взриви. Той веднага прие тръпнещия й отговор, подкрепи я с още по-силна прегръдка, а езикът му проникна в ухото й. Обви с ръце тила й, покри го с чувствени милувки. Устните му се плъзнаха по шията към рамото. Парещият му дъх разпиля кичурчета от косата й, а шепотът му бе неизразимо нежен:
— Не се страхувай, Елизабет, ще престана веднага щом пожелаеш.
Пленена в прегръдките му, закриляна от обещанието му, прелъстена от устните и ласкавите му ръце, тя се притисна към него, спускайки се бавно в тъмната бездна на желанието, където той съвсем съзнателно тласна и двамата.
Бавно и силно зацелува бузата й и когато докосна ъгълчето на устните й, Елизабет инстинктивно се изви към него. Този сладостен жест изтръгна тихо стенание от него, после Иън се засмя, а устните му се впиха жадно в нейните с разпален копнеж.
Той внезапно бурно я повдигна и я положи на диван като продължаваше страстно да впива устни в нейните Езикът му с нежна настойчивост се опитваше да ги разтвори и когато те се предадоха, той потъна в устата й галещ плам. Първичните усещания я разтърсиха, тялото й бе обхванато от конвулсии и Елизабет се предаде на разтърсващото великолепие на тази езическа целувка. Ръцете й се впиваха в гърба му, в мускулестите му рамене, устните й все по-несдържано го целуваха, като неволно изостряха жаждата му за още по-голяма близост.
Когато след цяла вечност той се откъсна от нея, дъхът им се сля в една тежка въздишка. С чувството, че е ощетена, Елизабет се изтръгна от градината на чувствени удоволствия, където я бе увлякъл той, и с усилие отвор очи, за да го погледне. Мургавото му лице, пламнало от страст, беше надвесено над нейното, кехлибарените му очи — замъглени. Нежно отмести едно кичурче златиста коса от страната й и се опита да й се усмихне, но също като нея бе замаян. Без да съзнава с какво усилие Иън сдържа страстта си, тя впи поглед в красиво изваяните му устни и видя как той безпомощно въздъхна.
— Недей — възпря я той с пресипнал, нежен глас, — гледай устните ми само ако ги желаеш отново.
Твърде наивна, за да знае как да скрива чувствата си, Елизабет вдигна зелените си очи към неговите с безкраен копнеж. Иън се отдаде на изкушението, като мило й обясни как да му показва какво желае:
— Сложи ръката си около врата ми — прошепна нежно.
Дългите й пръсти обвиха тила му, той притисна устни в нейните толкова силно, че й отне дъха. Тя го притисна с повече смелост и разтворените му устни отново диво я разтърсиха с неизразимата си еротика. Този път се осмели да погали устните му с език и когато усети как той бурно потръпна, по инстинкт разбра, че нещо е направила както трябва.
Той го усети по същия начин и рязко се отдръпна.
— Недей, Елизабет! — предупреди я.
В отговор тя се изви в ръцете му и още по-силно го прегърна. В гърдите си почувства как сърцето му бие до пръсване. Той започна да я целува с необуздана страст, езиците им се сплитаха и после се отдръпваха с подлудяваща възбуда в забранен ритъм, от който кръвта забуча в ушите на Елизабет. Ръката му се плъзна към гърдата й и я обгърна с интимност, от която тя подскочи потресена.
— Не — на пресекулки изрече той, — не още…
Зашеметена от силното желание в гласа му, Елизабет вгледа в лицето му. Въпреки протеста му през мъглата от чувственост Елизабет най-накрая проумя, че той държи на обещанието си и ще я остави, щом тя го пожелае. Не знаеше как да постъпи — да го възпре ли, или да го насърчи и се загледа в ръката му, застинала върху бялата й блуза, после го погледна в очите. В тях пулсираше плам и тя с тих стон го привлече към себе си. На Иън му беше необходим само малък жест за насърчение. Той загали гърдите й, без да откъсва очи от нейните. Видя как красивото й лице помръкна от смут, стана нежно от наслада. За Елизабет гърдите бяха част от тялото, нещо като краката — краката служеха за ходене, а гърдите — да изпълват корсажа. И през ум не й бе минавало, че те могат да бъдат извор на подобни усещания. Тя се отпусна неподвижно, докато той разкопчаваше блузката й. Но когато я разсъблече и впи палещия си поглед в разголените й гърди, тя с инстинктивна свенливост се опита да се прикрие. Той зацелува пръстите й един по един, за да я накара да забрави своята свенливост. Елизабет настръхна, отмести ръката си несъзнателно и устните му попаднаха право върху зърното на гърдата й и го засмукаха. Прониза я диво удоволствие, тя застена и зарови пръсти в косата му, а сърцето й обезумяло й нашепваше, че трябва да го спре.
