и психически Е, какво сте готов да направите, за да я спасите от подобна нерадостна съдба?
— Всичко — твърдо заяви Стивън.
— Знаех, че ще реагирате така, щом разберете какво е истинското състояние на нещата. Между другото, казах на госпожица Ланкастър, че не е необходимо повече да остава на легло. — Хю Уитиком извади часовника от джоба на жилетката си и се изправи. — Трябва да вървя. Получих бележка от прекрасната ви майка, с която ме уведомява, че ще пристигне в Лондон за Сезона, придружена от брат ви и снаха ви. С нетърпение очаквам да я видя.
— Аз също — разсеяно отвърна Стивън.
Лекарят вече беше излязъл, когато младият граф внезапно осъзна, че Уитиком има намерение да въвлече цялото му семейство в решаването на проблема на госпожица Ланкастър. Той нервно запрати писмата в чекмеджето на бюрото си. След седмица, когато близките му пристигнеха, към дома му щяха да завалят стотици покани за балове и всякакви други светски развлечения.
Заключи чекмеджето и уморено се облегна назад. Ако отхвърлеше поканите, което много му се искаше да направи, това нямаше да разреши проблема. Приятелите и познатите му щяха да започнат да го посещават с намерението да разберат защо всъщност е дошъл в Лондон по време на Сезона, след като е имал намерение да се прави на отшелник.
Разбра, че единственият изход е да отведе госпожица Ланкастър в някое от провинциалните си имения. В най-отдалеченото. Това обаче означаваше, че ще трябва да поднесе извиненията си на снаха си и майка си, по чието настояване беше дошъл в Лондон. Двете много мило го бяха помолили за това, тъй като не бяха го виждали от две години и той наистина им липсваше. Най-важната причина, която не бяха изтъкнали обаче, беше намерението им да му намерят съпруга, за предпочитане — Моника Фицуеъринг, чиято компания напоследък им беше станала изключително приятна.
В мига, в който Уитни и майка му научеха защо всъщност му се налага да се оттегли от Лондон, щяха да му простят, че проваля плановете им. Но и щяха да останат разочаровани.
14
Стивън реши да пристъпи към действие. Осъзнаваше важността на предложението на Уитиком да поеме ролята на годеник на болната. Беше готов да се справи с потока от сълзи и упреци, който без съмнение щеше да се излее отгоре му. Почука на вратата и попита дали може да влезе.
Шеридан трепна. Когато чу гласа му, но не отмести поглед от вестника. Прислужницата се втурна да отвори.
— Моля, кажете на негово благородие, че съм неразположена и не мога да го приема — застигна я гласът на Шери.
Когато му съобщиха, че госпожица Ланкастър не е добре, Стивън свъси вежди. Зачуди се колко ли се беше влошило състоянието й в резултат на проявеното пренебрежение.
— Кажете й, че съм идвал да я видя и че ще намина пак след около час.
Шеридан не изпита нито облекчение, нито удоволствие при мисълта, че той отново ще я потърси. Знаеше, че не може да разчита на него. Сутринта доктор Уитиком се беше разтревожил от състоянието, в което я беше намерил, и неговите притеснения й подействаха като предупредителен сигнал, дадоха й сила да се измъкне от отчаянието и апатията. Беше й казал, че ако иска да се възстанови, трябва да се погрижи за себе си, да направи всичко по силите си да се съвземе физически и да намери занимание за ума си.
Старият лекар се беше впуснал в безкрайни обяснения за това, колко зает е господин графът с разрешаването на неотложни делови въпроси и със задълженията, произтичащи от високия му ранг. Шеридан знаеше, че всичко това са измислици, с които Уитиком се опитва да оправдае незаинтересоваността на годеника й. Лекарят беше стигнал дотам, че дори беше изразил загриженост по отношение на младия граф, който „напоследък не бил на себе си“. За нещастие колкото повече старият човек се впускаше в ненужни обяснения, толкова повече Шеридан се убеждаваше, че годеникът й се интересува от нея по-малко, отколкото от бизнеса и социалните си ангажименти! Нещо повече, подозираше, че той жестоко я наказва заради нахалството й да повдигне пред него въпроса за чувствата им.
