Марчмън. — За кого?
За нейно изумление чичо Джулиъс се обърна към Иън, който го гледаше убийствено.
— За мен — отсече Иън, без да сваля очи от чичо й.
— Край, всичко е уредено — предупреди я Джулиъс и после, понеже предположи, че и тя ще се зарадва да научи, че струва нещо, изразено в парични единици, добави: — За тази привилегия той плати цяло състояние. Не се наложи да дам и шилинг.
Елизабет нямаше представа, че двамата вече са се срещнали, и погледна объркано Иън.
— Какво казва той?
— Той казва — напрегнато изрече Иън, като още не му се вярваше, че всичките му романтични планове рухват, — че ние сме сгодени. Документите са подписани.
— Защо вие… вие арогантен и непоносим… — Тя се задави от сълзите, които обливаха лицето й. — Защо не си направихте труда поне да ме попитате?
Иън се обърна към Елизабет. Тя така го гледаше, че го заболя сърцето.
— Нека да отидем някъде насаме и да го обсъдим — предложи й той, приближи се до нея и я хвана за лакътя.
Тя подскочи като опарена и се отскубна.
— О, не! — избухна, цялата трепереща от възмущение. — Защо се загрижихте за чувствата ми сега? Правите ме за смях от мига, в който спрях очите си върху вас. Защо не продължите?
— Елизабет — намеси се кротко Дънкан, — Иън просто се опитва да постъпи както трябва, след като научи за печалното положение…
— Млъкни, Дънкан — ядосано му заповяда Иън, но беше твърде късно. Очите на Елизабет се разшириха от ужас, че той постъпва така от съжаление към нея.
— И за какво „печално положение“ става въпрос? — попита тя, а великолепните й очи се изпълниха с ярост и обида. — Мислите ли, че аз съм в това положение?
Иън я подхвана за лакътя.
— Елате с мен или ще ви изнеса оттук.
Щеше да го направи и Елизабет се отдръпна, но кимна.
— Не се съмнявам — каза.
Иън отвори първата изпречила се пред погледа му врата, дръпна Елизабет вътре и затвори вратата. Тя застана сред стаята и се извърна към него.
— Чудовище! — изсъска. — Как се осмелявате да ме съжалявате!
Точно от подобно заключение Иън се опасяваше и точно такава реакция очакваше от гордата красавица, която в Шотландия го заблуди, че животът й е низ от флиртове и приеми и че обитава истински дворец. Като се надяваше да разсее гнева й, той се опита да й обърне внимание на смисъла на думите.
— Има много голяма разлика между съжалявам за нещо и съжалявам някого.
— Как се осмелявате да си играете на думи с мен! — с треперещ от гняв глас каза тя.
Иън се почувства горд от проницателността й. Веднага усети, че иска да я подведе.
— Извинявам се! — смирено изрече той.
Тръгна към нея, а Елизабет отстъпи крачка-две и се блъсна в някакъв стол. Застана срещу него и свирепо го погледна.
— Само истината може да ни помогне в подобно положение — промълви той и сложи ръце на раменете й. И тъй като знаеше, че тя ще му се изсмее в лицето, ако й признае любовта си, й каза онова, в което щеше да повярва.
— Истината е, че те желая. Не съм преставал да те желая от първия миг, в който те видях, и ти го знаеш.
— Ненавиждам тази дума — избухна тя и се опита да се измъкне от ръцете му.
— Съмнявам се, че знаеш смисъла й.
— Зная, че я употребявате всеки път когато ми се налагате.
— И всеки път, когато го направя, примираш в прегръдките ми.
— Няма да се омъжа за вас — ядно каза Елизабет, като бързо премисляше как да намери изход. — Не ви познавам. Не ви вярвам.
— Но ме желаеш — усмихна й се той.
— Престанете да го повтаряте, да ви вземат дяволите! Желая съпруг на възраст, казах ви — дрънкаше тя безсмислици, само и само да го отблъсне. — Желая сама да управлявам живота си. Това също ви го казах. А вие сте ме проследили и… и сте ме купили.
Тя замлъкна, а очите й блеснаха от сълзите.
— Не, не е така — уверено каза той. — Сключих споразумение с чичо ви.
Сълзите й рукнаха.
— Аз не съм беднячка — извика тя. — Не съм беднячка — задавено повтори. — Имам… имах зестра, по дяволите! И щом сте били толкова глу… глупав да се оставите да ви изиграе, така ви се пада!
Иън се разкъсваше между желанието да се разсмее, да я целуне или да убие безсърдечния й чичо.
— Как се осмелявате да правите сделка без мое съгласие! — гореше от възмущение тя, а сълзите капеха от великолепните й очи. — Аз не съм движимо имущество, без значение какво смя… смята чичо ми. Ще измисля начин да се омъжа за Билхейвън — вън от себе си изкрещя тя. — Ще измисля как да запазя Хейвънхърст без помощта на чичо ми. Нямахте право да се пазарите с него. Не сте по-добър от Билхейвън!
— Така е — призна Иън, като изгаряше от желание да я грабне в прегръдките си и да отнеме мъката й, и тогава изведнъж се сети как да сломи съпротивата й и да я накара да забрави унижението си. Спомни си колко гордо им разказваше в Шотландия за своите умения да се пазари с продавачите и се зае да я спечели за едно наддаване.
— Както казахте, притежавате всички качества да се пазарите. — После взе да я изкушава: — Ще се пазарите ли с мен, Елизабет?
— Не — сряза го тя. — Сделката е сключена. Не приемам условията. Край на наддаването.
Щеше да се засмее, но вместо това решително каза:
— Вашият чичо има намерение да се отърве от вас и от разходите по къщата, която толкова обичате, и нищо не е в състояние да го спре. Без негова помощ няма да запазите Хейвънхърст. Разказа ми всичко с най-големи подробности.
Въпреки бурния жест на отрицание Елизабет знаеше, че това е истина, и чувството за неизбежна гибел, което не допускаше, я сломи.
— Един съпруг е единственото възможно решение на проблемите ви.
— Как се осмелявате да предлагате мъж като решение за неприятностите ми — развика се тя. — Вие сте причината за тях! Баща ми проигра на комар цялото семейно богатство; брат ми изчезна, след като ми остави още дългове; годеникът ми ме изостави при първия слух за скандала, чиято причина бяхте вие; а чичо ми се опитва да ме продаде! Доколкото съм разбрала — заключи тя, — мъжете служат само като партньори за танц и за нищо друго. Вие сте противни и ако се замисли човек, което рядко се случва, може само да се поболее.
— За съжаление друг избор жените нямат, ние сме алтернативата — отбеляза Иън. И тъй като на никаква цена нямаше да се откаже от нея, добави: — В случая аз съм вашата алтернатива. Двамата с чичо ви подписахме брачен договор и парите смениха собственика си. Но независимо от това аз желая да се пазаря с вас за условията.
— И защо бихте го направили? — надменно попита тя. Във въпроса й усети същата враждебност, с която се сблъскваше, когато преговаряше с някой горделив мъж, принуден от обстоятелствата да продава нещо, което му е скъпо. Подобно на тези мъже Елизабет се чувстваше безсилна и от гордост щеше да си отмъсти, като го измъчи докрай.
В търговски преговори Иън не издаваше позициите си и не разрешаваше опонентът му да се възползва. С Елизабет имаше намерение да действа по същия начин.
— Искам да се пазарим — любезно отговори той, — заради което всеки се пазари — вие имате нещо, което аз желая. — Отчаяно се стараеше да й докаже, че не е безсилна и че не е с празни ръце, затова добави: — Безразсъдно го желая, Елизабет.
