Преди да те срещна

Ревността беше непознато за него чувство, но жените неизбежно изпитваха удоволствие да чуват, че са станали обект на мъжка ревност. Стивън хвърли бърз поглед през рамо и със задоволство установи, че поне в това отношение Чариз Ланкастър не се различаваше от своите посестрими. Изглеждаше поласкана. Графът прикри усмивката си и наля малко шери в една чаша. Обърна се да й подаде питието. Девойката отново беше свела глава и впила поглед в ръцете си.

— Шери? — попита той.

— Да? — Шеридан рязко вдигна глава, а в сърцето й трепна странно задоволство.

Стивън й подаде чашата, но Шеридан не я пое. Не отместваше поглед от младия мъж, сякаш очакваше нещо от него.

— Може би искаш да ти налея вино? — попита я той.

— Не, благодаря.

Той сложи чашата на масата:

— Помислих, че каза „да“.

Девойката поклати глава:

— Аз пък си помислих, че се обръщате към мен и… Шери! — възкликна внезапно и със светнало от радост лице скочи от мястото си. — Помислих, че аз съм Шери! Аз съм Шери! Искам да кажа, така трябва да са ме наричали…

— Разбирам — кимна Стивън и изпита невероятно облекчение. Двамата стояха на крачка един от друг и се усмихваха, споделяйки мига на триумфа, който ги сближаваше и насочваше мислите им в една посока. Стивън внезапно разбра защо Бърлтън е бил „лудо влюбен“ в това момиче, както твърдеше икономът на убития. А Шери гледаше усмихнатите му сини очи, излъчващи очарование и топлина, и разбра защо се беше обрекла ма този мъж. Някакви странни фрази започнаха да изскачат от дълбините на съзнанието й…

„Баронът взе ръката й, притисна я към устните си и развълнувано промълви: «Вие сте любовта на живота ми!»“ „Принцът я взе в силната си прегръдка и я притисна към сърцето си: «И сто кралства да имах, щях да ги заменя за теб, моя любов. Бях нищо, преди да те срещна…»“

„Графът беше толкова покорен от невероятната й красота, че не се стърпя и я целуна: «Простете ми, но не мога да ви устоя! Обожавам ви!»“

Шери гледаше очаквателно към Стивън и той осъзна, че не би могъл да се съпротивлява на желанието си да й отговори. Повдигна лицето й нагоре и докосна устните й. Усети как дъхът й замира и как тялото й се напряга. Той се отдръпна и се вгледа в озадаченото изражение на лицето й. Мина цяла вечност, докато Шеридан отвори очи. В погледа й се четеше очакване и в известна степен — разочарование.

— Нещо не е ли наред? — попита Стивън.

— Не, съвсем не — любезно отвърна тя, но си личеше, че се опитва да прикрие истината.

Графът мълчаливо зачака. Знаеше, че подобна тактика винаги предразполагаше другите да говорят, и беше разбрал, че при „годеницата“ му тя действа безотказно.

— Но сякаш очаквах нещо по-различно — наруши мълчанието девойката.

Той се опита да убеди сам себе си, че прави всичко само за да й помогне да си спомни, когато попита:

— И какво точно очакваше?

Тя тръсна глава, но очите й останаха все така впити в неговите:

— Нямам представа.

Колебливият отговор само затвърди подозренията му, че истинският и годеник не се е притеснявал да слага юзди на страстите си, когато е бил с нея. Докато потъваше в топлите й сиви очи, той внезапно реши, че е длъжен да възкреси спомена и за Бърлтън. Отказваше да приеме факта, че причината, поради която смята да го направи, е съвсем друга — лична, егоистична. Нали беше обещал на Уитиком, че ще направи всичко по силите си да я накара да се чувства обичана и щастлива.

— Може би си очаквала нещо повече от това — нежно промълви и докосна е устни крайчеца на ухото й.

Горещият му дъх накара Шеридан да потръпне и тя извърна лице. Устните й намериха неговите. Стивън смяташе да я целуне така, както най-вероятно Бърлтън я беше целувал, но изведнъж всичките му добри намерения го напуснаха.

