граф Лангфорд. Херцогинята огледа красивата постройка и с въздишка се обърна към съпруга си:
— Дранби, за кого ще омъжим нашата Джулия сега, след като Лангфорд е вече зает? Къде ще намерим мъж, равен нему по вкус, елегантност, добри обноски и…
Входната врата се отвори и отвътре изскочи смеейки се младата годеница на графа, а самият граф я следваше по петите.
— Шери! — викаше той. — Знаех, че не си ти!
Американското момиче извика нещо в отговор и се насочи към каретата на херцога на Клеймор, спряна пред тази на Лангфорд. Клейтън и Уитни вече се бяха настанили и през смях наблюдаваха как графът настига годеницата си, хваща я през кръста, отделя я от стъпалата на каретата на херцога и я повлича към своята.
— Дранби! — възкликна херцогинята. — Току-що видяхме най-пикантната случка на годината! Чакай само да видиш какво ще стане, като разкажа на останалите!
— Ако послушаш съвета ми, по-добре да не си губиш времето — посъветва я съпругът й и тежко се облегна назад.
— Защо?
— Защото никой няма да ти повярва!
36
Улицата, водеща към „Ковънт Гардън“, беше препълнена с карети, които очакваха своя ред да се придвижат напред.
— Прилича на древногръцки храм! — възкликна очаровано Шери, щом надникна през прозорчето на тяхната карета и видя ярко осветената фасада на операта. — Напомня ми на картината, окачена в библиотеката ти.
Ентусиазмът й беше толкова заразителен, че Стивън не се стърпя и също погледна навън.
— Сградата е построена по подобие на храма на богинята Минерва в Атина — обясни графът.
Когато двамата слязоха, Шери се спря за миг и отново огледа величествената постройка.
— Прекрасно е! — промълви тя и тръгна по украсеното с йонийски колони и лампи в същия стил стълбище, без да обръща внимание на учудените погледи, с които околните я проследяваха. Беше прието представителите на аристократичните кръгове да се появяват на обществени места, придавайки си вид на отегчени и преситени. Лицето на Шери обаче сияеше от удоволствие. Спря се в преддверието, водещо към ложите, и обходи с поглед изящните колони и извитите ниши, украсени със сцени от времето на Шекспир.
Стивън не искаше да я откъсва от заниманието й, но в същото време си даваше сметка, че препречват пътя, и леко докосна лакътя й:
— Ще останем след края на представлението, за да можеш да разгледаш всичко на спокойствие.
— О, съжалявам! Но не мога да си обясня как така хората подминават равнодушно тази красота, без дори да я погледнат.
Ложата на Стивън беше на централно място. Имаше полилей и беше украсена със златни цветя и звезди.
— Надявам се, че операта ще ти хареса — каза графът, настани се до Шери и любезно кимна на приятелите си в съседната ложа. — Идвам тук всеки вторник.
Шери извърна към него озареното си от щастие лице. Беше толкова хубаво, почти нереално.
— Мисля, че ще ми хареса. Чувствам се силно развълнувана, което е добър знак.
Очите му й се усмихваха, после погледнаха надолу към устните й и изражението им се промени — задържаха се там, сякаш ги погалиха, и отново се вдигнаха към очите й. Това беше целувка. Целувка, която Стивън искаше да я накара да усети. В отговор Шери потърси ръката на годеника си и леко я стисна. Движението й беше едва доловимо. Не беше сигурна, че Стивън го е усетил, и все пак, когато той се обърна, за да поздрави едни свои познати, отбили се в ложата им, пръстите му се обвиха около нейните. Палецът му погали дланта й и по гърба на Шери полазиха тръпки на възбуда. Това отново беше целувка, този път под друга форма — по-бавна, по-дълга, по-дълбока. Тялото й се разтапяше от нежното докосване.
Зрителите от галерията и задната част на партера любопитно извръщаха глави към ложите и Шери се опитваше да изглежда възможно най-естествена, докато сърцето и биеше силно.
Чувстваше се засрамена от реакцията на тялото си. Та това може би беше едно обикновено докосване от страна на Стивън! Реши да провери. Докато графът разговаряше с брат си, тя нежно погали кокалчетата на пръстите му Нямаше видим резултат или по-скоро Стивън направи леко движение, сякаш се канеше да отдръпне ръката си. Но не го направи. Обърна длан нагоре и Шери последователно погали всеки един от дългите му пръсти и силната му длан.
Стивън полагаше огромни усилия да води нормален разговор, докато мислите му бяха насочени другаде. Той крадешком погледна към приведената глава на Шери. Седеше на оживено място и беше така възбуден, сякаш беше прекарал поне час в любовна игра, а не просто да си държат ръцете с неопитна девственица. Удоволствието му растеше с всяка изминала секунда и той се страхуваше, че ще стигне до края, но не я спря — дори разтвори още по-широко пръстите си, за да подтикне Шери да продължи. Тя искаше да го докосва — тази мисъл го възбуждаше дори повече от самото докосване.
В бляскавия свят, в който Стивън живееше, ролите бяха строго разпределени: съпругите се използваха за осигуряване на наследник; съпрузите бяха социална и финансова необходимост; любовниците задоволяваха страстите. Графът познаваше десетки семейства, в които мъжете и жените бяха чужди един на друг и си търсеха партньори навън. Съпругите не копнееха за ласките на съпрузите си и не се опитваха да ги предизвикат, нито пък се стараеха ла провокират мъжете си да потърсят тяхната близост. А Шери правеше именно това.
Той скришом наблюдаваше изящния й профил, докато пръстите й чертаеха нещо по дланта му — две букви, Ш и Л. Тя описваше инициалите си.
Прииска му се да я отвлече в някой тъмен ъгъл и да покрие устните й със своите…
Представяше си как я целува, как устните му преминават надолу и се спират върху гърдите й, когато оркестърът засвири. Не знаеше дали да се радва, или да съжалява за това, че музиката откъсна Шери от заниманието й.
Тя се приведе напред. Тежките завеси с избродирани върху тях жени с тромпети и лаврови венци в ръце се вдигнаха. Девойката забрави за всичко наоколо.
Стивън държа ръката й в своята по време на целия път към дома.
— Предполагам, че представлението ти хареса — подхвърли той, докато двамата вървяха по озарената от лунна светлина пътека към дома му.
— Възхитена съм! — възкликна Шеридан. — Мисля, че разпознах операта. Не думите, мелодията.
Тази добра новина беше последвана от друга. Колфакс ги посрещна във фоайето и ги уведоми, че майката на графа вече си е легнала.
— Благодаря ти. Колфакс. Смятам, че ще е добре и ти да последваш примера на херцогинята — отбеляза Стивън и въображението му отново започна да рисува картините, които си беше представял в операта.
Икономът се отдалечи и графът впи поглед в Шери, която тъкмо му пожелаваше лека нощ.
— Благодаря ти за прекрасната вечер, милорд!
— Името ми е Стивън — прекъсна я той. Как, за Бога, не беше я помолил досега да се обръща към него на малко име!
— Благодаря ти, Стивън — кимна с усмивка Шери, учудена от интимността, която това обръщение създаваше.
Графът я хвана за ръка и я поведе към салона, затвори вратите и се обърна към годеницата си.
Шери се вгледа в осветеното му от луната лице.
— Какво… — започна тя, но той не я остави да довърши.
