незабавно да излезе, без повече обсъждания на цената.
— Мисля — каза Елизабет с треперещ глас, — че по едно питие ще ни дойде добре.
— Превъзходна идея, мила — подкрепи я викарият.
Тя позвъни и Бентнър се появи. Погледна намръщено Иън и после господарката си с подозрително състрадание, прие поръчката и отиде да приготви напитките и храната.
— А сега — каза Дънкан, доволно потривайки ръце, — аз ще запиша допълнителните условия към договора.
През следващите двайсет минути Елизабет изискваше отстъпки, Иън отстъпваше, Дънкан пишеше, а херцогинята и Лусинда слушаха със зле прикрито ликуване. Младият мъж прие всичко, с изключение на едно условие, което държеше да се впише в договора от чиста перверзия, заради начина, по който всички се забавляваха: с изрична клауза забраняваше свободите, на които щеше да се радва Елизабет, да стават повод за каквито и да било слухове за изневяра от нейна страна.
Херцогинята и госпожица Трокмортън-Джоунс се вцепениха при споменаването на подобна дума пред тях, но Елизабет се съгласи с царствен жест и любезно каза на Дънкан:
— Съгласна съм. Запишете го.
Иън й се ухили, тя му отвърна с превзета блестяща усмивка. Изневярата, според разбиранията на Елизабет, беше нещо като позорно поведение, което предполагаше дама да бъде сварена в спалнята с мъж, който не е нейният съпруг. Тези незадоволителни сведения бе получила от Лусинда Трокмортън-Джоунс, която за съжаление вярваше, че е точно така.
— Има ли още нещо? — попита Дънкан най-накрая и когато Елизабет поклати глава, херцогинята се обади:
— Да, има, въпреки че не е нужно да го вписвате. — И като се обърна към Иън, строго каза: — Ако имате някакво намерение да обявите годежа утре, трябва да си го избиете от главата.
Иън бе силно изкушен да я изхвърли, макар и не така яростно както Джулиъс Камерън, но осъзна, че думите й са самата печална истина.
— Снощи вие направихте чудеса, за да повярват всички, че преди две години между вас е имало някакъв незначителен флирт. И ако не предприемете обичайното ухажване, което Елизабет е в правото си да очаква, никой няма да повярва, че е било така.
— Колко време предлагате — делово попита Иън.
— Един месец — отговори тя, без да се поколебае. — Един месец, през който ще я навестявате, ще излизате заедно и така нататък.
— Две седмици — противопостави се той, като търпението му бе на път да се изчерпи.
— Много добре — отстъпи тя, като сърдито му даде да разбере, че на повече не се е и надявала. — След това вече ще можете да обявите годежа си и да се венчаете след… да кажем два месеца.
— Две седмици — непреклонно каза Иън и взе чашата с чай, която икономът постави пред него.
— Както желаете — отговори херцогинята. И тогава две неща едновременно се случиха: Лусинда Трокмортън-Джоунс издаде някакво сумтене, което Иън оприличи на смях, и Елизабет грабна чашата от ръцете му.
— Има някакво влакънце — нервно обясни тя и подаде чашата на Бентнър със строг поглед.
Иън взе чинията си със студени закуски. Елизабет забеляза задоволството на Бентнър и грабна и чинията.
— Една мушица кацна — отново обясни тя.
— Не виждам нищо — отбеляза Иън и озадачено погледна годеницата си. И след като бе лишен от чай и закуска, взе чашата с вино, която бе пред него, и я предложи на Елизабет, за да се отпусне след всички тревоги.
— Благодаря — въздъхна тя. Но Бентнър бързо й отне чашата.
— Още една буболечка — измънка той.
— Бентнър — изкрещя Елизабет, но викът й бе заглушен от Александра Таунсенд, която се заливаше от смях.
Това почти истерично веселие Иън отдаде на прекаленото напрежение, което всички изживяха.
24.
Херцогинята изрази мнение, че ритуалното ухажване трябва да се заяви пред обществото още същата вечер на прием с бал. Иън очакваше, че Елизабет ще погледне с радост на подобна перспектива след почти двегодишна изолация и особено след като бе преодоляла най-тежките препятствия. Но вместо това тя отказа под предлог, че иска да покаже Хейвънхърст на Иън и едва след това да тръгнат по балове.
Херцогинята беше непреклонна, Елизабет — упорстваше, а Иън се забавляваше от сцената. След като Хейвънхърст бе само на час и половина от Лондон, той не виждаше причина едното да пречи на другото. Дори го каза, наблюдавайки как Елизабет стеснително поглежда към Александра и като че ли отказва нещо безмълвно предложено. Най-накрая се реши, че Иън ще замине за имението на другия ден, а семейство Таунсенд ще играят ролята на гувернантка, което го изпълни със задоволство, понеже нямаше да бъде принуден да понася физиономията на Лусинда Трокмортън-Джоунс.
Беше на път за вкъщи и много развеселен си представи реакцията на Джордан, когато научи, че жена му е предложила услугите му като бавачка на Иън, с когото бяха прекарали доста бурни години и бяха играли комар къде ли не.
Но усмивката му угасна и отново се замисли защо Елизабет отказва да ходи по балове, след като е била осъдена на изгнание толкова дълго. Най-накрая се сети за логичния отговор и му стана много болно. Така убедително изигра в Шотландия ролята на лекомислена богата дама, че още не бе напълно осъзнал, че стиска всеки шилинг.
Иън даде нареждания на кочияша и след няколко Минути спря пред ателието на най-известната и най- дискретна модистка в Лондон.
— Не мога да го направя, мосю Торнтън — отвърна тя, когато той й каза или по-скоро й заповяда за една седмица да достави на Промънад Стрийт дузина бални рокли, както и подходяща колекция от тоалети, ушити специално за лейди Елизабет Камерън. — За тази цел двайсет опитни шивачки трябва да шият минимум две седмици.
— Тогава наемете четирийсет — отговори мосю Торнтън с учтивото нетърпение на човек, принуден да обяснява очевидни факти на толкова недосетлива личност — и ще свършите работата за една седмица.
И разведри атмосферата с усмивка и банков ордер, който я накара да онемее.
— Лейди Камерън заминава рано сутринта, така че имате на разположение целия следобед и цялата вечер да вземете мерки и да се приготвите с всичко, от което ще имате нужда — продължи той. После забеляза на тезгяха топ великолепна смарагдово-зелена коприна със златни нишки и добави: — И нека първата бална рокля да бъде от този плат. Трябва да е готова за дванайсети.
Той й подхвърли банковия ордер.
— Това би трябвало да покрие разходите. И двамата знаеха, че ще трябва толкова и още половината отгоре. — Ако не стигне, изпратете ми сметката.
— Oui — промълви дамата леко зашеметена, — но не мога да ви обещая зелената коприна. Лейди Маргарет Мичъм вече си я запази.
Иън се намръщи.
— Безкрайно съм изненадан, че сте я насърчили да избере този цвят. Ще прави тена й нездрав. Кажете й, че аз смятам така.
Той се обърна и напусна ателието, без да има ни най-малка представа коя е лейди Маргарет Мичъм. След като излезе, една от шивачките дойде да вземе лъскавата смарагдово-зелена коприна.
— Не — спря я модистката, загледана след високия мъж с широки рамене, който се качваше в своята карета. — Ще я дадем на друга дама.
— Но лейди Мичъм я избра.
След още един поглед към хубавеца, облечен изключително елегантно, тя напълно пренебрегна възраженията на шивачката.
— Лорд Мичъм е възрастен човек със слабо зрение и няма да оцени роклята, която ще ушием от този
