Четири дни след бала с маски Матю Бенит излезе от кабинета си и се качи в една прекрасна карета, на вратата на която беше гравиран със злато гербът на Уестморланд. Сложи на седалката до себе си кутията с документите, съдържащи подробна информация за госпожица Уитни Алисън Стоун и опъна уморено нозе.
Повече от век представителите на семейството му движеха личните дела на Уестморландови, но тъй като Клейтън Уестморланд се подвизаваше основно в Англия, бащата на Матю беше този, който лично познаваше херцога. Досегашните контакти на Матю с настоящия херцог Клеймор се ограничаваха само с писма и нямаше нищо чудно, че при първата им среща днес му се искаше да се представи в най-блестяща светлина.
Най-после къщата се появи в далечината. Матю любопитно се вгледа в нея. Внушителната постройка беше разположена върху живописен хълм. Беше на два етажа, заобиколена с веранда, от която човек можеше да се наслаждава на прелестната гледка наоколо.
Каретата спря пред главния вход. Матю взе кутията и бавно заизкачва каменните стъпала. Той каза името си на облечения в ливрея иконом и беше въведен в просторна библиотека. Останал за момент сам, той със страхопочитание се огледа. Над камината висеше безценна картина от Рембранд, една цяла стена беше запълнена с превъзходна колекция от гравюри на именития художник. Точно срещу прозорците беше разположено масивно дъбово бюро с изкусна резба. Матю бързо отнесе изработката към края на шестнадесети век и допусна, че най-вероятно изящната мебел е красяла някой кралски палат. Матю мина по мекия персийски килим, настани се в един от кожените столове с високи облегалки и остави кутията на пода до краката си.
Вратата на библиотеката се отвори и той бързо се изправи. Погледът му изпитателно се взря в човека, от когото зависеше бъдещето му. Клейтън Уестморланд беше около тридесетгодишен, висок и поразително красив. Излъчваше сила и увереност. Движенията му бяха решителни — сигурен белег за активен живот, нещо нетипично за младите господа от висшата класа.
Проницателните сиви очи се впиха в лицето на Матю и той нервно преглътна. Херцогът се приближи до бюрото си и седна зад него, после с кимване му посочи близкия стол и спокойно запита:
— Готов ли сте да започваме, господин Бенит?
— Разбира се — отвърна Матю. — Както пожелахте, ваше благородие, направихме нужните проучвания относно произхода и семейството на младата дама. Госпожица Стоун е дъщеря на Сюзън Стоун, починала, когато госпожица Стоун е била на пет години, и на Мартин Албърт Стоун. Родена е на тринадесети юни, хиляда и осемстотната година в семейното имение край село Моршам, разположено на около седем часа път от Лондон.
Стопанството на Стоун е малко, но носи добри доходи. Самият Мартин Стоун води живот по нищо неотличаващ се от живота на останалите представители на земевладелската аристокрация. Преди четири години финансовото му положение е претърпяло драстични промени. Сигурно си спомняте, че по онова време в някои части от Англия бяха пострадали от проливните дъждове. Много стопанства като това на Стоун, които не разполагаха с добре разработена дренажна система, пострадаха зле. Очевидно Стоун е понесъл повече загуби от всеки друг.
Проучванията ни разкриват, че той е направил някои големи, но необмислени инвестиции в рисковани начинания и когато се е провалил, е направил нови, също толкова рисковани — изглежда, воден от надеждата, че по този начин ще си върне загубите. Резултатът се оказва плачевен и затова преди две години Стоун предприема една последна, отчаяна стъпка — ипотекира имението и купува акции от корабна компания със сфера на дейност в колониите. За нещастие въпросната компания фалира. Понастоящем Мартин Стоун е затънал до гуша в дългове. Имението се руши и от цялата прислуга са останали само няколко души.
Матю посегна към кутията и извади оттам купчина листове.
— Ето списък на кредиторите му, макар да подозираме, че броят им далеч не се изчерпва с изброените тук.
Той подаде документите на младия херцог и зачака за отговор.
Клейтън Уестмор се отпусна назад и бързо прегледа документите. Лицето му не издаваше нищо.
— На колко възлизат дълговете му? — попита той, щом обърна и последната страница.