През последните няколко дни жестоко се беше укорявала, че изобщо е подхванала тази тема. Но когато тази сутрин беше чула съветите на доктор Уитиком и беше зърнала разтревоженото му лице, чувството за вина и обида прераснаха в справедливо възмущение. Тя не беше сгодена за възрастния човек, но въпреки това той се тревожеше за нея, беше си направил труда да пропътува много километри, за да я види! И ако любовта беше несериозна, забранена емоция за начетените английски господа благородници, графът би могъл поне малко да се съобрази с факта, че Шеридан беше загубила паметта си!
Що се отнасяше до това да се омъжи за графа — за нея беше необяснимо каква лудост трябва да я беше обзела, та да я подтикне към вземането на подобно решение. Единственото положително качество, което той, изглежда, притежаваше, беше, че е невероятно красив, но това не беше достатъчна причина тя да свърже живота си с неговия. Беше решила твърдо да прецени внимателно фактите, след като паметта й се върнеше. Ако не откриеше наистина разумна, основателна причина да се омъжи за графа, щеше да развали годежа и да му препоръча да си намери жена, чието отношение към любовта и брака е също толкова хладно и безразлично както неговото. Сигурно баща й се беше заблудил, че от лорд Уестморланд ще излезе добър съпруг за единствената му дъщеря, и това го беше накарало да се съгласи да даде ръката й на младия благородник. Ако беше действала под влияние на баща си, щеше да отиде при него и да му обясни защо разваля годежа. Не можеше да си представи лицето му, но в гърдите й трепваше топло пламъче всеки път, когато се сетеше за баща си. Имаше усещането за някаква невъзвратима загуба, сякаш той силно й липсваше. Със сигурност човек, който събуждаше подобни чувства у нея, не би я накарал насила да се омъжи за господин, когото тя изобщо не харесва!
Точно след час Стивън отново почука на вратата.
Шеридан погледна към часовника на камината и ядосано си рече, че ако не друго, графът поне беше точен. Това обаче ни най-малко не промени намеренията й. Продължи да се рови из вестниците, пръснати върху бюрото до прозореца.
— Кажете на негова светлост, че в момента си почивам обърна се тя към прислужницата. Когато изрече тези думи, се почувства горда от себе си. Въпреки че не знаеше много за Чариз Ланкастър, поне нямаше съмнение, че не й липсват смелост и упоритост.
Стивън отново изпита чувство за вина, примесено със силна тревога.
— Болна ли е? — попита той, когато прислужницата му предаде думите на госпожицата.
Жената умолително погледна към Шеридан. Тя отрицателно поклати глава и прислужницата отвърна, че госпожицата е добре.
Час по-късно графът отново почука на вратата и този път го информираха, че госпожица Ланкастър е в банята.
След час тревогата му се смени с раздразнение. На решителното му почукване отговориха, че „госпожицата спи“.
— Кажете на „госпожицата“, че ще се върна точно след час и че очаквам да я видя изкъпана, отпочинала и готова да слезе долу за вечеря! — изрече той с нетърпящ възражение тон. — Сядаме на масата точно в девет.
Когато въпросният час измина и Стивън отново застана пред вратата, Шеридан изпита огромно задоволство. Тя се усмихна и се потопи до шия в пълната с пяна мраморна вана.
— Кажете на негова светлост, че тази вечер предпочитам да се храня сама в стаята си.
Стивън отвори вратата още преди прислужницата да е привършила с предаването на важното съобщение. Той буквално влетя в стаята, избутвайки бедната жена встрани.
— Къде е тя? — процеди през зъби той.
— В… в банята, милорд — заекна прислужницата. Той се насочи натам, но забеляза ужасеното изражение на женицата и в последния момент смени посоката. Приближи се до прозореца. Разпилените върху бюрото вестници привлякоха вниманието му.
— Госпожице Ланкастър! — извика гневно графът, при което прислужницата пребледня. — Ако до десет минути не слезете в трапезарията, ще се върна отново тук и насила ще ви завлека долу, независимо от вида, в който ще ви заваря! Ясен ли съм?
