— И той е имал намерение да се ожени за нея след всичко, което му е причинила? — възкликна изумено Шери. — Не мога да повярвам! Трябва наистина да е загубил разсъдъка си!
— Емили и баща й посетили Стивън, но онова, което той им връчил, не било брачен договор.
— А какво?
— Списък с подходящите кандидати за втори съпруг на младата маркиза. Всички изброени мъже имали титли и били на възраст между шейсет и деветдесет и две години. Стивън умишлено беше направил така, че Емили да повярва в намеренията му да се ожени за нея, и после й беше нанесъл съкрушителен удар.
— Не е от тези, които лесно прощават, така ли? — попита Шери. — Все пак, както и ти спомена в началото, тя не е направила нещо необичайно за една омъжена дама от висшето общество!
— Стивън не можа да й прости, че се е омъжила за Латроп единствено заради титлата му. Не можа да й прости, че го е лъгала. Но най-вече не можа да й прости факта, че го беше оставила да отиде на дуел, където едва не уби съпруга й.
— Трябва да се замислите над това, което ви казах, ще разберете, че годеникът ви не вярва на собствената си преценка за жените и винаги подлага под съмнение мотивите на представителките на нежния пол. Може би тогава ще стигнете до извода, че в крайна сметка намерението му да ви представи на други джентълмена не е толкова жестоко или лишено от смисъл. Не казвам, че е прав, а и онова, което аз мисля, няма никакво значение в случая. Искам само да ви помоля да се вслушате в сърцето си и да вземете своето решение, след като осмислите информацията, която ви дадох. Мисля, че мога да ви кажа още нещо, което да ви бъде от полза.
— Какво е то?
— До този момент нито аз, нито съпругът ми сме виждали Стивън да се отнася с подобна топлота и нежност към някоя жена, както прави с вас. — Уитни реши, че е казала всичко, което би могло да се окаже от полза, и се приближи до дивана, за да вземе чантата и ръкавиците си.
Шери се изправи.
— Бяхте много добра с мен, ваша светлост — разчувствано рече тя.
— Моля те, наричай ме Уитни — отвърна херцогинята и добави: — И не ме наричай „много добра“, защото ще ме принудиш да си призная, че постъпвам по този начин не само защото съм загрижена за щастието на Стивън, но и водена от чисто егоистични подбуди.
— Какви могат да бъдат тези егоистични подбуди? — учуди се Шери.
— Мисля, че това е най-добрият и може би единствен шанс да се сдобия със сестрата, която винаги съм искала да имам.
Шери се усмихна и топло стисна ръката на херцогинята, после двете се прегърнаха. След миг се откъснаха една от друга, почувствали се неловко от този внезапен изблик топли чувства. Та те почти не се познаваха! Но това ли имаше някакво значение сега, след като първата крачка към едно приятелство беше направена.
— Много те харесвам — призна след кратко мълчание херцогинята и излезе.
Миг след това вратата се отвори. Уитни надникна в стаята и заговорнически прошепна:
— Между другото, майката на Стивън също те харесва. Ще се видим на вечеря.
— О, това с чудесно!
Уитни кимна и доволно се усмихна:
— Отивам долу, за да се опитам да внуша на Стивън, че идеята за тази вечеря всъщност е негова.
Шери застана до прозореца. Мислеше си за онова, което преди малко беше чула. Вече виждаше графа в нова светлина. Можеше да си представи какво е да знаеш, че те искат заради онова, което притежаваш, а не заради самия теб. Фактът, че той отказваше да се примири с преструвките и лицемерието, доказваше, че не е надут и горделив човек.
Не беше изоставил жената, която беше обичал дори след като я беше загубил, и това говореше за дълбока лоялност. Беше готов дори да рискува живота си в дуел — свидетелство за истинско благородство.
В отговор Емили Латроп го беше използвала и предала. Нищо чудно, че Стивън се притесняваше да не сбърка отново в избора си на съпруга.
Да, графът определено не беше горделив и самовлюбен.
Но не беше и човек, който лесно прощава.
Той обичаше да я целува, но някъде дълбоко в себе си Шери беше убедена, че целувките не са задължително проява на дълбоки чувства. Понякога Стивън изпитваше истинско задоволство от нейната компания. И обичаше, когато се смееха заедно…
Така й се искаше да си възвърне паметта! Всички отговори, от които имаше нужда, бяха скрити някъде там. Зачуди се как да се държи с него от този момент нататък. Гордостта и инстинктът й подсказваха, че не бива да му позволява отново да я нарани.
Трябваше да бъде възможно най-естествена, но същевременно да му покаже, че между двама им има една граница, която не може да бъде прекрачвана.
Щеше да се опита да забрави тръпките, които ръцете и целувките му изпращаха по цялото й тяло… Тази негова зашеметяваща усмивка, от която сърцето й замираше блясъка на сините му очи…
Шери тръсна недоволно глава. Та в момента тя си спомняше всичко онова, което беше решила да забрави!
Седна зад бюрото и се опита да насочи вниманието си върху страниците на вестника.
Шери силно стисна очи, сякаш по този начин щеше да затвори съзнанието си за него. Не успя. Стивън беше обичал Емили Латроп с разрушителна любов и макар да знаеше, че е глупаво, Шеридан страдаше от тази мисъл. Защото тя пък обичаше графа.
27
Мислите на Шеридан бяха прекъснати от появата на една прислужница, която я уведоми, че доктор Уитиком и дамата, избрана от него за компаньонка на госпожица Ланкастър, я очакват в салона.
Обзета от неприятни предчувствия. Шери бавно заслиза по стълбите. Не я радваше възможността да бъде надзиравана от някоя студенокръвна англичанка. Страховете й се оказаха напразни. Дамата, която доктор Уитиком беше довел, приличаше на пухкава кукла с розови бузи и сребриста коса, старателно опъната под снежнобялото боне.
— Това е госпожица Черити Торнтън — прошепна докторът на ухото на Шери. — Неомъжената сестра на херцога на Станхоуп.
Шеридан едва сдържаше смеха си. Не можеше да си представи, че това отпуснато дремещо същество ще й бъде в услуга.
— Много мило от нейна страна, че се е съгласила да дойде и да ме наглежда — отвърна също така шепнешком тя.
— О, госпожица Черити беше много поласкана, когато я помолихме.
— Да — кимна съучастнически Шери, без да откъсва поглед от равномерно повдигащата се и отпускаща се гръд на възрастната жена. — Както и аз самата виждам, дамата е изключително развълнувана от нашата среща.
Стивън, който също беше в стаята, с мъка потисна смеха си.
— По-малката й сестра Хортензия искаше да дойде с нея — поверително рече докторът. — Само че двете непрекъснато се карат, особено когато стане въпрос за годините им, и аз не исках да ти нарушават спокойствието.
— На колко години е по-малката й сестра?
— На шейсет и осем.
— Разбирам. Мислите ли, че трябва да я събудим все пак?
— Или трябва да я събудим, или ще я погребем там, където е седнала — обади се неочаквано графът.
Шери замръзна на място от изненада, но гласът на Стивън имаше обратното въздействие върху госпожица Черити. Тя подскочи, сякаш някой беше гръмнал с топ до ухото й.