— На около сто хиляди лири.
Очевидно огромната сума не му направи никакво впечатление. Той върна листовете на довереника си и внезапно смени темата:
— Какво успяхте да научите за момичето?
Кой би могъл да знае повече за нея от човека, който възнамеряваше да я направи своя любовница, запита се Матю, докато вадеше друг свитък. Въпреки че херцогът не беше споменал за това, не беше трудно да се разбере какви бяха намеренията на Уестморланд. Той щеше да я превърне в своя метреса, осигурявайки й прилично имение и достатъчно средства за охолно съществуване. Смяташе, че Клейтън иска да разполага със сведения за семейството на госпожица Стоун просто за да прецени какви пречки биха могли да възникнат от страна на близките й.
Матю не допускаше, че изобщо щеше да има някакви пречки. Имайки предвид катастрофалното положение на Мартин Стоун, той едва ли щеше да възрази срещу прехвърлянето на отговорностите по издръжката на дъщеря му на Клейтън Уестморланд. Нима имаше друг избор? Стоун не би се замислил за репутацията на момичето, тъй като неговата беше далеч по-застрашена. Веднага щом кредиторите му откриеха реалното състояние на нещата, щяха да го подгонят, а перспективите не бяха розови — длъжникът щеше да загуби не само положението си в обществото, но и да бъде пратен зад решетките.
Матю се изчерви, когато усети, че мълчаливо се взира в папката, съдържаща информация за момичето, и бързо рече.
— Макар че беше трудно да поразпитаме тук-там, без да будим подозрения, все пак успяхме да стигнем до някои факти, а именно — госпожица Стоун е била доста трудно и своенравно дете. Очевидно е високообразована и начетена. Говори перфектно френски, а познанията й по гръцки са на достатъчно високо ниво, за да служи като преводач на чичо си по време на срещите му с гръцки дипломати. Владее също италиански, немски и латински… — Матю се поколеба. Чувстваше се неловко, че трябва да повтори нещо, което херцогът със сигурност вече знаеше.
— Продължавайте — с усмивка каза Уестморланд, забавлявайки се от смущението му.
— Много от хората, които разпитахме, споменаха, че между младата дама и баща й съществуват доста сериозни търкания. Малцина обаче са онези, които обвиняват него за това. По-голямата част му съчувстват. На четиринадесетгодишна възраст госпожица Стоун очевидно е била обладана от… неестествена страст към един джентълмен на име Пол Севарин. Той е с десет години по-възрастен от нея и както изглежда не е бил по-щастлив от баща й от факта, че е бил обект на вниманието й. Поради тази причина, както и заради това, че самият Стоун е бил безсилен да се справи с възпитанието й, той я изпраща във Франция при леля й и чичо й. Източниците ни сочат, че госпожица Стоун е успяла да си спечели огромна популярност сред френското общество. Разбира се, ако финансовото положение на баща й и някои случки от миналото й се разчуят, доброто мнение за нея ще се промени.
Имала е възможност да получи доста изгодни предложения за женитба, но щом намеренията на обожателите й станат ясни, тя просто ги отблъсква. Онези господа, които все пак са събрали кураж да разговарят с чичо й по този въпрос, са получавали уклончиви отговори. Очевидно лорд Едуард не иска да отнеме правото на родния й баща да има решаващата дума. Поведението й в обществото е добро, макар и доста по-различно от общоприетото. Не греша, нали? — попита сконфузено той, щом херцогът избухна в смях.
— Не, не грешите — отвърна развеселено Клейтън. — Бих казал, че информацията ви е изключително точна. — Представи си образа на Уитни, закачливото пламъче в очите й, докато иронизираше благородническите титли и по-точно — неговата собствена.
— Нещо друго? — попита накрая.
— Само още няколко подробности, ваше благородие. Чичото на младата дама, лорд Едуард Гилбърт е аташе в английското консулство в Париж и се радва на отлична репутация. Госпожица Стоун е в чудесни отношения с лорда и със съпругата му, лейди Ан Гилбърт. Напоследък всички са в очакване Никълъс Дьовил да поиска ръката й — предложение, което лорд Гилбърт без съмнение ще сметне за много приемливо.
