Той се подсмихна и направи знак на кочияша си да докара каретата.
— Мисля, че и момента съпругът ти и брат му се чудят за най-подходящият начин да ме изличат от лицето на земята.
Уитни едва потисна смеха си.
— Май Стивън е по-настоятелният от двамата — подхвърли шеговито тя, качвайки се в каретата.
— Тази мисъл изобщо не е успокоителна, като се има предвид колко лесно кипва кръвта му и какъв точен стрелец е.
Уитни стана сериозна.
— Ники, съпругът ми беше много ясен, когато каза, че не трябва да се месим. Опитах се да те предупредя да забравиш за идеята да предложиш кандидатурата си за бъдещ поклонник на госпожица Ланкастър. Ще трябва да се откажеш от състезанието при първа възможност. Клейтън рядко ми забранява нещо, но когато го прави, не мога да не се подчиня.
— В този случай човекът, който не се подчинява, съм аз, а не ти, скъпа! Освен това той наблегна, че представителите на семейството не трябва да се месят, а за мое огромно съжаление аз не съм част от твоето семейство.
Уитни долови намека и предупредително погледна приятеля си:
— Ники…
— Да, любов моя?
— Не ме наричай така.
— Да, ваша светлост? — подразни я той.
— Спомняш ли си колко отчайващо наивна и непохватна бях аз самата, когато трябваше да бъда въведена в обществото?
— Ти никога не си била наивна и непохватна, скъпа, просто много различна от останалите.
— Чариз Ланкастър е толкова неопитна, колкото бях аз навремето. Даже повече. Не допускай да вземе проявеното от теб внимание като знак за искрено чувство. Не я оставяй да се увлече по теб. Не желая да я нараним повече, отколкото вече е наранена.
— Спомням си, че когато те придружих на твоя дебют, те предупредих да не объркаш обикновеното флиртуване със сериозните чувства. Тогава го направих, за да не бъдеш наранена. Спомняш ли си?
— Да.
— Накрая нараненият останах аз.
— И побърза да излекуваш разбитото си сърце с безкраен списък от жадуващи за вниманието ти дами.
Ники не отхвърли обвинението, но го отмина без коментар.
— В момента, в който видях Чариз Ланкастър, тя ми напомни за теб. Не зная какво ме кара да си мисля, че е много различна от останалите, нито до каква степен прилича на теб, но с нетърпение очаквам да разбера.
— Искам тя да се омъжи за Стивън, Ники. Двамата са създадени един за друг. Зная, че и доктор Уитиком мисли като мен. От теб очаквам да й обръщаш толкова внимание, колкото да се опиташ да събудиш ревността на Стивън и…
— Мисля, че това лесно мога да го постигна — засмя се Ники.
— Тогава Стивън ще разбере колко много всъщност я иска и че е на път да я загуби.
— Ако смяташ да се подчиниш на забраната на съпруга си за намеса в тези дела, по-добре да оставиш на мен да подбера методите си на действие. Приемаш ли?
— Приемам.
25
На път за кабинета на графа Шери се поспря пред огромното огледало, за да се увери, че косата й не е разрошена, приглади полите на новата си рокля и с усмивка поздрави застаналия наблизо Ходжкин:
— Добро утро. Ходжкин. Днес изглеждате изключително добре. Костюмът ви нов ли е?
— Да, госпожице. Благодаря — отвърна той, едва прикривайки задоволството си от факта, че тя също е забелязала колко добре му стои новата униформа. — Получих костюма вчера, направо от шивашкото ателие.
— Аз също съм с нова рокля — похвали се Шери.
Чувайки гласа й, Стивън се обърна към вратата и видя как девойката направи пирует пред възхитения поглед на иконома.
— Нали е прелестна?
Сцената беше толкова затрогваща и приятна, че графът се усмихна и побърза да отговори вместо стареца:
— Наистина е прелестна.
Шери отпусна полите на роклята, влезе в кабинета и се приближи към бюрото. Повечето жени, които Стивън познаваше, бяха специално обучавани как да се движат, в резултат на което походката им в крайна сметка ставаше скована. Тази девойка обаче притежаваше вродена грация и непринуденост.
— Добро утро — лъчезарно му се усмихна тя. — Надявам се, че не прекъсвам заниманията ти. Помислих си, че би искал да ме видиш веднага щом…
— Не ме прекъсваш — увери я Стивън. — Всъщност нарочно отпратих секретаря си, за да остана насаме с теб. Заповядай, седни.
Шери се настани на отсрещното кресло, като внимателно оправи роклята си и вдигна питащ и същевременно изпълнен с доверие поглед към годеника си.
Тя му вярваше безрезервно, помисли си Стивън, а той щеше да използва това нейно доверие, за да я манипулира…
Осъзна, че беше очаквал този момент с нежелание, дори с ужас, но нямаше за кога да отлага важния разговор. Въпреки това усети, че отчаяно търси тема, с която да поотложи неприятните обяснения.
— Как се чувстваш тази сутрин?
— Малко с рано да се каже — весело светнаха очите й — Та ние приключихме със закуската едва преди час!
— Нима е минал само час? На мен ми се стори повече… Какво прави през този час?
— Бях в библиотеката и търсех нещо за четене, когато ми съобщиха, че ме викаш.
— Не е възможно да си прочела всички онези списания, които ти пратих! Такъв голям куп!
Тя прехапа устни, полагайки огромни старания да изглежда сериозна, и попита:
— Разглеждал ли си някое от тях?
— Не, защо?
— Не мисля, че ще ти се сторят много поучителни.
Стивън нямаше представа какво съдържат дамските списания, само знаеше, че жените ги четат, но за да продължи разговора, попита за названията на някои от тях.
— Имаше едно с много дълго име. Ако добре си спомням, казваше се „Месечно списание за дами или информативно четиво за местата, където бихте могли да се забавлявате, както и съвети за това как да дадете воля на фантазиите си, да упражните ума си и да въздигнете характера си“.
— И всичко това в едно-единствено списание? — престори се на ужасен Стивън. — Много амбициозно начинание.
— Тъкмо това си рекох и аз, преди да прегледам статиите. Знаеш ли за какво се разправяше в една от тях?
— Като гледам изражението ти, едва ли ще се осмеля да направя предположение — засмя се графът.
— Беше посветена на ружа.
— Какво?
— В статията се даваха съвети как да си слагаме руж на лицето. Много интересно! А можеш ли да допуснеш какво се криеше зад заглавията „Упражнения за ума“ и „Въздигане на характера“? — Шери се засмя и продължи: — В някои от другите списания обаче имаше далеч по-важна информация — например за
