— Бентнър — възкликна Елизабет, смеейки се, — ще припаднем, ако веднага не престанеш.
Когато той с лека стъпка си тръгна, за да се отдаде по-спокойно на своите прозрения, Елизабет погледна приятелката си.
— Опашки от плъхове и езици от гущери — подсмихна се тя. — Не е чудно, че Бентнър спи на свещ.
— Сигурно се бои да затвори очи, след като чете такива книги — каза Алекс, но повече я занимаваха събитията от предната вечер. — Едно е сигурно — бях права, като те принудих да излезеш в обществото. Беше много по-тежко, отколкото си го представях, но сега вече ще бъде по-лесно. Не се съмнявам, че до една седмица ще получиш предложения. Така че на нас ни остава да преценим кого харесваш и на кого искаш да дадеш аванси. — Помислих си — мило продължи тя, — че ако още имаш чувства към Мондевейл…
Елизабет бурно протестира:
— Никого не искам, Алекс. Говоря сериозно.
В този миг влезе херцогинята, която бе дошла да вземе Алекс за обиколка по магазините. По петите й ситнеше един лакей, който се опитваше да съобщи за пристигането й, но тя го отпрати с величествен жест.
— Какво каза, Елизабет? — попита херцогинята доста недоволна, че усилията й от вечерта могат да се окажат напразни.
Девойката се стресна от този повелителен глас. Тоалетът на царствената херцогиня бе решен в сребристо-гълъбови тонове, а самата тя излъчваше богатство, увереност и високомерие. Елизабет не беше срещала в живота си жена, която да й вдъхва повече страхопочитание, но подобно на Алекс зад тази фасада усещаше сърдечна топлота.
— Онова, което Елизабет намеква — обясни Алекс, докато херцогинята се настаняваше на масата и оправяше полата си, — е, че току-що само за една вечер я приеха отново в обществото. И след злощастните си преживявания с Мондевейл и господин Торнтън съвсем естествено не е склонна да оказва незаслужено доверие.
— Грешиш, Александра — енергично възрази херцогинята, като изпитателно се взираше в лицето на Елизабет. — Тя намекна, струва ми се, че няма намерение да се омъжва изобщо, сега или в бъдеще, ако може да го избегне.
Усмивката на Елизабет помръкна и тя се притесни, но не излъга.
— Точно така — тихо каза, докато си мажеше кифличката с масло.
— Глупости, мила! Не само, че ще минеш под венчило, но си и длъжна да го направиш.
— Баба казва истината — обади се Алекс. — Не можеш да се движиш неомъжена в обществото, без да изпаднеш в неудобни положения. Повярвай ми, изпитала съм го!
— Съгласна съм — прибави херцогинята и подхвърли идеята, заради която бе дошла така рано: — Ето защо аз реших, че трябва да обмислиш отношението си към маркиз Кенсингтън.
— Към кого? — попита Елизабет, но после си спомни новото социално положение на Иън. — Благодаря, но не — твърдо изрече. — Чувствам се спокойна и съм му благодарна за помощта, но нищо повече.
Елизабет потисна болката, която сви сърцето й при спомена за това колко хубав беше на бала и колко бе нежен с нея. Откакто го познаваше, бе й причинявал само мъка. Беше непредсказуем и властен. И след като стана свидетелка на необикновената привързаност между Алекс и привлекателния й съпруг, Елизабет взе да се пита доколко е справедливо да си избира съпруг само за да е омъжена. Родителите й бяха весела, блестяща двойка, но тя не си ги спомняше много ясно; те безгрижно се появяваха и изчезваха в живота й между срещите и приемите и по тази причина през повечето време отсъстваха от дома.
— Благодарна ли? — повтори херцогинята. — Не бих използвала тази дума. Между другото, ако му беше безразлично, нищо нямаше да направи. И според мен нямаше да те покани да танцувате.
