у Иън, е шотландската му кръв. В много отношения той е повече шотландец, отколкото англичанин, откъдето идва и усещането ти за безскрупулност. Прави онова, което му харесва и когато му харесва, без да се съобразява с последствията. Винаги така постъпва. Пет пари не дава за хорските приказки или отношение.
Джордан млъкна и се загледа към Елизабет и Иън, които се спряха до едни храсти и се заприказваха за нещо. Иън я слушаше внимателно с много нежен израз.
— Вечерта на бала той беше много загрижен какво ще си помислят хората за твоята красива приятелка. Не ми се ще да мисля какво ще се случи на онзи, който се осмели да я обиди в негово присъствие. Много си прозорлива, щом изисканите маниери на Иън не те заблудиха. Той е шотландец, с шотландски темперамент, но обикновено го обуздава.
— Не ме успокои особено — потрепери тя.
— А би трябвало. Той изцяло се обвърза с нея. Обвързването е много дълбоко и силно, тъй като за тази цел той се помири с дядо си, дори се показа с него пред обществото, което аз зная, че е само заради Елизабет.
— И какво те кара да мислиш така?
— Когато видях Иън в „Блекмор“, той нямаше никакви планове за вечерта, преди да разбере, че ще бъде на бала у семейство Уелингтън. След това го видях да се появява в балната зала с дядо си. И това, любов моя, се нарича демонстрация на сила.
Тя го погледна очарована от интелигентността му, а Джордан се развесели:
— Не си мисли, че не съм го попитал за намеренията му. И ще те успокоя, че се тревожиш напразно. Шотландците са верни до смърт и Иън ще я защитава с живота си.
— Преди две години, когато съсипа живота й, не пожертва своя, за да я защити.
Джордан въздъхна и погледна през прозореца.
— След бала той накратко ми каза какво се е случило през онзи уикенд преди две години. Иън е много дискретен човек, но доколкото успях да разбера, се е почувствал като воденичен камък на шията й и освен това е останал с впечатлението, че тя си играе с него.
— Нима е било толкова ужасно? — попита Алекс, но все така съчувствието й бе на страната на Елизабет.
Джордан мрачно й се усмихна.
— Освен че са верни до смърт, за шотландците е характерно още нещо.
— И какво е то?
— За съжаление — с категоричен тон отговори той — те очакват същата вярност, която дават. И ако предадеш верността им, за тях си мъртъв. Каквото и да направиш или кажеш, няма да промени сърцето им. Ето защо враждата им се предава от поколение на поколение.
— Варвари — произнесе се Александра и тревожно сви рамене.
— Може би са такива. Но да не забравяме, че Иън е половин англичанин, а ние сме много цивилизовани. — Джордан се наведе и захапа ухото й. — Освен в леглото.
Иън най-накрая реши, че е време да влязат, но тъкмо стигнаха стълбите, и Елизабет го спря. Поведението й не беше особено уверено, когато му призна:
— Тази сутрин наех агент, който да открие брат ми или поне да разбере какво се е случило с него. Исках и преди да го направя, но агентите, щом разберяха, че нямам пари, отказваха предложението ми да им платя накрая. Помислих си, че мога да отделя от парите за имението, за да му платя.
На Иън не му бе лесно да запази безразличния си израз.
— И какво стана? — попита.
— Херцогинята ме увери, че господин Уъртсуърт е много добър. Услугите му са безумно скъпи, но най- накрая се споразумяхме.
— Добрите агенти винаги са скъпи — потвърди Иън и си помисли за предварителния хонорар от три хиляди лири, който плати тази сутрин за същата цел.
— И колко ви взе? — попита той, за да прибави сумата към издръжката й.
— Поиска хиляда лири, независимо дали ще открие нещо за Робърт или не. Но аз му предложих да удвоя сумата, ако се справи с успех.
— А ако не се справи?
— О, в този случай струва ми се, че не заслужава нищо — отвърна тя. — Ще го убедя, че съм права.
Иън продължаваше да се смее, когато влязоха в салона, за да поздравят семейство Таунсенд.
Иън никога не бе изпитвал подобно удоволствие нито на официална вечеря, нито пък на вечеря за двама. Въпреки оскъдната мебелировка Елизабет бе превърнала трапезарията и гостната в елегантни салони. Пространството бе изпълнено с артистично подредени цветя, а канделабрите с множество свещи хвърляха обилна светлина. На по-красива трапезария през живота си не се бе радвал.
За цялата вечер Иън само веднъж изпита паника — когато Елизабет влезе с поднос в ръце. Помисли си, че тя е готвила. След миг влезе и готвачът, който носеше друг поднос, и Иън си отдъхна.
— Това е Уинстън, нашият готвач — каза Елизабет, като се досети какво си е помислил той и добави сериозно: — Каквото зная за готвенето, съм го научила от Уинстън.
Паниката на Иън щеше да избухне в несдържано веселие и слугата забеляза това.
— Госпожица Елизабет — важно го информира готвачът — не знае как точно да готви, защото бе много заета да учи.
Иън не обърна внимание на резкия отговор, защото се наслаждаваше на очарователното настроение на Елизабет и защото в края на краищата по този начин тя се пошегува с него. След като сърдитият готвач излезе, Иън се обърна към Джордан, който изумен гледаше отдалечаващия се гръб на слугата, а после погледна Елизабет, която видимо се притесни.
— Те си мислят, че по този начин изразяват привързаността си към мен — обясни. — Те, ами, те знаят името ви от едно време. Ще говоря с тях.
— Ще ви бъда признателен — подсмихна се той. — Икономът на Елизабет всеки път се опитва да ме изгони.
— А чува ли? — попита Джордан коравосърдечно.
— Дали чува? — повтори Иън. — Разбира се, че чува.
— Тогава се смятай за щастливец — с яд добави Джордан, а жените се засмяха.
— Икономът у Таунсендови Пенроуз е почти глух, разбирате ли? — обясни Елизабет.
Вечерята премина весело, разказваха се най-различни истории и Иън с учудване разбра, че Александра е толкова добра с шпагата, колкото Елизабет с пистолета. Елизабет бе невероятно забавна и Иън съвсем пренебрегна храната, която не беше за пренебрегване, облегна се и се загледа в нея с удоволствие и гордост. Тя искреше като виното в кристалните чаши, затъмняваше сиянието на свещите, а когато се разсмееше, пространството се изпълваше с музика. С интуицията на истинска домакиня знаеше на каква тема да разговаря с всеки и даже Джордан и Иън не скучаха. Но най-хубаво от всичко беше, че се чувства свободно в присъствието на Иън. Естествена, елегантна и сладка, тя се обръщаше към него, закачаше го, внимателно изслушваше мнението му. Той чувстваше, че тя още не му вярва, но постепенно започва да печели доверието й.
След вечерята дамите спазиха обичая и се оттеглиха в гостната, като оставиха господата да се насладят на портвайна и пурите.
— Иън палеше пура, когато го видях за пръв път преди две години — сподели Елизабет пред Александра, когато се настаниха удобно в гостната. Погледна я и видя, че тя загрижено се смръщи, и тихо прибави: — Ти не го харесваш, нали?
Александра усети разочарование.
— Аз… не харесвам онова, което ти причини — призна.
Елизабет затвори очи и се запита какво да отговори, какво самата тя да мисли. Навремето Иън й каза, че е почти влюбен в нея, а сега, когато вече бяха сгодени, не бе споменал и дума по този въпрос. Тя не
