— Бърлтън е мъртъв — равно изрече той.
— Мъртъв? — изпищя Чариз. Надеждите й, че ако успее да се отърве по някакъв начин от Морисън, Бърлтън щеше да се съгласи да я вземе за жена, се разбиха на парчета — Но как така? — задавено изрече тя, извади копринената си кърпичка и я поднесе към очите си. Стивън й разказа накратко за случилото се и забеляза как лицето й се сгърчи. Не, тази жена не лъжеше. Ето, и скръбта й беше истинска!
— Бедният ми баща! Не знаех как ще застана пред него, след като онази ужасна Бромлейт ме убеди да избягам с Морисън. Толкова се страхувах, че дори още не съм му писала! Ще се върна у дома! — реши внезапно Чариз. Лъжата, която щеше да поднесе на баща си, вече се беше оформила в съзнанието й. Тя щеше да измоли от него да й издейства развод или анулиране на брака. — Отивам си право у дома!
— Госпожице Ланкастър — обади се Стивън. Колко странно и противно му беше да нарича тази жена така, както беше наричал Шери! — Имам писмо за вас. От адвоката на баща ви е. Препратиха ми го от дома на Бърлтън. — Стивън отключи чекмеджето на бюрото си, извади оттам писмото и извлечението от банковата сметка на баща й и й ги подаде. — Страхувам се, че новините са лоши.
Ръката й силно трепереше, докато Чариз четеше писмото. После очите й пробягаха по банковата сметка и се спряха на Стивън.
— Това ли са всичките пари, които имам?
Финансовото й положение не беше грижа на графа, тъй като тя беше зарязала Бърлтън по време на пътуването си към Англия. Единственото му желание беше да я накара да млъкне.
— Не искам да го приемате като знак, че вярвам на твърденията ви по адрес на Шеридан Бромлейт, но… Мисля, че мога да ви дам определена сума… срещу вашето мълчание по този въпрос.
— Какво разбирате под „определена“?
В този момент отвращението му към нея достигна връхната си точка. Не му се нравеше идеята да й плати, за да си държи устата затворена. Мразеше себе си, загдето беше започнал да се съмнява в завръщането на Шери. Та писмото й не беше прощално! То беше по-скоро молба — молба от едно прекрасно объркано момиче, което се страхуваше, че никой няма да повярва на думите му! Беше избягала, за да даде време на Стивън да се съвземе от шока, да възвърне самообладанието си в случай, че повярва на Чариз.
Шери щеше да се върне! Той й дължеше обяснение за Бърлтън. Поне това щеше да я накара да се срещне отново с графа. Тя не беше страхливка — имаше достатъчно смелост да се изправи срещу него.
Повтаряше си го, докато наблюдаваше как госпожица Ланкастър прибира парите, които й беше дал, и излиза от кабинета му. После стана, приближи се до прозореца и се загледа в улицата, очаквайки да зърне годеницата си.
— Какво смяташ да правиш сега? — чу се гласът на брат му зад гърба му.
— Ще чакам.
За пръв път Клейтън Уестморланд се почувства объркан.
— Да кажа ли на викария да си върви?
— Не — рязко отвърна Стивън. — Ще чакаме.
41
Личният прислужник на Никълъс Дьовил държеше виненочервеното сако на господаря си и с одобрение оглеждаше снежнобялата риза и вратовръзка, които Ники си беше сложил.
— Както и преди съм отбелязвал, сър, нито един англичанин не може така майсторски да си връзва вратовръзката като вас! — възкликна прислужникът.
Ники развеселено го погледна.
— Както и преди съм ти отговарял на тази забележка, Бърмонд, това е, защото съм французин, а и ти си предубеден към английските… — Ники спря, защото прислужникът се запъти да отвори вратата, на която някой беше почукал.
— Да, какво има? — попита Ники, изненадан, че камериерът му е допуснал един най-обикновен прислужник да пристъпи във владенията му.