— Ако не беше я поканил, щеше да се погледне с недобро око — неохотно се съгласи Алекс. — Но както и да е, аз съм много доволна, че Елизабет не се интересува от него.
Херцогинята с явно неодобрение попита:
— И защо?
— Аз не намирам сили да му простя болката, която й причини. — После се сети още, че бе подвел Елизабет да си мисли, че домът му е онази скромна къща в Шотландия. — Не мога да му вярвам. — И като се обърна към Лусинда, я помоли да потвърди думите й.
Лусинда знаеше как се е държал Иън вечерта и като вдигна поглед от бродерията си, отговори доста уклончиво:
— Що се отнася до господин Торнтън, ще запазя мнението си.
— Не намеквам — подразни се херцогинята от това, че някой се осмелява да й се противопоставя, — че трябва незабавно да се съгласиш, ако ти направи предложение. Все пак поведението му беше много осъдително, с изключение на снощи. — Тя замлъкна, тъй като на вратата се появи Бентнър и тъжно съобщи:
— Госпожице Елизабет, вашият чичо е тук.
— Какви са тези глупости — скастри го Джулиъс, нахълтвайки в трапезарията — да обявяваш, че съм пристигнал в собствената ми къща.
Елизабет стана с намерението да отиде с него в друга стая, за да чуе във всички случаи неприятните му новини, но чичо Джулиъс вече стоеше на вратата и леко се изчерви, когато попадна в дамската компания.
— Срещна ли се с Торнтън?
— Да, защо питаш?
— Трябва да призная, че съм горд от начина, по който очевидно възприемаш нещата. Страхувах се, че ще се разбеснееш, ако не си уведомена. Става въпрос за много пари и няма да търпя превземките ти, та да си ги поиска той обратно.
— За какво говориш?
— Може би трябва да си тръгваме — предложи Александра.
— Нямаме тайни — отвърна той, а в погледа му просветна одобрение, нещо крайно нехарактерно за него. — На драго сърце ще разговарям с Елизабет пред приятелките й. Не се лъжа, приятелки сте й, нали?
Елизабет с ужас предположи, че той разчита тя да не прави „сцени“ пред чужди хора, както наричаше всяко несъгласие от нейна страна, независимо как е изразено.
— Защо да не се оттеглим във всекидневната? — отправи той покана към дамите, която прозвуча повече като заповед. — Тук има много стаи.
Лицето на херцогинята стана леденостудено при това безочие и липса на вкус, после погледна Елизабет, забеляза как изведнъж тревожно замлъкна и хладно се съгласи.
— Няма смисъл да прибързваме с разговора — каза Джулиъс, когато тръгна по коридора, съпроводен от дамите. Не точно парите го радваха толкова много, той направо триумфираше, че е надхитрил човек със славата на Торнтън и е излязъл победител.
— Струва ми се, че трябва да ни представиш, Елизабет — каза Джулиъс, когато влязоха в дневния салон. Тя разсеяно го представи на херцогинята, тъй като предчувстваше неясна заплаха, и когато чичо й каза, че ще изпие чаша чай, преди да обменят мисли, предчувствието й се превърна в истинска паника. След случката с пургатива той нито ядеше, нито пиеше каквото и да е, сервирано от Бентнър. Чичо й се умълча, за да формулира ясно изявлението си, както правилно се досети Елизабет. А това означаваше само едно — новините, които носеше, бяха изключително важни.
Каретата на Иън трополеше покрай парка на път към къщата, където бе отседнала Елизабет, но той нищо не забелязваше. Вече две дами, с които се бе запознал снощи, му помахаха, но той и тях не забеляза. Обмисляше как да обясни всичко на Елизабет. Тя в никакъв случай не трябваше да си помисли, че той иска да се ожени за нея от съжаление, тъй като, освен че беше красива, беше и много горда, и от гордост можеше да се противопостави на годежа им. Беше смела и упорита и също така щеше безумно да се