Той зацелува и другата гърда и тялото й се изви като дъга, а ръцете й се впиха в тила му. Внезапно той се изправи, очите му ненаситно я поглъщаха и с измъчена въздишка каза:
— Елизабет трябва да спрем.
Вихрушката от усещания у Елизабет взе да се уталожва, отначало бавно, после внезапно погледът й се проясни. Страстта отстъпи пред страха и болезнения срам, когато се видя разсъблечена и отпусната в мъжки ръце, а плътта й изложена на погледа и допира му. Затвори очи и преглътна сълзите си. Опита се да се изправи.
— Остави ме да стана — прошепна, отвратена от себе си.
Кожата й настръхна, когато той я загърна и започна да закопчава блузката й. Тя се възползва от момента и скочи на крака.
Обърна се с гръб към него, с треперещи ръце се закопча и откачи жакета си от пирона до огнището. Не усети, че е зад нея, докато не сложи ръце върху раменете й, толкова тихо се бе приближил.
— Не се плаши от това, което се случи между нас. Имам възможност да те осигуря…
Обърканите чувства на Елизабет изригнаха в пристъп на гняв, който тя изпитваше преди всичко към себе си, но го изля върху него. Блъсна ръцете му и се обърна.
— Ще ме осигурите! — изкрещя тя. — И как ще ме оспорите? Някой бордей в Шотландия, където аз ще се погреба, докато вие се правите на английски джентълмен, за да ви приемат навсякъде, където се играе комар…
— Ако работите ми потръгнат, както очаквам — прекъсна я той с неестествено спокойствие, — за една година, най-много за две ще бъда най-богатият човек в Англия. Но дори и да се провалят очакванията ми, вие ще бъдете достатъчно добре осигурена.
Тя грабна шапката си и се отдръпна от него, тъй като се страхуваше и от своето, и от неговото влечение.
— Това е лудост. Истинска лудост.
Обърна се и тръгна към вратата.
— Да, така е — промълви нежно той.
Елизабет с трясък отвори вратата. Но гласът му я спря, преди да е прекрачила прага:
— Ако промените решението си, след като си тръгнем оттук утре сутринта, можете да ме намерите в къщата на Хамънд, Ъпър Брук Стрийт. Ще бъда там до сряда. След това възнамерявам да отпътувам за Индия и ще отсъствам до зимата.
— Аз… надявам се пътешествието ви да е благополучно — отговори тя, но нервите й бяха така изопнати, че не си даде сметка за острата болка, която изпита при мисълта, че той заминава.
— Ако промените решението си до сряда, ще ви взема със себе си — опита се да я предразположи.
Елизабет побягна ужасена от благородството и усмивката, които усети в нежния му глас. Докато препускаше в сивата мъгла, шибана от мокрите шубраци, чувстваше, че не е онази благоразумна и самоуверена млада дама, която беше до този момент, сега беше изплашено до смърт, объркано момиче, което я убеди, че дивото й влечение към Иън Торнтън е безсрамно и непростимо.
Когато остави коня в конюшнята, я обхвана паника, щом разбра, че гостите са се върнали от разходката до селото, и я завладя една едничка мисъл — да прати на Робърт съобщение да дойде да я вземе тази вечер вместо утре сутринта.
Бърта прибра багажа, а Елизабет вечеря в стаята си. Старателно избягваше прозореца, който гледаше към градината. Два пъти погледна навън и двата пъти видя Иън. Първия път беше застанал на терасата сам с пура между зъбите, гледаше в далечината, в стойката му се усещаше огромна самота, от което сърцето й се сви. Следващия път го зърна заобиколен от жени, които предната вечер не бяха тук и както изглеждаше, и петте го намираха неустоим. Каза си, че това няма значение или по-скоро не трябва да има значение за нея. Носеше отговорност за Робърт и за Хейвънхърст и те бяха на първо място. Независимо от очевидните намерения на Иън тя не можеше да свърже бъдещето си с някакъв безразсъден комарджия, дори и да е най-красивият и привлекателен шотландец, който някога се е раждал, дори и да е най-милият й
