знак. Приятелят му вече знаеше какво да прави, тъй като старият херцог го беше посветил в плана.
Елизабет не забелязваше нищо, нито пък чуваше разговорите около себе си. В благословеното си съноподобно състояние усети, че някои господа са променили отношението си към нея, но онова, което по- ясно почувства, беше лекота, че семейство Таунсенд вече не е самотен остров, и разочарование, че не може да си тръгне. Преди около час беше попитала Джордан, но той бе погледнал херцог Станхоуп и бе отвърнал: „Не още.“ Беше принудена да остане, заобиколена от много хора, чиито лица и гласове не проникваха до сетивата й, въпреки че любезно отговаряше на забележките им, дори танцува с някои от тях.
Не знаеше, че херцог Станхоуп предаде на Джордан останалите наставления на Иън, в промеждутъците, когато танцуваше. Не забеляза и знаците, които си размениха двамата мъже. Затова не се притесни, когато Джордан каза ненадейно на Антъни Таунсенд:
— Струва ми се, че на дамите ще им бъде приятно да се разходят на терасата.
Алекс го погледна въпросително, но веднага хвана съпруга си под ръка, а Елизабет покорно се обърна и разреши на лорд Антъни да й предложи своята. Заедно с херцог Станхоуп компанията тръгна през балната зала — почетна стража, която пазеше Елизабет и която бе свикана от същия мъж, който бе причина тя да има нужда от закрила.
Просторната тераса бе обградена с висока каменна балюстрада и много двойки стояха до нея, наслаждавайки се на вечерния хлад и на безлунната нощ. Вместо да се присъединят към другите гости, Джордан ги поведе към тъмния край на терасата, която опасваше къщата. Щом зави покрай ъгъла, се спря заедно с цялата компания. Елизабет се зарадва на тишината и спокойствието и пристъпи към каменната ограда, а Джордан Таунсенд застана така, че никой повече не би могъл да премине или надникне зад ъгъла. Елизабет забеляза нежната му усмивка, когато заговори на Александра. После се обърна и се взря в нощта, а лекият ветрец разхлаждаше лицето й.
Зад нея една сянка се размърда, някой нежно хвана лакътя й и дълбок дрезгав глас прошепна в ухото й:
— Танцувай с мен, Елизабет.
Тя настръхна, уплахата за малко не разруши безразличието на вцепенените й сетива. Без да се обръща, каза много хладно и спокойно:
— Ще ми направите ли една огромна услуга?
— Каквото пожелаете — съгласи се той.
— Вървете си и никога не се приближавайте до мен.
— Каквото пожелаете — уточни той с тържествен тон, — с изключение на това.
Тя почувства, че той пристъпи още по-близо до нея, и нервната треска, която часове наред сдържаше, я връхлетя отново, изтръгвайки сетивата й от благословената безчувственост. Той гальовно докосна ръката й и сведе глава съвсем до нейната.
— Танцувай с мен!
Преди две години в зимната градина, когато й бе прошепнал същите тези думи, Елизабет се бе оставила в прегръдките му. Тази вечер, въпреки че обществото вече не се отнасяше към нея като към прокажена, тя знаеше, че балансира на ръба на скандала, и поклати глава.
— Не мисля, че ще бъде разумно.
— Никога не сме постъпвали разумно. Нека да не си разваляме стила.
Елизабет отново поклати глава, но той така настоятелно притискаше лакътя й, че на нея не й остана избор.
— Моля!
Тя се обърна без желание и го погледна.
— Защо?
— Защото — отговори той, като с нежна усмивка се взираше в очите й — вече танцувах седем пъти със седем грозни жени с безупречна репутация, за да имам правото да танцувам с вас, без да дам възможност да се разпространяват клюки, които да ви нараняват.
Бдителността на Елизабет се изостри при тези нежно изречени думи:
— Какво имате предвид?
