Лангфорд. И трите титли бяха стари и престижни. И изведнъж нещата започнаха да се объркват. Стивън обича архитектурата и това беше специалността, която изучаваше в университета. Той закупи петдесет хиляди акра земя и започна да проектира къща, която да му служи за постоянно място за живеене. Докато къщата се строеше, той купи три имения в различни части на Англия и започна да ги ремонтира. Ето цялата картина — един много богат и красив млад мъж, произхождащ от едно от най-благородните семейства в страната, се сдобива с три благороднически титли и четири прекрасни имения. Можете ли да отгатнете какво се случи?
— Може би се е пренесъл да живее в едно от тези имения?
— Да, направи го, но не това беше важното — засмя се Уитни.
— Все още не разбирам.
— Случи се това, че стотици семейства, които имаха дъщери за женене и които държаха да омъжат тези свои дъщери непременно за мъж с благородническа титла, включиха Стивън Уестморланд в списъка на най-желаните кандидати. Интересът и стремежите към него избухнаха така внезапно и с такава сила, че чак беше противно да се наблюдава. Тогава графът наближаваше трийсетте и всички смятаха, че му е време да създаде семейство. Жените се тълпяха около него. Мъжете, които като моя съпруг са родени с титла, свикват с този факт и престават да му обръщат внимание, макар в доста случаи да се чувстват като упорито преследван дивеч. В случая със Стивън всички блага сякаш се изляха върху му за една нощ. Ако промяната не беше толкова внезапна, той щеше да се приспособи към нея. А също и ако на пътя му не се беше изпречила Емили Кендъл.
Шери почувства, че стомахът й се свива на топка.
— Какво се е случило? — полюбопитства тя, когато Уитни замълча.
— Преди да продължа, искам да се закълнете, че на никого няма да кажете за това, което ще чуете! — Шеридан кимна. — Стивън се запозна с Емили две години преди да наследи титлите си. Тя беше една от най-красивите жени, които някога съм виждала, а освен това беше остроумна и забавна… И високомерна. Аз поне я смятах за такава. Всички мъже, включително и Стивън, бяха луди по нея. Девер ми поне беше достатъчно умен, за да не й позволи да забележи колко е увлечен по нея. И изведнъж Стивън й предложил да се омъжи за него. Емили останала поразена.
— Защото я е обичал ли?
— Защото се е осмелил да й предложи.
— Какво?
— Според съпруга ми, който е научил историята от самия Стивън, госпожица Кендъл била шокирана, че той я поставя в подобна незавидна позиция. Тя беше… е… дъщеря на херцог и семейството й никога не би допуснало тя да се омъжи за обикновен благородник. Набързо я венчаха за Уилям Латроп, маркиз на Гленгармон — старец, чисто имение граничеше е това на бащата на Емили. За годежа се разбрало една след като всички документи били подписани. Емили избухнала в сълзи, когато обяснила на Стивън, че преди той да й предложи брак, поне била в състояние да отхвърля домогванията на лорд Латроп към ръката й, но сега, когато баща и разбрал за връзката й с младия Уестморланд, той в никакъв случай нямало да отстъпи. Като покорна дъщеря тя трябвало да се подчини на волята на баща си.
Уитни млъкна, усмихна се на Шери и подхвърли:
— Между другото, аз не смятах, че съм длъжна да се подчиня на избора на баща си. Както и да е, Стивън настояваше да разговаря с баща й, но Емили го уверила, че той ще я пребие от бой, ако разбере, че е доверила на девер ми тайната за годежа си с лорд Латроп.
— И двамата са се разделили?
— Де да беше така! Емили го убедила, че единственият начин… да продължат… приятелството си… бил да продължат да се срещат, след като тя се омъжи.
