харесва.

След като незабелязано се измъкна, Елизабет се зачуди как да остане в игралния салон, без да привлича вниманието. Разсеяно се приближи до живописните платна, изобразяващи ловни сцени, и се престори, че ги разглежда.

— Твой ред е да залагаш, Евърли — дочу Иън да го подканя.

Отговорът на лорд Евърли я накара да се разтрепери.

— Двайсет и пет хиляди — обяви той.

— Не бъди глупав — избухна херцогът. — Залогът е прекалено голям само за едно раздаване, дори за теб.

Елизабет се приближи отново до масата, тъй като бе сигурна, че вече се владее.

— Мога да си го позволя — с безразличие подчерта лорд Евърли. — Онова, което ме интересува, е дали ти Торнтън си в състояние да покриеш залога, когато загубиш.

Елизабет трепна, все едно оскърблението бе отправено към нея, но Иън само се облегна и впи поглед в Евърли. След няколко доста дълги и напрегнати минути и изрече с опасно мек глас:

— Мога да си позволя да вдигна твоя залог с още десет хиляди лири.

— Ти нямаш други десет хиляди в проклетата си сметка — избухна Евърли — и няма да си заложа парите срещу жетони без покритие, белязани от теб.

— Достатъчно! — отсече лорд Хамънд. — Отиде твърде далеч, Евърли. Аз гарантирам неговия кредит. А сега или приемай облога, или се отказвай.

Евърли погледна яростно Хамънд и после кимна на Иън.

— Десет хиляди отгоре. А сега да видим какво държиш.

Иън безмълвно обърна картите и четири десетки грациозно кацнаха на зеленото сукно в идеална редичка. Лордът побесня:

— Ти, окаян мошеник! Видях те как измъкваш последната карта от долната страна на тестето. Видях, но не повярвах на очите си.

Разнесоха се възбудени гласове при тази непростима обида, но Иън с нищо не подсказа чувствата си, само стисната му челюст едва забележимо потрепна.

— Изпрати секундантите си — изсъска Евърли към Иън.

— Предвид обстоятелствата — с леденостуден тон отговори той — смятам, че правото на удовлетворение е мое.

— Не ставай магаре, Евърли! — възнегодува някой. — Този ще те издуха като перце.

Елизабет дочуваше врявата, но до съзнанието й стигна само едно — ще има дуел, при това безсмислен.

— Грешите, ужасно грешите! — извика неочаквано тя и към нея се обърнаха всички мъжки погледи. Господин Торнтън не е мамил — бързо обясни тя. — Четирите десетки бяха в ръката му, когато той изтегли последната карта. Видях ги преди пет минути, точно когато се оттеглих за малко.

За нейно най-голямо изумление никой в залата не даде знак, че я е чул, както и самият лорд Евърли, който блъсна масата с юмрук и продължи с обидите си:

— Да те вземат дяволите, нарекох те мошеник, а сега твърдя, че си и стра…

— За бога! — изкрещя Елизабет и така не бе изречена думата „страхливец“, която за всеки човек на честта е знак за дуел. — Никой от вас ли не чу какво казах? — умолително се обърна тя към мъжете, застанали прави около масата, тъй като вярваше, че след като не са пряко засегнати, ще вникнат в думите й по-бързо от лорд Евърли. — Казах, че господин Торнтън вече държеше и четирите десетки, когато…

Нито един мъж не показа друго освен високомерие и Елизабет изведнъж осъзна защо никой от тях не се застъпи: в зала, пълна с лордове и благородници, съзнаващи своето превъзходство, Иън Торнтън беше отхвърленият. Беше парвеню, а Евърли беше един от тях и те никога не биха застанали на страната на едно парвеню срещу човек от тяхната класа. Още повече с ироничния си отказ да приеме предизвикателството на Евърли, Иън го направи смешен в очите на другите и те приеха това поведение като лична обида.

Лорд Евърли разбра всичко, още повече се разгневи и още по-безразсъдно се нахвърли върху Иън с убийствен поглед:

— Ако не приемеш да се дуелираме утре сутринта, ще те намеря, ти низък…

— Няма да си го позволите, милорд — възкликна Елизабет. Той отмести погледа си от Иън, за да го впие с гневна изненада в нея и тогава със самообладание, което не подозираше, че притежава, тя се прицели в е единствения мъж в тази зала, на когото може би заради увлечението му към нея би повлияла. Усмихна му се и лекомислено флиртувайки, каза: — Колко сте разсеян, господине, нима ще се съгласите да се дуелирате утре сутринта, след като ми обещахте да ме придружите на разходката до селото.

