която се казваше Валери, също направи реверанс и отстъпи, притеснена от нелюбезното кимване и свирепия му поглед. Следващият беше Мондевейл и пристъпът му на ревност изчезна мигновено, когато въпросната Валери увисна на ръката на виконта. „Мисля, че Валери го е направила, защото е харесала Мондевейл“ — спомни си той думите на Елизабет.
Елизабет наблюдаваше цялата сцена с хладен интерес, докато Иън най-накрая не застана пред нея. И когато златистите му очи срещнаха нейните, тя усети, че се разтреперва.
— Лейди Елизабет Камерън — напевно произнесе Джордан.
По лицето на Иън трепна усмивка, а тя щеше да каже нещо подигравателно, но дълбокият му глас беше изпълнен с възхищение и радост.
— Лейди Камерън — изрече той така високо, че да бъде чут и от другите момичета, — както виждам вие все така засенчвате всяка жена. Разрешете ми да ви представя моя дядо…
Елизабет сънуваше. Той оказа тази чест само на нея и тази добре обмислена постъпка бе забелязана от всички.
Когато той се отдалечи, Елизабет си отдъхна с облекчение.
— Много добре — макар и с нежелание отбеляза херцогинята, като гледаше след него. — Смея да кажа, че много добре се справи. Погледнете — каза тя след няколко минути, — повел е Ивелин Мейкпийс към дансинга. След като Мейкпийс не го е отрязала, значи наистина е удостоен с всеобщо признание.
Елизабет едва не се изсмя истерично. Та те не знаеха ли, че Иън Торнтън пет пари не дава дали някой ще го отреже! Или пък дали някой ще го признае! От хаотичните й мисли я откъсна вторият мъж, който пожела да танцува тази вечер с нея. Херцог Станхоуп я гледаше проницателно и с елегантен поклон й предлагаше ръката си.
— Бихте ли ме удостоили с този танц, лейди Камерън? — помоли той, пренебрегвайки етикета, според който трябваше първо да покани по-възрастната дама.
Девойката беше на път да му откаже. Но не се сети веднага точно как и една много настоятелна молба в погледа на херцога я склони, макар и неохотно, да положи пръстите си върху ръката му.
Докато вървяха всред множеството, Елизабет се постара да остане равнодушна. Но, изглежда, че се престара, защото едва когато бяха стигнали до дансинга, забеляза, че възрастният човек върви с известно затруднение. Това я изтръгна от апатичното й състояние и тя погледна разтревожено хубавото му лице, а той й се усмихна.
— Мъчи ме една стара травма от езда — обясни й херцогът, като очевидно се досети защо е обезпокоена.
— Свикнал съм с нея и няма да ви посрамя на дансинга. — Още докато й говореше, я прегърна през кръста и грациозно я поведе сред танцуващите. Когато се смесиха с двойките, далеч от любопитните погледи, изразът му стана съсредоточен. — Иън ме натовари да ви предам едно известие — мило й каза той.
Не за пръв път на Елизабет й се случваше Иън Торнтън да я обърква с непостоянното си поведение и никак не беше благоразположена тази вечер да му разреши отново да го направи. Погледна учтиво херцога, но не прояви никакъв интерес към съобщението на Иън.
— Трябва да ви предам да не се тревожите — продължи херцогът. — Да останете поне час още и да му вярвате.
Тя загуби самообладание и нервно се изсмя.
— Да му вярвам! — повтори. Всеки път, когато беше с Иън Торнтън се чувстваше като топка за тенис, която той запращаше според каприза си, накъдето му хрумнеше.
Усмихна се на херцога й завъртя глава, като жестът й недвусмислено подсказваше колко абсурдно е подобно послание.
Танцуващите двойки, които бяха близо до тях, забелязаха, че лейди Камерън за най-голямо изумление на всички е в изключително дружелюбни отношения с херцог Станхоуп, и побързаха веднага да разпространят тази новина. Също така своевременно и с известно неудобство бе отбелязано от всички, че не една, а вече две от най-влиятелните фамилии в Англия я подкрепят.
