Преди да те срещна

в прегръдките си и да я помоли за прошка.

— Разбира се. Семейството ти едва ли смята, че съм подходяща партия за теб. — Гласът й прозвуча нормално. — Дори аз не мога да си обясня как е възможно баща ми да е преценил, че ти си подходящ за мен.

Тя изглеждаше толкова спокойна, че Стивън вече беше решил да я остави сама, когато забеляза мокрите й от сълзи страни. Съпротивата му беше сломена. Той я сграбчи за раменете, извърна я към себе си и трескаво зашепна:

— Моля те, не плачи. Недей. Просто се опитвам да направя онова, което ще е най-добро в случая.

— Тогава ме остави на мира! — гневно изрече тя, но риданието разтърси цялото й тяло.

— Не мога — призна Стивън, погали косата й и притисна разплаканото й лице към гърдите си. — Съжалявам — промълви той и я целуна по слепоочието. — Толкова съжалявам! Моля те, не плачи. Не искам да те нараня. Не ме оставяй да те нараня.

Устните му се спуснаха към страните й, попиха сълзите й. Не беше я виждал да плаче дори когато я болеше най-много и сега сълзите й го накараха да загуби контрол и да забрави всичко наоколо. Впи устни в нейните, притисна я към себе си. Езикът му се плъзна между устните й. Шери направи опит да извърне лице. Той почувства съпротивата й и удвои усилията си.

„Надявам се, че съм проявила достатъчно здрав разум да те накарам да почакаш, преди да приема твоето лишено от галантност предложение за женитба“, беше казала тя. Сега го отблъскваше. Завинаги. Той мълчаливо простена, наранен дълбоко от загубата. Стивън зарови пръсти в косите й, извърна лицето й към себе си и се взря в разплаканите й очи.

— Шери — промълви отчаяно той, — моля те, целуни ме.

Тя не можеше да се бори с него, затова остана неподвижна, сразявайки го с хладното си безразличие. Стивън се опитваше да сломи съпротивата й. Устните му и ръцете му галеха възбуждащо, настойчиво.

— След като ще ме сравняваш с останалите си обожатели, не смяташ ли, че поне трябва да имаш база за сравнение — произнесе той, опитвайки се да си върне онова, което губеше, но ефектът от думите му беше напълно противоположен на очаквания от него.

Инстинктът на Шери й подсказа, че тя никога вече не бива да му вярва, че не бива повече да му позволява да я докосва и да я целува… Само сега… Още един-единствен път…

Устните и се поддадоха, разтвориха се и помръднаха под настойчивостта на неговите. После тя отстъпи назад и каза:

— Благодаря ви за демонстрацията, милорд. Ще се постарая да ви оценя по достойнство, когато ми се отдаде случай да правя сравнения.

Стивън не я чу, нито се опита да я спре, когато тя го остави сам в кабинета. Той опря длани на рамката на прозореца и отвратено прошепна:

— Ах, ти, мръсен кучи сине!

Шери се заизкачва по стълбите, опитвайки се да скрие обзелите я чувства от подминаващите я слуги. Усещаше устните си подпухнали и разранени от настойчивите му целувки, които само я бяха разстроили, а за него не означаваха нищо.

Искаше да си отиде у дома.

Влезе в стаята си и се сви на леглото. Обхвана с ръце коленете си и опря брадичка в тях. Имаше чувството, че ако смени позата, ще се разпадне на хиляди късчета.

Зарови лице във възглавницата и горко зарида за бъдещето, което не можеше да има, и за миналото, което не можеше да си спомни.

— Искам, да си отида у дома — простена на глас тя. — Искам да си отида у дома! Татко, защо се забави толкова? Защо не идваш да ме вземеш?

26

Наблизо кротко пасеше красив петнист жребец. Шери се метна на гърба му, пришпори го и полетя като вихър, обляна от лунна светлина. Смехът й кънтеше и се сливаше с вятъра. Тя и конят летяха… летяха…

„Ще си счупиш врата, cara!“ — извика младият мъж, който яздеше плътно зад нея…

— Госпожице Ланкастър! Госпожице Ланкастър!

Някаква ръка докосна рамото й и леко побутна спящата Шери, изтръгвайки я от приятния свят на сънищата.

— Съжалявам, че трябва да ви събудя, мадам, но нейна светлост с във всекидневната заедно с няколко кроячки и пита дали можете да отидете при тях — обясни прислужницата.

Прииска й се да се увие като пашкул в чаршафите и да продължи съня, но не можеше да прати херцогинята и кроячките по дяволите. Шери стана, изми лицето си и тръгна към просторната слънчева стая, където я очакваха.

Оказа се, че „нейна светлост“ всъщност бе не майката на Стивън, а снаха му. Шери се постара да скрие чувствата си от красивата млада дама. Поздрави я любезно, но по-скоро официално, отколкото топло.

И ако Уитни Уестморланд усети нещо необичайно в поведението на Шери, тя не го показа. Започна оживен разговор за необходимостта девойката да бъде облечена по последна мода, за предстоящите балове и венециански закуски, а кроячките се суетяха около Шери и снемаха мерките й. Този път младата американка не беше склонна да приеме с доверие топлата усмивка и милите думи на Уитни Уестморланд. Желанието й да осигури богат гардероб за Шери беше просто първата стъпка в изпълнението на общия план неподходящата годеница на графа да бъде захвърлена в ръцете на някой друг мъж. Само че Шеридан имаше други планове. Щеше да си отиде у дома, независимо от това къде беше този неин дом, и имаше намерение да заяви това на херцогинята в мига, в който двете останеха насаме.

— За какво мислите? — попита я Уитни, очаквайки Шеридан да изрази задоволството си или предпочитанията си към предлаганите й платове и модели.

Шери вирна брадичка, погледна към мадам Ласал и запита:

— Имате ли нещо в червено?

— В червено ли? — възкликна модистката с приятен френски акцент. — Не, не, госпожице! Червеното няма да подхожда на цвета на косата ви.

— Аз обичам червения цвят — настоя на своето момичето.

— Тогава ще го имате. Само че можете да го използвате като тапицерия за диваните си или за завеси на прозорците. Този цвят не е за вас, госпожице. Господ вече ви е благословил е коса с много рядко срещан червен цвят и ще бъде грехота да сложите върху себе си нещо неподходящо.

Тази цветиста реч така развесели Шеридан, че тя едва сдържа смеха си. Погледна към Уитни, чийто зелени очи също се смееха, и за момент забрави, че херцогинята е всъщност нейна неприятелка.

— Предполагам това означава, че червеното ще ми стои ужасно. Права ли съм?

— Да! — кимна модистката и вложи в тази кратка думичка целия си плам.

— И че нищо не е в състояние да ви накара да ми ушиете червена рокля, независимо от това колко силно я искам? — продължи Шери.

Херцогинята се засмя и отвърна:

— Мадам по-скоро ще се хвърли в Темза, отколкото да изпълни желанието ви.

— Да! — закимаха утвърдително всички кроячки и за миг в стаята се възцариха смях и добро настроение.

Минаха няколко часа и изведнъж Шеридан разбра, че шивачките всъщност нямаха намерение да напускат къщата, докато не ушият всички необходими тоалети.

— Аз вече имам пет рокли — по една за всеки делничен ден от седмицата — нервно ги информира тя.

— Страхувам се, че ще ви се наложи да се преобличате поне по пет пъти на ден — усмихнато рече херцогинята.