— Но сега наистина, лейди Елизабет, нещата се про…

— Не, милорд, съжалявам, но настоявам — прекъсна го Елизабет с невинен поглед. — Няма да разреша да ме пренебрегвате като… като… няма да разреша — изрече тя отчаяно. — Аз… аз съм потресена, че си позволявате да нарушите обещанието си към мен.

Той изглеждаше като човек намушкан с вила, докато Елизабет го фокусираше хипнотично със зелените си очи и се усмихваше. Задавен от ярост, лордът каза:

— Ще ви придружа, след като на зазоряване получа удовлетворение от този мерзавец.

— На зазоряване! — възкликна тя с добре изиграна уплаха. — Ако станете толкова рано, ще бъдете много отпаднал и аз едва ли ще мога да разчитам на вас. Освен това дуел няма да има, освен ако господин Торнтън не ви предизвика, което аз съм сигурна, той не би сторил, защото — обърна се тя към Иън Торнтън ликуващо — не би постъпил толкова невъзпитано, като ви застреля и ме лиши от вашата компания утре. — И без да даде възможност на Иън да се противопостави, весело се обърна към останалите мъже: — Ето, че всичко се изясни. Никой не е лъгал на карти и никой никого няма да застрелва. — За своите усилия бе възнаградена от мъжете с разярени и осъдителни погледи, с изключение на двама — от херцог Хамънд, който се опитваше да разбере дали малоумна, или е талантлив дипломат, и Иън, който я гледаше с хладен неразгадаем израз, като че ли чакаше какво още ще й хрумне.

Но когато никой не се реши да направи следващата крачка, Елизабет взе нещата в свои ръце.

— Лорд Евърли, струва ми се, че това е валс, а вие ми обещахте валс.

Мъжете в другия край на салона се засмяха. Лорд Евърли погрешно сметна, че смехът е насочен към него, а не към Елизабет, и се изчерви. Погледна я с презрение и излезе като хала, а девойката, макар и да съзнаваше, че е станала за смях, се почувства освободена и примирена. След като се отърси от смайването си, лорд Хауард невъзмутимо й предложи ръката си.

— Ще ми разрешите ли този танц вместо лорд Евърли? — попита.

Едва когато се озоваха в балната зала, Елизабет си позволи да реагира. Бяха й останали сили колкото да се държи изправена на треперещите си крака.

— Отскоро сте в града — деликатно започна лорд Хауард — и се надявам, че няма да ви огорча, като ви кажа, че да се намесвате в мъжките работи, не е прието.

— Зная — въздъхна тя. — Или поне сега го разбрах. През цялото време си го мислех.

— Моят братовчед — каза мило лорд Хауард, като имаше предвид виконт Мондевейл — е толерантен човек. Ще се постарая да научи от мен истината, преди да чуе клюките.

Когато танцът свърши, Елизабет се извини и отиде в гостната, за да се усамоти. За съжаление там вече се бяха настанили няколко жени, които обсъждаха случката в игралния салон. Мечтаеше за тишината на своята спалня, искаше й се да се измъкне и от вечерята, която щеше да бъде сервирана в полунощ, но благоразумието й надделя, тъй като едно малодушно поведение можеше да се изтълкува много зле. Затова се усмихна и излезе на терасата да се освежи.

Лунната светлина обливаше градината с мъждукащите фенери и Елизабет изпита желание да се потопи в благословената тишина. Тръгна безцелно и срещна няколко двойки, на които кимаше любезно. В края на градината се озова в павилиона и влезе. Гласовете замряха в далечината, дочуваше се само прекрасната музика. След няколко минути пресипнал глас изрече съвсем до нея:

— Танцувай с мен, Елизабет.

Тя се стресна от безшумното появяване на Иън и несъзнателно притисна ръка към шията си. Мислеше си, че той навярно й е ядосан заради историята в игралния салон, но изразът му бе меланхоличен и нежен. Жизнерадостната валсова мелодия се носеше около тях.

Вы читаете Ад и рай
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×