да се пръска от завист.
Иън се почувства горд от смелостта, която намери тя у себе си, за да отговори с чувство за хумор. И за да не се изкуши да й каже онова, което искаше, Иън се огледа, за да намери друга тема за разговор. Хвана се за първата, която му хрумна.
— Валери, на която ме представиха, същата с нашите бележки за срещата в зимната градина ли е?
Разбра, че този път сгреши, защото очите й помръкнаха.
— Да.
— Да помоля ли Уелингтън да разчисти залата, за да отброим двайсет крачки? Аз естествено ще ви бъда секундант.
Елизабет въздъхна и се усмихна.
— По роклята й има ли панделки?
Иън погледна и поклати глава.
— Страхувам се, че роклята й е доста семпла и няма панделки.
— А обици има ли?
Той отново погледна и сви вежди.
— Струва ми се, че са по-скоро брадавици.
Най-после и очите й се усмихнаха.
— Мишената не е голяма, но предполагам…
— Че няма да ви затрудни — много важно допълни той и се засмя.
Валсът свърши и те напуснаха дансинга. В това време Иън съзря Мондевейл, който се бе запътил към Таунсендови, които междувременно се бяха завърнали в балната зала.
— А сега, когато сте вече маркиз — попита Елизабет, — къде ще живеете — в Шотландия или в Англия?
— Приех само титлата, без приходите и земите — отговори разсеяно той, тъй като наблюдаваше Мондевейл. — Ще дойда утре сутринта у вас и всичко ще ви обясня. Мондевейл ще ви покани на танц, щом стигнем до вашите приятели, така че ме чуйте внимателно — по-късно ще ви помоля да танцувате още веднъж с мен. А сега веднага ще ме отпратите.
Тя го погледна объркано, но кимна.
— Има ли още нещо? — попита, когато почти бяха стигнали до Алекс и Джордан.
— Още толкова много има, но ще трябва да почакаме до утре.
Съвсем озадачена, Елизабет насочи вниманието си към виконт Мондевейл.
Алекс бе наблюдавала какво се разиграва между Елизабет и Иън, но умът й бе другаде. Докато те танцуваха, тя каза на мъжа си точно какво мисли за Иън Торнтън, който първо съсипва доброто име на Елизабет, а след това я заблуждава, че само той може да я спаси. Вместо да се съгласи, че Торнтън е безпринципен човек, Джордан спокойно обясни на жена си и на баба си какви са намеренията му, като ги помоли да не казват на Елизабет. На сутринта сам той щял да й ги съобщи. И все пак Алекс не беше съвсем убедена, като се надяваше Иън Торнтън повече да не наскърбява най-добрата й приятелка.
И така в края на вечерта повечето гости на семейство Уелингтън си направиха няколко заключения: първо, че Иън Торнтън определено е кръвен внук на херцог Станхоуп, за което всички претендираха, че винаги са го вярвали; второ, че Елизабет Камерън по всяка вероятност е отблъснала неприличните му предложения преди две години, за което всички претендираха, че винаги са го вярвали; трето, че след като тя отказа втория път да танцува с него, по всяка вероятност ще предпочете бившия си обожател — виконт Мондевейл, което едва ли някой би повярвал.
22.
Бентнър влезе в трапезарията и постави поднос с кифлички пред Елизабет и Алекс, които обсъждаха снощния бал. Лусинда обикновено не закусваше и спокойно бродираше, облегната на възглавнички в нишата до прозореца, и слушаше разговора им.
Трапезарията, както и всички стаи в просторната къща на Промънад Стрийт, беше обзаведена с мебели в тонове, които според Джулиъс Камерън били „практични“ — кафяво и сиво. Но тази сутрин пространството бе изпълнено с жизнерадостни цветове. Алекс бе облечена с розова рокля, а Елизабет — със сутрешен тоалет с цвета на ментови листа.
Бентнър имаше навика щастливо да се усмихва на подобна прелестна гледка, но тази сутрин го занимаваха важните новини и самопризнания, които трябваше да сподели. И докато поднасяше маслото, конфитюра и кифличките, заразказва:
— Снощи имахме гост — обърна се той към Елизабет. — Затръшнах вратата под носа му.
— Кой беше?
— Оня господин Торнтън.
Девойката едва сподави смеха си, като си представи картинката, но преди да каже нещо, Бентнър продължи:
— След това съжалих! Трябваше да го поканя, да му предложа нещо за пиене и да сипя в питието му пургатив.
— Бентнър — възторжено се развика Алекс, — ти си съкровище!
— Не му подклаждай фантазиите — предупреди я Елизабет. — Бентнър е така обсебен от романите с мистерии и загадки, че от време на време загубва представа за истинския живот. Не си дава сметка, че не може да постъпва като герой от романите си, както постъпи с чичо ми миналата година.
— Да, но след това не го видяхме шест месеца — гордо се похвали старият иконом на Алекс.
— И когато идва — му напомни Елизабет намусено, за да изглежда строга, — не се докосва до храна или напитка.
— И затова никога не се застоява — неустрашимо се защити той. Беше свикнал винаги когато се обсъждаше бъдещето на неговата господарка, да се навърта около нея, за да бъде полезен с някой съвет, и приемаше съдбата й като своя. И тъй като Елизабет винаги си даваше вид, че цени съветите и помощта му, на него не му се виждаше странно един иконом да седне на масата и да вземе участие в разговора, след като познаваше гостенката от дете.
— Говорехме за онзи противен Билхейвън — поднови разговора Александра. — Обсажда ни цяла вечер и гледаше с омраза всеки, който се приближеше към теб. — Тя пренебрежително сви рамене. — И какви влюбени погледи само ти хвърляше. Отвратително! Не — направо страшно!
Старческите очи на Бентнър придобиха замислен вид, когато чу това, тъй като веднага му хрумна идея от неговите романи.
— Предлагам едно малко крайно решение — каза, — но може и да свърши работа.
Младите жени го погледнаха с интерес и той продължи:
— Подсетих се от „Джентълменът престъпник“. С Арон ще го отвлечем, ще го замъкнем на доковете и ще го продадем на комисията за принудителна военноморска служба.
Елизабет с престорено съучастие и явно развеселена отбеляза:
— Страхувам се, че той няма доброволно да тръгне просто така с Арон.
— А пък аз мисля — прибави Алекс, — че няма да го вземат. В донаборната комисия не са чак толкова безразсъдни.
— Може да се приложи и черна магия — продължи Бентнър. — В „Мъртвешка милувка“ героят е заклинател. Извършва старинни ритуали за призоваване на зли духове. Ще ни трябват опашки от плъхове и доколкото си спомням, езици от…
— Не — опита се да го спре Елизабет.
— …гущери.
— Стига — прекъсна го господарката му.
— И прах от изгорена крастава жаба, но този елемент крие известни опасности. В романа не е описано точно как…