Шеридан очакваше всичко друго, само не й онова, което последва. Ръката на графа здраво обгърна талията й и я притегли към тръпнещото му от страст тяло. По гърба й полазиха тръпки на непозната възбуда. Тя затаи дъх и се притисна още по-плътно към него. Устните й се разтвориха инстинктивно и езикът му се плъзна между тях. Сърцето й бясно заби, когато пръстите му се заровиха в косата й и привлякоха лицето й още по-близо до неговото. Чувстваше се така, сякаш очакваше да се разтвори и да се слее с тръпнещото му тяло.

Стивън с мъка си наложи да се отдръпне, преди да е станало прекалено късно. Беше изненадан от реакцията която предизвикаха в тялото му няколкото неопитни момински целувки. Очевидно „годеницата“ му нямаше никакъв опит с целуването. Клепачите й трепнаха и очите й се отвориха. Лицето й пламтеше. Обзе го раздразнение, че е загубил контрол над себе си.

На трийсет и три годишна възраст предпочитанията му го отвеждаха при страстни жени, овладели изкуството да се наслаждават и да доставят удоволствие на партньора си. Мисълта, че едно момиче, по- скоро дете, отколкото жена го беше възбудило до такава степен, му се стори смешна. От друга страна, само преди минута Шеридан му беше показала, че може да бъде много прилежна ученичка, щом се озове в ръцете му, и онова, което се беше случило помежду им, не беше съпроводено с никакви прояви на девически свян.

Като се вземеше всичко това предвид, очевидно Чариз Ланкастър не беше съвсем невежа, а по-скоро неправилно обучена от покойния си годеник и предишните си обожатели.

Стивън се усмихна. Явно той беше наивникът. Веждите му трепнаха.

— Това доближаваше ли се до очакванията ти? — сухо попита графът.

— Не! — категорично отвърна Шеридан и тръсна глава. Лъскавите й коси се разпиляха по раменете. — Зная, че никога не бих могла да забравя нещо подобно, ако поне веднъж съм го изпитала — призна тя.

Непозната болка прониза сърцето му. Преди да осъзнае какво прави, Стивън вдигна ръка и погали нежно лицето на девойката.

— Чудя се дали с възможно да си наистина толкова сладка, колкото изглеждаш — промълви той.

Нямаше намерение да изрази гласно мисълта си, затова и не очакваше да получи отговор, още по-малко онзи, който последва.

— Мисля, че изобщо не мога да бъда наречена „сладка“, милорд — призна тя така, сякаш съобщаваше някаква ужасна тайна. — Може и да не сте го забелязали, но аз не се поддавам на обработка.

Стивън едва успя да запази сериозното си изражение и предпочете да замълчи, защото ако отвореше уста, щеше да избухне в силен смях, но Шеридан изтълкува мълчанието му погрешно.

— Трябва наистина много успешно да съм успявала да го скривам от вас — призна тя и очите й виновно се спряха върху рубинените копчета на ризата му. Ръката на Стивън продължаваше да стои на кръста й и Шери не можеше да се отърси от усещането, че прави нещо нередно. Само допреди минута мразеше дрехата, в която беше облечена, годеника си и проклетата си памет, която не искаше да се връща, и копнееше да се отърве от тях. В следващия миг само една усмивка, само един поглед… само една целувка се оказваха достатъчни да променят всичко. Чувстваше се така, сякаш роклята й беше създадена за принцеса, сякаш загубата на паметта беше нещо чудесно. За нея това беше необяснимо, а най-необяснима от всичко й се струваше мисълта, че ще е най-добре паметта й никога да не се върне. Господи, как само я целуваше! Цялото й тяло се разтапяше и пламтеше — от това й ставаше невероятно добре и в същото време се чувстваше неуверена и виновна.

Шеридан пое дъх и понечи ла му обясни причината за объркването си:

— Не зная за каква ме мислите, но по всичко изглежда че нравът ми е… ужасен. Дори бих казала, че съм напълно… непредсказуема в реакциите си.

— Забелязах — дрезгаво промълви Стивън и отново повдигна лицето й към своето.

— И това не ви притеснява? — недоверчиво го погледна тя.

Няколко бяха нещата, които притесняваха графа точно в този момент, и нито едно от тях не беше свързано с нейния нрав. Закръглените й гърди бяха притиснати към неговите, копринената й коса галеше