Кралството на мечтите

със скоростта на светлината, насочено право към сърцето му. Единствено бързите му рефлекси му позволиха да парира удара с ръка, след което Ройс сграбчи китката й и я изви така, че ножът се изплъзна от пръстите й, и мъжът я хвана здраво в обятията си. Въпреки това обаче Дженифър бе успяла да го рани близо до ухото и по лицето му потече кръв.

— Ах, ти, жадна за кръв мръснице! — извика той, моментално забравил за възхищението, което бе изпитал от смелостта й преди малко. — Ако беше мъж, щях да те убия за това!

Гауин се взираше изумено в раната на господаря си, а в очите му се четеше бясна омраза.

— Ще извикам стражата — каза той на Ройс.

— Не бъди глупак! — скара му се графът. — Представи си какво ще стане, ако първо лагерът, а после и цялата страна научи, че съм бил ранен от монахиня! Смяташ ли, че ще остане нещо от страха, който вдъхвам, от легендите, които се разказват за Черния вълк и които карат враговете ми да треперят още преди да са вдигнали оръжие срещу мен?

— Моля за извинение, милорд — изрече покорно Гауин. — Но как ще й попречите да разкаже това, щом я пуснете на свобода?

— Да ме пуснете на свобода? — учудено попита Дженифър. Не вярваше на ушите си. — Вие възнамерявате да ни пуснете на свобода?

— Евентуално, в случай че не те убия преди това — отвърна Вълкът, блъскайки я с такава сила, че тя полетя през помещението и се строполи върху купчината кожи в ъгъла на палатката. Той вдигна гарафата с вино, без да я изпуска от поглед, отпи голяма глътка, след което забеляза голямата игла, която лежеше на масата. — Веднага намери по-малка игла — нареди той на оръженосеца си.

Джени остана там, където си беше, изумена от думите и действията му. Не можеше да повярва, че се е разминала със смъртта, след като се е опитала да го убие. Думите му отекваха в съзнанието й: „Смяташ ли, че ще остане нещо от страха, който вдъхвам, от легендите, които се разказват за Черния вълк и които карат враговете ми да треперят още преди да са вдигнали оръжия срещу мен?“ Тя бе стигнала до заключението, че той не е толкова зъл, колкото го описват в легендите. Дори имаше намерение да ги пусне с Брена да си вървят.

Когато Гауин се върна с по-малката игла, вече беше готова да се отнася снизходително към мъжа, когото се беше опитала да убие преди малко. Не можеше и нямаше да му прости, задето я бе наранил физически, но мислеше, че вече са квит — тя също бе засегнала тялото и гордостта му, както той бе постъпил с нея. Докато го гледаше как пие от гарафата с вино, момичето реши, че най-мъдрото поведение в случая би било да се постарае да не го предизвиква излишно и да не го подтикне по никакъв начин да промени решението си да ги върне в абатството.

— Боя се, че ще се наложи да обръсна брадата ви, сир — каза Гауин, — в противен случай няма да мога да видя раната, която трябва да зашия.

— Обръсни я тогава — измърмори Ройс — и без това не си особено сръчен с тази игла дори и когато виждаш какво правиш. Целият съм в белези, които го доказват.

— Жалко, че пострада лицето ви — добави оръженосецът, приготвяйки остър нож и купа с топла вода за бръсненето.

Мъжът закриваше с тялото си лицето на Ройс и Дженифър се навеждаше ту наляво, ту надясно, обзета от силно любопитство какво ли ще се окаже лицето, скрито под гъстата черна брада. Каква ли ще е брадичката му — малка и неизразителна или волева? Сигурно ще е малка, иначе не би си пуснал тази брада, предположи тя. Ройс, който не беше забравил за присъствието й, забеляза как тя се върти неспокойно на мястото си и каза на оръженосеца си:

— Гауин, отмести се малко, за да може нашата пленничка да види лицето ми, преди да се катурне на пода като бъчва с вино.