Още преди да пристъпи в балната зала, на Иън му бе пределно ясно как ще проработи колективното съзнание. Застанал насред тълпата, умело го подтикна в желаната от него посока. Знаеше, че не може да спре клюките за връзката си с Елизабет, затова се зае да им придаде нов смисъл. Със сърдечна снизходителност, неприсъща за него, възприе добрия тон и прие учтиво всички поздравления, докато съвсем обмислено периодично се заглеждаше с възхищение в Елизабет. Неприкритият му интерес към дамата заедно с ленивата му любезна усмивка насърчиха събраните около него да зададат своите въпроси на новия наследник на богатството и влиянието на фамилията Станхоуп. Така изгаряха от любопитство да научат от първа ръка подробности за историята с нея, че най-нахално подхвърлиха някоя и друга подигравка. Лорд Нюсъм, богат франт, който се бе залепил за Иън, си позволи да направи подигравателна забележка под формата на мъжка откровеност:
— Имали сте нещо с нея, нали? Преди две години, когато я отведохте в онази усамотена хижа, целият град гръмна.
Иън се захили и преднамерено погледна Елизабет.
— Имало ли е нещо? — попита той с шеговит тон, достатъчно високо, за да чуят всички господа, жадни за новини.
— Хайде де, разбира се, че е имало.
— А аз забавлявал ли съм се?
— Моля?
— Попитах дали съм се забавлявал с нея в онази хижа.
— Защо питате, вие сте били там с нея.
Вместо да отрече, което нямаше в никакъв случай да ги убеди, Иън остави тези мъгляви отговори да увиснат във въздуха, докато един друг мъж не попита:
— Добре тогава, бяхте ли с нея там?
— Да — призна той с унила усмивка, — но не постигнах нищо.
— Стига, Кенсингтън — раздразнено се провикна някой, — няма смисъл да защитавате дамата. Всички са ви видели в зимната градина.
Вместо да му смачка физиономията, Иън шеговито му отговори:
— Както казах, напразно я преследвах.
Седем души го зяпнаха с недоверие, което бързо се превърна в разочарование. Но след миг бяха потресаващо удовлетворени, защото новият маркиз Кенсингтън поиска техния съвет.
— Чудя се — отбеляза Иън, като че ли размишляваше на глас — дали би се отнесла по-благосклонно към един маркиз, отколкото едно време към един обикновен господин.
— Да му се не види, човече — саркастично се разсмя един от тях, — обещанието за перска диадема ще ви спечели ръката на всяка жена, която си пожелаете.
— Обещание за перска диадема! — повтори Иън и леко се смръщи. — Да подразбирам ли, че според вас дамата няма да приеме нищо друго освен брак?
Мъжът, на когото допреди миг не му минаваше подобна мисъл през главата, взе да кима, без да се усети как толкова бързо се съгласи.
Когато Иън тръгна, шестима мъже останаха с едно различно впечатление, а именно, че маркиз Кенсингтън е бил отблъснат от лейди Камерън, когато е бил обикновен господин. И тази клюка беше много по-възхитителна, отколкото предишната, че той я бил прелъстил.
С демократична общителност шестимата споделиха своите погрешни сведения с всеки в балната зала, който искаше да ги чуе. А всеки гореше от желание да ги чуе. За трийсет минути в балната зала се понесоха недомлъвки и предположения относно тази новина. Неколцина мъже вече с друг интерес оглеждаха Елизабет. Двама от тях се престрашиха и помолиха дядото на Иън да ги представи на дамата, а веднага след това единият я отведе към дансинга с разрешението на херцога. Като знаеше, че за една вечер трябва да унищожи слуховете за Елизабет, Иън изпълни последния необходим ритуал, за да може най-накрая да я покани на танц, без да я излага на повече изпитания. Танцува със седем различни жени, на различна възраст и с безупречна репутация.
Когато свършиха тези седем ритуални танца, Иън срещна погледа на Джордан Таунсенд и му направи