Шери смръщи вежди. Трудно й беше да слуша историята за огромната любов на Стивън към друга жена. Уитни възприе мръщенето й като знак на неодобрение и побърза да завърши:
— Това всъщност не е толкова… необичайно или скандално. В средите на благородниците се срещат много жени, които желаят да получават… внимание… и които се стремят към… компанията на някой привлекателен мъж, който би бил много… добър в различни отношения. Всичко с много дискретно, разбира се.
— Искате да кажете, че трябва да държат приятелството си в тайна ли?
— И така може да се каже — кимна Уитни, поразена от факта, че Шери всъщност наистина не си даваше сметка от какъв характер е било „приятелството“ между Стивън и Емили. Но нима можеше да се очаква друго? Добре възпитаните момичета нямаха представа какво става в спалнята на двама съпрузи, но от случайно дочути думи все пак разбираха, че едва ли отношенията между мъжа и жената се изчерпват с едно обикновено ръкостискане.
— Какво става, ако истината излезе наяве?
— Обикновено съпругът с страшно недоволен, особено ако подобно приятелство е дало повод за клюки.
— Тогава настоява ли съпругата му да ограничи контактите си само до среща с жени?
— Да, но обикновено му се налага да поиска обяснение и от джентълмена.
— Какво обяснение?
— Такова, което се дава в ранни зори на двайсет крачки разстояние между двамата участници.
— Дуел?
— Да, точно така! — потвърди Уитни.
— Продължи ли лорд Уестморланд да бъде… много близък приятел на Емили Кендъл след женитбата й със стария маркиз?
— Да. Връзката им продължи близо година, преди съпругът й да разбере.
Шери пое дълбоко дъх. Страхуваше се да зададе следващия въпрос.
— Имаше ли дуел?
— Да.
Тъй като лорд Уестморланд все още беше между живите, очевидно старият маркиз се беше преселил в отвъдното.
— Той го е убил — изрече тя.
— Не, макар че би могъл да го направи. Стивън беше лудо влюбен в Емили и й беше верен до гроб. Ненавиждаше лорд Латроп заради това, че беше предложил брак на Емили, за това, че беше откраднал младостта и красотата й, за това, че беше твърде стар, за да я дари с деца. Стивън му казал всичко това в деня на дуела и в крайна сметка маркизът почина, но от сърдечен удар, а не от пистолетен изстрел. Оказа се, че всъщност Емили и баща й, а не лордът са държали на сключването на този брак. Нашата Емили искала да стане херцогиня, което щяло да се случи, когато бащата на стария маркиз починел и синът му — съпругът на Емили, наследил титлата му. В деня на дуела истината излязла наяве и Стивън повярвал на лорда — старецът нямал причини да лъже.
— Дуелирали ли са се все пак?
— И да, и не. Всъщност Стивън поднесъл извиненията си на лорд Латроп, което било равностойно на поражение. Седмица след дуела бащата на Емили я изпратил в Испания, където тя останала една година, изчаквайки съпруга си да умре. После се върна тук съвсем променена — още по-красива, но също и по-малко високомерна.
Тук Уитни беше решила ла приключи с историята на графа, но Шери не се сдържа и попита:
— Те срещнаха ли се отново?
— Да. Междувременно Стивън беше наследил титлите си. Странното беше — а може би в крайна сметка не е чак толкова странно, колкото изглежда — че бащата на Емили пръв потърси Стивън. Той съобщил на девер ми, че Емили е влюбена в него и винаги е била, и го помолил поне да поприказва с нея.
Стивън се съгласил и бащата на Емили си тръгнал, обзет от приятни предчувствия, че дъщеря му ще стане графиня на Лангфорд. На другата седмица тя се появила в дома на графа и му признала всичко. Разкаяла се за егоизма си и го помолила да й даде възможност да докаже любовта си към него. Стивън й казал, че ще си помисли. На следващия ден баща й пристигнал и връчил на Стивън чернова на подготвения от него и дъщеря му брачен договор. Графът взел листа и предложил да нанесе някои поправки. Бащата на Емили вече бил убеден, че Стивън е най-великодушният от всички мъже на този свят.