— Трябва да ви предам, че една млада дама иска да ви види, милорд. Тя е в синия салон и е много притеснена. Казва, че я познавате под името госпожица Ланкастър. Портиерът се опита да я отпрати, понеже въпросната госпожица пристигна с кола под наем, а не със собствена карета, но тя беше твърде настоятелна. Освен това не изглежда много добре, поне според нас, тъй като… — Младият прислужник занемя под убийствения поглед, който му хвърли господарят.
Ники се втурна разтревожен към вратата и в бързината си за малко да повали слугата.
— Шери? — извика той, когато влезе в салона и зърна изкривеното лице на девойката. Пребледнелите й страни бяха мокри от сълзи, а сивите й очи бяха потъмнели и силно контрастираха с мъртвешкия цвят на лицето й. Седеше на самия край на дивана, сякаш всеки момент щеше да хукне да бяга. — Какво се е случило?
— Паметта ми… се върна — отвърна на пресекулки Шери и дълбоко пое въздух. — Аз… аз съм… измамница. Всички са… измамници! Чариз се беше сгодила за Бърлтън. Защо Стивън се преструваше на годеника й? Не, аз съм тази, която се преструваше…
— Не говорете — остро й нареди Ники и се приближи до масата с чаши и кристални гарафи. Напълни една чаша с бренди и й я поднесе. — Изпийте това. До дъно — добави, като я видя, че едва отпива от силното питие, потръпва и се опитва да върне чашата обратно. — Брендито ще ви помогне да се успокоите.
Ники мислеше, че Шери е изпаднала в истерия, защото е разбрала, че никога не е била сгодена за Стивън Уестморланд.
Тя го изгледа така, сякаш грижите му за нея бяха проява на лудост, после механично се подчини и изпи брендито, като кашляше при всяка глътка.
— Поне няколко минути не се опитвайте да говорите — предупреди я Ники, когато тя отново отвори уста.
Девойката сведе поглед към отпуснатите в скута си ръце. Шокът от връщането на паметта й, от мисълта за онова, което в действителност е, от срещата с истинската Чариз Ланкастър и нейните отвратителни обвинения я бяха накарали да хукне като подплашен дивеч от къщата на графа. Близо час се беше лутала из улиците, опитвайки се да намери най-подходящия начин да убеди Стивън, че наистина го е обичала, че никога не го е лъгала, независимо от твърденията на Чариз. Внезапно се беше сетила за нещо друго — Стивън Уестморланд никога не с бил сгоден за госпожица Ланкастър. Името на годеника й беше Бърлтън! Всички бяха взели участие в някаква странна игра.
Шери приседна на една пейка в близкия парк. Виеше й се свят. Трябваше да потърси отговорите на всички въпроси от някого, който имаше най-малко причини да я лъже.
Сега брендито, което Ники й беше дал, я зареди с увереността, че може да понесе всяко едно обяснение.
— Ще изпратя да доведат Лангфорд — уведоми я Ники.
— Не! Недейте! — извика Шери и французинът разбра, че тя все още силно е разстроена.
Той се настани в креслото срещу нея и успокоително рече:
— Много добре. Няма да мръдна от тази стая, докато вие не ми разрешите.
— Трябва да ви обясня — каза Шери, опитвайки се да възвърне самообладанието си. Замисли се за миг, после промени намерението си. Най-добрият начин да получи интересуващата я информация беше да задава въпроси и да изисква отговори. — Не, вие ще трябва да ми обясните — поправи се тя. — Дойдох при вас, защото сте единственият човек който според мен не би спечелил нищо от… от разиграването на този театър… в който се е включило цялото семейство Уестморланд.
— Не е ли по-добре да обсъдите това с годеника си?
— Годеникът ми! — изсмя се нервно тя и поклати глава. — Артър Бърлтън беше сгоден за Чариз Ланкастър, а не Стивън Уестморланд! И ако чуя само още една лъжа, ще…
— Пийнете още бренди — прекъсна я Ники.
— Нямам нужда от бренди! — извика Шеридан. — Имам нужда от отговори, не можете ли да разберете
