата.
Два факта поразиха Елизабет: прякорът на Иън бе Торн и негова светлост херцог Хамънд се обърна към него като към приятел. Останалите трима погледнаха Иън хладнокръвно, когато на свой ред прибавиха по пет и на към купчината.
Щом дойде редът на Иън да наддава, Елизабет тревожно забеляза, че пред него има само пет бели жетона. И сърцето й се сви, когато той бутна и петте в средата на масата. Без да иска, дъхът й секна и доста ядосано се зачуди защо здравомислещ човек е в състояние да заложи всичко, което притежава, на нещо толкова безумно като случайността.
Последният залог бе направен и херцог Хамънд свали картите си — двойка аса. Другите двама очевидно имаха по-лоши карти и се отказаха.
— Аз печеля! — заяви лорд Евърли на херцога тържествуващо и свали три попа. После се пресегна към купа с жетони и ги засъбира към себе си, но Иън го спря, като бавно изрече:
— Мисля, че това е мое — и свали картите си; имаше три деветки и две четворки.
На Елизабет й олекна и тя несъзнателно въздъхна. Иън я прониза с поглед, като за пръв път забеляза не само нея, но и тревожните й зелени очи, и се усмихна вяло. После се обърна към другите мъже и каза безгрижно:
— Може би присъствието на толкова прекрасни дами ще ми донесе късмет най-накрая.
Той каза „дами“, но Елизабет почувства… или по-скоро разбра, че думите му се отнасяха само за нея.
За съжаление предсказанието му не се сбъдна. През следващия час Елизабет със свито сърце стана свидетелка как той загуби почти всичките пари, които спечели, откакто тя застана до масата. През цялото това време той седеше все така спокойно отпуснат на стола, а на лицето му не трепваше нито едно мускулче. Въпреки това Елизабет не издържаше да гледа безучастно как той губи и изчака да свърши поредната ръка, за да си тръгне, без да смущава играещите. Щом играта приключи, лорд Хамънд предложи:
— Струва ми се, че нещо освежително ще ни дойде добре.
Той направи знак на лакея, който тъкмо събираше празните чаши, да поднесе на господата напитки. Елизабет реши да се възползва от момента, за да си тръгне.
— Извинете ме — обърна се тя тихичко към лорд Хауард и подхвана полата си. Откакто се пошегува с щастливия обрат на късмета си, Иън повече не даде знак, че я забелязва, и тя предположи, че е забравил за нейното присъствие, но той я погледна право в очите.
— Страхувате се да останете до горчивия край ли? — попита все така безучастно и тримата мъже, които пяха прибрали почти всичките му пари, се разсмяха безчувствено.
Елизабет нерешително се спря с мисълта, че дори да е безумство, усеща, че той желае тя да остане. Помисли си още, че може би си внушава, и храбро се усмихна:
— Само ще си взема чаша вино, господине — измъкна се тя от неудобството. — Вярвам — каза, като търсеше подходящия израз, — че по-нататък ще имате добра ръка — продължи тя, спомняйки си случайно изпуснатите от Робърт думи на хазартен жаргон. Лакеят я чу и се втурна да й поднесе вино. Тя така и не помръдна от мястото си до Иън Торнтън.
Точно тогава тяхната домакиня влезе в игралния салон и с укор огледа играещите. Обърна се към Иън и въпреки блестящата усмивка доста безцеремонно заяви:
— Стига, Торн, самозабравихте се! Приключвайте играта и идвайте в балната зала! — И като че ли с усилие отмести погледа си от него към останалите мъже около масата. — Господа, след двайсет минути прекратявам доставката на пури и бренди.
Повечето зяпачи я последваха от учтивост, въпреки че доста им досади да наблюдават как Иън губи всичко.
— За една вечер играх предостатъчно — съобщи херцог Чамънд.
— Аз също — оттегли се още един участник.
— Само още една игра — настоя лорд Евърли. — У Торнтън останаха от моите пари и имам намерение при идващото раздаване да си ги върна.
Мъжете около масата се спогледаха и лорд Хамънд кимна:
Добре, Евърли, но само една игра и после се връщаме в балната зала.
— Играта е последна и няма да има ограничение на залозите, нали? — попита лорд Евърли, пламнал от страст.
Всички се съгласиха, като че ли това бе най-естественото нещо и Иън раздаде първата ръка. Започнаха с миза хиляда лири. През следващите пет минути сумата в жетони, струпани в средата на масата, нарасна на двайсет и пет хиляди лири. С изключение на лорд Евърли и Иън, другите играчи се отказаха. След обявяване на залозите остана само още едно раздаване. Всички напрегнато мълчаха, а Елизабет тревожно очакваше лорд Евърли да изтегли четирите си карти.
Той ги погледна, после вдигна поглед към Иън и Елизабет видя как очите му триумфално заблестяха.
— Торнтън, тези карти ще ти струват десет хиляди лири, ако ти стиска да продължиш играта.
Елизабет изпита силно желание да удуши богатия лорд и също толкова силно желание изпита да ритне в глезена Иън Торнтън, когато той вдигна залога с пет хиляди.
Елизабет не можа да си обясни поведението му, тъй като дори тя прочете по лицето на Евърли, че картите му са непобедими. Не можеше повече да издържа тази лудост и реши да си тръгне. Но тихичкото прошумоляване на роклята й привлече вниманието на Иън и за трети път тази вечер той я погледна, а за втори път я спря. Докато го наблюдаваше, той почти незабелязано помръдна картите си така, че тя да ги види.
Четири десетки!
Изпита облекчение, но веднага се обърна към лорд Хауард от страх да не се издаде.
— Имам нужда от малко въздух — прошепна му тя, но той беше толкова погълнат да следи реакцията на Евърли и дали ще приеме залога на Иън, че само й кимна. Елизабет разбираше, че като й показа картите си, Иън пое риска тя по някакъв глупав начин да го издаде и да го провали, но не разбираше защо й се довери. Освен това тя стоеше извън полезрението му, но разбра, че той чувства присъствието й и това много му