— Зная какво ви се е случило след онзи уикенд, когато бяхме заедно — все така нежно й отговори той. — Лусинда всичко е разказала на Дънкан. Не се чувствайте унизена, сбъркала е само, че е казала на Дънкан, а не на мен.
Прочутият Иън Торнтън й говореше болезнено интимно, същият Иън Торнтън, с когото се запозна преди две години.
— Елате с мен — молеше я настойчиво той — и аз ще се погрижа за всичко.
Елизабет тръгна колебливо и се спря.
— Ще направим грешка. Ще ни видят заедно и слуховете ще плъзнат отново…
— Не, няма — обеща й той. — Вече усилено се говори, че съм се опитал да ви съблазня преди две години, но тъй като не съм имал титла, съм бил грубо отблъснат. Да придобиеш титла за повечето от тях е израз на благочестие, всички ще се възхитят на усета ви. Вече имам титла и всички очакват да се стремя към онова, което преди ми е било отказвано — като възмездие за наранената ми мъжка гордост. Простете ми! Това беше най-разумното, което успях да измисля след всичко, което съм забъркал. Видяха ни заедно при компрометиращи обстоятелства. И тъй като никой не би повярвал, че помежду ни нищо не се е случило, можех само да ги накарам да мислят, че съм ви преследвал, а вие сте ме отблъснали.
Тя трепна от допира му, но не отдръпна ръката си.
— Вие не разбрахте. Заслужих си онова, което ми се случи. Знаех правилата, но ги наруших, като останах с вас в горската хижа. Вие не сте ме принуждавали. Аз наруших правилата и…
— Елизабет — прекъсна я той, а гласът му бе изпълнен с разкаяние, — ако не желаете да направите друго за мен, поне престанете да ме оправдавате за онзи уикенд. Не мога да го понеса. Бях много по- брутален, отколкото ви се струва. — Вместо да я целуне, което беше всъщност желанието му, той продължи да я убеждава в плана си и в необходимостта от нейната помощ, за да бъде успешен. — Мисля, че подценявате дарбата да обмислям действията си и да предвиждам последствията. Елате да танцуваме и ще ви докажа колко е лесно да се манипулира мъжкото съзнание.
Тя се съгласи без особен интерес или ентусиазъм и той я поведе към балната зала.
Въпреки своята увереност, щом влязоха, Иън забеляза много тревожно нарастващото неодобрение и студенина в отправените към тях погледи. После погледна към Елизабет, която с наведена глава се остави той да я поведе на дансинга, и разбра причината.
— Елизабет — тихо и настойчиво прошепна той, — престанете да се държите смирено! Вдигнете глава, проявете пренебрежение към мен или флиртувайте с мен, но в никакъв случай не бъдете смирена, ще се възприеме като признание за вина.
Елизабет бе забила очи в рамото му, точно както бе постъпила и с другите си кавалери, и го погледна объркано.
— Моля?
Сърцето му се сви, когато на ярката светлина от полилеите видя колко много болка има във великолепните й очи. Осъзна, че логичните доводи няма да помогнат, за да му помогне и самата тя, затова приложи тактиката, която използва в Шотландия, за да я накара да престане да плаче — опита се да я разсмее. Огледа се за подходящ обект и бързо го откри.
— Билхейвън тази вечер е неотразимо елегантен, особено панталоните му — дълги, тесни от сатенирана розова коприна. Ще го попитам къде си ги шие, за да си поръчам и аз.
Елизабет го погледна, като че ли е безчувствен. Тогава в съзнанието й проникна неговото предупреждение и тя разбра какво искаше той от нея. После си представи комичния вид на Иън с клоунски розови панталони и най-сетне се усмихна едва-едва.
— Аз също останах възхитена от тези панталони — каза тя. — Защо не си поръчате и жълт жакет, за да е пълна картинката?
Той се засмя.
— Вече твърдо съм решил — червеникав.
— Малко странна комбинация — призна тя, — но съм сигурна, че ще накарате всеки, който ви погледне,