Джени, която се беше наклонила надясно, не можа да възстанови равновесието си достатъчно бързо, за да се престори, че гледката изобщо не я интересува. Страните й поруменяха и тя бързо отклони поглед, но не и преди да успее да забележи, че Вълкът е значително по-млад, отколкото бе очаквала. Нещо повече — брадичката му изобщо не беше неизразителна. Графът имаше силна, волева и четвъртита брадичка, с малка трапчинка в средата. Повече не успя да види.

— Хайде, хайде, не бъди срамежлива — подкани я саркастично Ройс. Силното вино, което беше изпил, го бе направило по-великодушен. Промяната, която бе станала с Дженифър — от дързък нападател до любопитно момиче — го забавляваше. — Ела, огледай по-добре лицето, в което преди малко се опита да издълбаеш инициалите си — продължаваше той.

— Ще трябва да зашия раната ви, милорд — обади се Гауин. — Дълбока е и ще остане много грозен белег, ако не се заема с нея.

— Постарай се да не ме направиш прекалено отвратителен за лейди Дженифър — язвително рече Ройс.

— Аз съм вашият оръженосец, милорд, а не шивачка — отговори Гауин, приближавайки иглата до дълбокия прорез, започващ близо до слепоочието му и следващ очертанията на челюстта.

Думата „шивачка“ изведнъж напомни на Вълка за прецизните, почти невидими шевове, които девойката бе направила на вълнените панталони. Той даде знак на Гауин да се отдръпне встрани, насочвайки погледа си към пленничката.

— Ела тук — рече.

Джени не искаше повече да го провокира, опасявайки се, че графът би могъл да промени решението си и да не ги освободи. Ето защо се изправи и се подчини.

— Ела по-близо — каза й със спокоен, но властен тон той. — Мисля, че най-справедливо би било да поправиш всичко, което си повредила. Заший лицето ми.

На светлината от двете свещи девойката видя раната на лицето му и гледката на разкъсаната плът, прибавена към мисълта да я продупчва с игла, за малко не я накараха да припадне. Тя мъчително преглътна и прошепна през стиснатите си устни:

— Н-н-не мога.

— Можеш и ще го направиш — заяви Вълкът. Само допреди секунда би се зачудил дали не извършва някаква голяма глупост, оставяйки я да се разхожда около него с игла в ръцете, но сега, след като видя ужаса в очите й от онова, което сама бе извършила, се почувства уверен в безопасността си. Всъщност, помисли си той, това, да я накара да гледа и докосва последиците от дръзкото си деяние си беше истинско възмездие!

Гауин неохотно й подаде иглата. Джени я хвана с трепереща ръка и се наведе над лицето на Ройс, но тъкмо когато щеше да го докосне, той задържа дланта й и студено я предупреди:

— Надявам се, че няма да си толкова глупава, та да се изкушиш от мисълта да направиш това изпитание още по-болезнено?

— Не, няма — отвърна Дженифър.

Доволен, Ройс й подаде гарафата.

— Първо си пийни малко. Това ще те успокои.

Ако в този момент графът й беше предложил отрова, нареждайки й да я изпие, тя най-вероятно би се подчинила незабавно — до такава степен беше притеснена и объркана от онова, което трябваше да стори. Вдигна гарафата с вино и отпи три големи глътки, закашля се, след което изпи още малко. Навярно щеше да си пийне и още, ако той не беше издърпал гарафата от ръката й.

— Прекалено много от това ще те направи несръчна — каза сухо. — А аз не искам да ми зашиеш ухото. Хайде, залавяй се за работа! — Рицарят обърна наранената си страна към нея, докато Гауин стоеше наблизо и следеше да не би момичето да се опита да стори нещо на господаря му.

Никога досега Джени не беше продупчвала човешка плът с иглата си. Когато прониза подутата буза на графа, тя едва можа да овладее внезапно обхваналия я пристъп на гадене. Наблюдавайки я с крайчеца на окото си, Ройс се стараеше да не трепне от силната болка, която изпитваше, защото се опасяваше, че ако девойката забележи това, ще се строполи в несвяст.

— Много си чувствителна за човек, който се опитва да бъде убиец — отбеляза той, опитвайки се да отклони както своето съзнание от пронизващата болка, така и нейното от неприятната й задача.

Прехапала устни, Джени отново заби иглата. Лицето й бе пребледняло и графът се опита да я поразсее